Решение № 9397 от 9.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9581/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Адмивнистративнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Н. К. К. от [населено място], обл. Варна, чрез процесуален представител, против решение 4687 от 12.07.2023 г. по адм. дело 554/2023 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу решение Ж-611 от 25.08.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисията) и е осъден да заплати разноски по делото. Излагат се доводи, че решението е неправилно и необосновано поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдът неправилно е възприел заключението на вещото лице, което пък е излязло от обхвата на поставената задача на експертизата като е събирало писмени и гласни доказателства, без да е било натоварено с такава задача от съда. Развива съображения, че представените по делото доказателства безспорно сочат, че обектът собственост на касатора е бил ектрозахранен и е имал сключен договор за присъединяване на потребители към електроразпределителната мрежа. Иска отмяна на обжалваното решение, уважаване жалбата срещу решението на КЕВР и връщане на преписката на административния орган с указания да изиска от ЧЕЗ Разпределение България АД всички писмени документи касаещи клиентски номер 210004666241. Ответникът - Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/, чрез процесуален представител, счита решението на първоинстанционния съд за правилно, съобразено с приложимия материален закон, постановено при съобразяване на съдопроизводствените правила и подробно обосновано. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът ЧЕЗ Разпределение България" АД, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага доводи за правилност на решението, с искане да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от Н. К. К. срещу решение Ж-611 от 25.08.2021 г. на Комисията, с което на основание чл.22, ал.1 и ал.7 от ЗЕ и чл. 147, ал. 1 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката е прекратено административното производство по жалбата му срещу ЧЕЗ Разпределение България АД. Административният съд е приел, че оспореното решение е постановено от компетентен орган, при спазване на материалноправните разпоредби и че не са налице основанията по чл.146 от АПК за отмяна, с оглед на което е отхвърлил жалбата на Н. К. срещу Решение Ж-611 от 25.08.2021 г. От фактическа страна е установено, че в КЕВР е постъпила жалба с вх. E-11Н-00-14 от 19.05.2021 г., подадена от Н. К. срещу ЧЕЗ Разпределение България АД. Жалбоподателят се е легитимирал като собственик на обект комплекс от жилищни сгради в УПИ I-050225, кв. 50 по плана на гр. Тетевен и е поискал възстановяване на електрозахранването на обекта (поземлени имоти с идентификатори от 72343.54.409 до 72343.54.414) , необходимо за въвеждане на отделните самостоятелни обекти в експлоатация. Описаните в комплекса шест имота са изградени от ЗМ- Груп-М ЕООД, като К. се легитимира като собственик на така изградения комплекс съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот от 02.12.2020 г., издадено от ЧСИ Р. Д.. Според жалбоподателя ЗМ-Груп-М ЕООД е имало сключен договор за доставка на електрическа енергия от 10.10.2007 г. с енергийното дружество. Твърди, че в обекта е имало изграден комплексен трафопост /КТП/, изграден от ЗМ-Груп-М ЕООД, разположен в поземлен имот с идентификатор 72343.54.408. КТП не е бил собственост на от ЗМ-Груп-М ЕООД към момента на публичната продан на комплекса, тъй като през 2017 г. е продаден на търг от ЧСИ на друго юридическо лице. Със становище от 14.06.2021 г. "ЧЕЗ Разпределение България"- АД е посочило, че съгласно сключен договор за присъединяване от 10.10.2007 г. между мрежовия оператор и ЗМГруп-М ЕООД на обект Комплекс жилищни сгради в УПИ І-050225, м. Просеченик, гр. Тетевен е следвало да се изгради нов трафопост - КТП и кабелна линия 20 кВ от ВЛ Рибарица до новия трафопост. Изграждането на трафопоста е договорено да се осъществи по реда на чл. 117, ал. 5 от ЗЕ, съгласно който електрическите уредби високо и средно напрежение, които служат за захранване само на един небитов клиент, се изграждат от него и остават негова собственост. В тази връзка трафопостът е следвало да се изгради от ЗМ- Груп-М ЕООД и след въвеждането му в експлоатация, същият да остане негова собственост. За присъединяването на всички горепосочени обекти (шест жилищни сгради) е предвидено изграждането на един общ трафопост и кабелна линия СрН (средно напрежение) от ВЛ Рибарица до новия трафопост. Съгласно нормативните разпоредби на раздел VІІ от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба 6) относно границата на собственост на електрическите съоръжения, на границата на всеки от поземлените имоти, обект на присъединяване, се предвижда монтаж на новите електромерни табла и средства за търговско измерване (СТИ), които ще се захранват с кабел от разпределителната уредба ниско напрежение на новопредвидения трафопост. Посочено е, че от страна на К. са заявени за присъединяване 6 броя отделни обекти в поземлени имоти с идентификатори от 72343.54.409 до 72343.54.414, като за присъединяването на всички тези обекти е предвидено изграждането на един общ трафопост и кабелна линия Срн /средно напрежение/ от ВЛ Рибарица до новия трафопост. С оспореното Решение Ж-611/ 25.08.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 ЗЕ във вр. с чл. 147, ал. 1 от Наредба 3 за лицензиране дейностите в енергетиката, е прекратено административното производство, образувано по жалба вх. E-11Н-00-14 от 19.05.2021г. от К. срещу ЧЕЗ Разпределение България АД. В хода на съдебното производство жалбоподателят е представил протокол за установяване на годността за ползване на строежа Кабел Срн 20 Кв И КТП от 23.1092007 г. /лист 8 до 12 от адм. дело 9440 от 2021 г. , протокол за проведена 72-часова проба при експоатационни условия за периода 09.10.2007 г. до 12.10.2007 г., плащане по фактура 90002553349 от 31.01.2011 г. по клиентски номер 210004666241 на стойност 3.13 лева, договор за присъединяване 178415 от 10.10.2007 г.на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Плевен АД. Назначена е съдебно-техническа експертиза с въпроси формулирани от съда за доизясняване на фактическата обстановка по делото. Прието е заключението на вещо лице електроинженер. С обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт, административният съд е отхвърлил жалбата на Н. К. срещу Решение Ж-611/25.08.2021 г. на КЕВР. Съдът е приел, че с оглед установената фактическа обстановка, приложимата правна уредба и представения договор от 10.10.2007 г. ЗМ-Груп-М ЕООД е следвало да изгради нов трафопост и кабелна лини 20 Кв в срок от 4 месеца от сключването на договора /до 10.02.2008 г/, които съоръжения обаче към момента на заявлението за присъединяване на касатора К. не са фактически и физически налични. Освен това съдът е посочил, че без изрично споразумение между страните по договора от 10.10.2007 г. касатора К. не може да встъпи в правоотношенията по договора и да се ползва от правата и задълженията по него. Настоящият съдебен състав Върховния административен съд приема, че решението на административния съд е правилно, постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. С постановения акт, решаващият съд правилно и точно е изложил фактическата обстановка, като подробно е анализирал и обсъдил всички твърдения и възражения на страните и представени по делото доказателства. На база изяснената фактическа обстановка и относимата правна уредба са изложени обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани след анализ на възприетите факти. Изводите на съда са ясни, последователни и се базират на подробен анализ на доказателствения материал, поради което съдебното решение е обосновано. Предмет на оспорване пред АССГ е решение Ж-611 от 25.08.21. на КЕВР, постановено по жалбата на Н. К. К. срещу ЧЕЗ Разпределение България АД, съдържаща искане за възстановяване на електрозахранването на обект Комплекс от шест жилищни сгради , находящи се в гр.Тетевен, необходимо за въвеждане в експоатация на отделните самостоятелни обекти. Описаните шест имота са изградени до етап груб строеж от ЗМ-Груп-М ЕООД, за което обаче няма данни обектът да има Акт 14. Касаторът се легитимира като собственик на комплекса находящ се в гр.Тетевен, с Постановление за възлагане на недвижим имот от 02.12.2020 г., издадено то ЧСИ Р. Д.. На 19.03.2021 г. К. е подал заявление за присъединяване на шест броя отделни обекти в поземлени имоти с идентификатори от 72343.54.409 до 72343.54.414. По отношение на възражението на касатора за извършено съществено нарушение на съдопроизводствените правила при приемането на обжалвания съдебен акт, настоящата инстанция намира същите за неоснователни. Касаторът К. обосновава твърдение, че съставът на АССГ не е разгледал всички наведени от него доводи и възражения, също и че не се е съобразил с направеното оспорване на заключението на вещото лице, което според касатора е излязло извън законово допустимите граници, като е събирало допълнителни доказателства и е провеждало разпити на определени лица. Първоинстанционният съд се е обосновал защо не приема искането за отвод на вещото лице, като е заключил, че не са налице предпоставките по чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, тъй като липсват данни за всякаква заинтересованост на вещото лице от изхода на спора. Настоящата инстанция споделя изводите на съда и в тази връзка. Самото заключение на вещото лице е доказателствено средство, а не доказателство. Вещото лице предоставя научни и/или технически знания на съда, което дава възможност на последния да проведе обективно и ясно разследване и оценка на фактите. Вещото лице е част от процеса на вземането на съдебното решение във връзка с предоставянето на специализирано знание на съда. Това специализирано знание се отнася за разследването, преценката и понякога оценяването на факти. Доколкото е необходимо за оценката на въпросите, възложени на вещите лица, те трябва сами да извършват установяване на фактите, да оценят и проверят въпросния обект или лице, да извършат тествания, изследвания и да симулират поредица от събития. Вещото лице трябва да представи и докладва лично заключението. /из Насоки за ролята на вещите лица, назначени от съда в съдебното производство в държавите членки на Съвета на Европа/. С оглед на дотук изложеното, настоящата инстанция не намира за основателни възраженията на касатора. Във връзка с поставените с експертизата задачи вещото лице има право да извършва всички действия за установяване на фактите и изготвянето на отговор по поставените с експертизата въпроси. В оспорваното решение АССГ е постановил, че кредитира заключението на вещото лице, като изготвено въз основа на приетия по делото доказателствен материал, при извършен личен оглед на място и след запознаване с наличната техническа документация за процесния обект. Тази констатация се споделя и от настоящата инстанция. Съгласно становището на електроразпределителното дружество по направеното искане на К., което се споделя от Комисията и първоинстанционния съд, за присъединяването на всички горепосочени обекти /шест жилищни сгради/ е предвидено изграждането на един общ трафопост и кабелна линия СрН до ВЛ Рибарица до новия трафопост. Съгласно заключението на вещото лице, категорично КТП в поземлен имот с идентификатор 72343.54.408 е бил изграден към 29.02.2008 г. Това обстоятелство се доказва от разрешение за ползване ДК-07-09 от 29.02.2008 г. /лист 80 от адм.дело 9440 от 2021 г./ В жалбата на касатора се посочва, че КТП разположен в УПИ с идентификатор 72343.54.408 към датата на публичната продан от 2020 г. не е бил собственост на ЗМ-Груп-М ЕООД, а е бил продаден от ЧСИ през 2017 г. Съгласно заключението на вещото лице, от извършеното на мястото на процесните обекти в гр. Тетевен посещение и отговор от ЧЕЗ Разпределение България АД с изх. 100000134453 от 14.06.2021 г. се установява, че към настоящия момент КТП физически и фактически не съществува, а в поземлен имот 72343.54.408 съществува само бетоновия фундамент. С оглед на горното правилен е изводът на съда, че решението на КЕВР е прието в съответствие с материалния закон, доколкото съгласно чл.117, ал.5 от ЗЕ Електрическите уредби високо и средно напрежение, които служат за снабдяване с електрическа енергия само на един небитов клиент, се изграждат за негова сметка и са негова собственост. Електрическите уредби високо и средно напрежение остават собственост на клиента и в случаите на присъединяване с директен електропровод на производител на електрическа енергия към уредбата на клиента за снабдяването му с електрическа енергия. . За процесните обекти не съществува физическа и техническа възможност да бъдат присъединени към разпределителната електрическа мрежа и да бъдат електрозахранени посредством КТП 68. По отношение на възражението на касатора, че за процесните обекти е имало клиентски номер, което означава според твърденията на Н. К., че е извършено електрозахранване на обекта, за което свидетелствала и фактура 900002553349 от 31.01.2011 г., настоящата инстанция констатира следното: Няма спор, че между Електроразпределение Плевен АД и ЗМ-Груп-М ЕООД е имало сключен договор за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа, за което е получен клиентския номер 210004666241. Съгласно договора съоръженията за присъединяване КТП и кабелна линия 20 Кв до ВЛ Рибарица до новия трафопост да се изградят от присъединяваното лице и да станат негова собственост по силата на чл.117, ал.5 от ЗЕ. Присъединяването е заявено като такова на един обект. Според договора измерването на консумираната в обекта електрическа енергия следвало да се осъществява от едно средство за търговско измерване в трафопоста. Видно от договора не се предвижда присъединяване на отделни самостоятелни обекти в комплекса. На 19.03.2021 г. К. е подал заявление за присъединяване на шест броя отделни обекти. Според Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД клиентски номер 210004666241 е създаден за целите на администриране на процедурата по присъединяване на обект Комплекс от шест жилищни сгради и той не е за постоянно електрозахранване. В свое писмо ЧЕЗ Разпределение България АД с изх. 100000134453 от 14.06.2021 г. до КЕВР и К. /лист 29 от адм. дело 9440 от 2021 г./ също констатира, че енергийното съоръжение не е поставяно под напрежение, обектът не е захранван с електрическа енергия, не е имало регистриран клиент и не са монтирани средства за търговско измерване на електрическата енергия. Клиентски номер 210004666241 е закрит през 2012 г., тъй като присъединяваното лице не е изпълнило задължението си по Договор 178415 от 10.10.2007 г. Съгласно заключението от експертизата номерът 68 поставен върху КТП, е диспечерски номер, който трафопостът получава след като се включи под напрежение. Заключението на вещото лице е, че категорично е включен под СрН /средно напрежение/, като той е бил електрозахранен, без да има основание да се предполага, че обектът комплекс от шест жилищни сгради е бил електрозахранен, доколкото не е била изпълнена процедурата по чл.23, ал.1 от Наредба 6 от 24 февруари 2004 г. - Електрическите съоръжения за присъединяване на обект към електрическата мрежа се поставят под напрежение, когато са изпълнени изискванията за въвеждането им в експлоатация на присъединявания обект, удостоверено със: 1. документ за въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване, издаден при условията и по реда на ЗУТ; 2. документ за въвеждане в експлоатация на обекта, издаден при условията и по реда на ЗУТ; 3. декларация от клиента за съответствие на неговите електрически инсталации с изискванията за безопасност и техническите норми. Аналогична е разпоредбата на чл22, ал.1 от действащата към момента на фактическата установеност по делото. Настоящата инстанция намира за обосновано заключението на вещото лице, че е налице документът по т.1 и е доказано, че са въведени в експоатация съоръженията за присъединяване, но няма доказателства да са налични документи за въвеждане в експоатация на обекта. При извършения оглед се установява, че процесният обект е реализиран до етап груб строеж. ЕРМ Запад ЕАД в отговор до вещото лице, свидетелства, че съгласно клиентската информационна система, обект Комплекс от жилищни сгради , УПИ I-050225, местност Просеченик , град Тетевен, не е консумирал електрическа енергия и същият никога не е бил захранван с електрическа енергия. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на ответника КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е основателно и следва да бъде уважено в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение