Решение № 7667 от 10.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 958/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на околната среда и водите против Решение 3811/20.11.2024 г., постановено по адм. дело 119/2020 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменено Решение 266/16.12.2019г., издадено от министъра на околната среда и водите, с което е отказано продължаване срока на действие на разрешително 02470017/05.07.2013г. издадено от министъра на околната среда и водите на същото дружество за ползване на повърхностен воден обект за изграждане на плаващо съоръжение в язовир Въча несамоходна плаваща база Б-120 Лора и преписката е изпратена на министъра на околната среда и водите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, посочени в мотивите на решението. В касационната жалба се релевират оплаквания за наличие на касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че първоинстанционният съд е възприел неправилно случая от фактическа и правна страна, което е довело до погрешни изводи при формиране на крайния извод на съда. Претендира отмяна на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски. Ответникът Толидо Транс ООД, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния орган е инициирано със заявление на Толидо Транс ООД с вх. ПВ-48/18.08.2015г. на основание чл. 78 от ЗВ , с което се иска продължаване срока на действие на разрешително 02470017/05.07.2013г. издадено от министъра на околната среда и водите на същото дружество за ползване на повърхностен воден обект за изграждане на плаващо съоръжение в язовир Въча несамоходна плаваща база Б-120 Лора. Административното производство по описаното по- горе заявление е спряно с Решение 13/ 19.01.2016г. на Министъра на околната среда и водите на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, до приемането на общ административен акт- актуализиран План за управление на речните басейни в Източнобеломорски район за периода 2016- 2021г. /ПУРБ 2016- 2021г./. С Решение 1106/ 29.12.2016г. на Министерски съвет е приет План за управление на речните басейни в Източнобеломорски район за периода 2016- 2021г. и Национална програма за изпълнението му /ПУРБ 2016- 2021г./. Съгласно плана, водно тяло с име язовир Въча е включено в регистъра на повърхностните питейни водни тела, за бъдещото му ползване за питейни нужди, като съгласно Програма от мерки в ПУРБ, по отношение на язовира, с цел изпълнение на мерките, е предвидено да бъдат предприети и следните мерки : мярка Опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване /код DW_4/, действие 3. Прекратяване след изтичане на срока на действие на съществуващите разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване /код DW_4_3/ и мярка Опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване /код DW_4/, действие 4. Преустановяване издаването на нови разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно-битово водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване /код DW_4_4/. ПУРБ 2016- 2021г. е оспорен по съдебен ред пред ВАС от заинтересовани организации, сред които и Т. Т ООД. С влязло в сила Решение 9132/ 23.07.2024г. пост. по адм. дело 2397/ 2022г. по описа на ВАС, 5- членен състав, е отменен План за управление на речните басейни в Източнобеломорския район за периода 2016- 2021г. и Националната програма за изпълнението му, приети с решение 1106/ 29.12.2016г. на Министерския съвет, в частта за предвидените мерки по отношение на водно тяло- язовир Въча за опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, чрез : мярка Опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване /код DW_4/, действие 3. Прекратяване след изтичане на срока на действие на съществуващите разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване /код DW_4_3/ и мярка Опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване /код DW_4/, действие 4. Преустановяване издаването на нови разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно-битово водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване /код DW_4_4/. В хода на висящото съдебно производство по оспорване на ПУРБ 2016- 2021г., ответникът е възобновил административното производство по Заявление вх. ПВ-48/ 18.08.2015г. като е издал оспорения в настоящото производство акт - Решение 266/ 16.12.2019г., с който на основание чл. 78, ал. 2, т. 2 и чл. 80, ал. 1 от ЗВ, е отказал продължаване на срока на действие на Разрешително 02470017/ 05.07.2013г. за ползване на повърхностен воден обект за изграждане на плаващо съоръжение в язовир Въча - несамоходна плаваща база Б-120 Л., определил е срок от 6 месеца от влизане в сила на решението за отстраняване на плаващата база от язовир Въча, като най- малко в 7- дневен срок преди това бъде уведомен контролния орган БДИБР за датата, часа и начина на отстраняване на съоръжението /л. 33- 35 от адм. д. 478/ 2020г. по описа на ВАС/. Като мотиви за отказа е посочено,че поисканото със заявлението не съответства на мерките на ПУРБ 2016- 2021г. и по конкретно на предвидените такива : мярка Опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване /код DW_4/, действие 3. Прекратяване след изтичане на срока на действие на съществуващите разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване /код DW_4_3/ и мярка Опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване /код DW_4/, действие 4. Преустановяване издаването на нови разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно-битово водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване /код DW_4_4/, което в противоречие с чл. 78, ал. 2, т. 2 от ЗВ. За да постанови оспорения административен акт, министъра на околната среда и водите се е мотивирал със заложени в ПУРБ 2016-2021г. мерки: код DW_4, с действие за изпълнение на мярката 3. "Прекратяване след изтичане на срока на действие на съществуващите разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване (код DW_4_3) и мярка код DW_4, с действие 4.Преустановяване издаването на нови разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно-битово водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване" (код DW_4_4). В допълнение е посочено, че дейността е несъвместима с ползването на язовира за питейно-битово водоснабдяване, а самостоятелно основание за отказа са посочените мерки и предвиждания на ПУРБ 2016-2021г. Първоинстанционният съд е отбелязал, че заявлението е подадено преди изтичане на срока на разрешителното, а в казуса не се установява наличието на пречки от нормативно естество /конкретни норми от нормативен акт/ на които поисканото в заявлението на оспорващия да противоречи, както и няма данни поисканото продължаване на срока на действие на разрешителното за ползване на процесното плаващо съоръжение да противоречи на каквито и да е обществени интереси. Посочва, че приети в ПУРБ мерки /които са отменени от съда с влязъл в сила съдебен акт/, са единствените основания, които са послужили на ответника като мотиви за постановяване на отказ по сезиращото заявление. Посочил е, че и Толидо Транс ООД е изпълнил всички условия на издаденото разрешително. Поради което достигнал до извод, че са налице основанията по чл. 78, ал.2 от ЗВ за продължаване срока на разрешителното за ползване на повърхностен воден обект за изграждане на плаващо съоръжение в язовир Въча несамоходна плаваща база Б-120 Лора. Така мотивиран съдът е отменил решението на министъра на околната среда и водите и е изпратил преписката на същия със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, посочени в мотивите на съдебния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е правилно отразена от първоинстанционния съд. Настоящата инстанция споделя изведените правни изводи на Административен съд Благоевград, че при наличие на образувано съдебно производство и оспорване на ПУРБ в Източнобеломорски район за периода 2016-2021 г. административният орган незаконосъобразно е възобновил административното производство по подаденото заявление с вх. ПВ-48/18.08.2015г., с което на основание чл. 78 от ЗВ се иска продължаване срока на действие на разрешително 02470017/05.07.2013г. издадено от министъра на околната среда и водите на същото дружество за ползване на повърхностен воден обект за изграждане на плаващо съоръжение в язовир Въча несамоходна плаваща база Б-120 Лора. Налице е бил преюдициален за правилното разрешаване на поставения пред административния орган въпрос и е следвало органът да изчака изхода на делото по съдебното оспорване. С отмяната на ПУРБ в Източнобеломорски район за периода 2016-2021 г. и Национална програма за изпълнението му, приети с решение 1106/29.12.2016 г. на МС в частта за предвидените мерки по отношение на водно тяло - язовир Въча за опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, е отпаднала материалноправната предпоставка за постановяване на оспорения акт. Видно от мотивите на оспорения пред АС - Благоевград административен акт, издателят се позовава основно на ПУРБ-ИБР 2016-2021г. Анализираните норми на чл. 149, ал. 1 и чл. 149а, ал. 1 ЗВ са общи и препращат към плановете за управление на речните басейни, съвместимостта с обществените интереси и анализи на състоянието на водните обекти, като предвид отмяната на ПУРБ- ИБР, са неприложими. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че освен мерките в ПУРБ е нарушен и общественият интерес, което е самостоятелно основание за отказ за продължаване срока на действие на разрешителното за ползване на повърхностен воден обект - язовир Въча. Действително, съгласно чл.78, ал. 2, т. 2 ЗВ, органът по чл. 52 от същия закон продължава действието на разрешителното, когато не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, но липсват изложени фактически основания в този смисъл. Нормата на чл. 49 ЗВ е посочена бланкетно, липсва конкретика за несъответствие на дейността с нормативна забрана, нарушаване на определен интерес с приоритетен характер, в какъв аспект - физиологичен, биологичен или химичен, е налице потенциална опасност да се влоши състоянието на водния обект, коя дейност се счита за нежелана, рискова и има потенциал за неблагоприятно въздействие. На практика, по никакъв начин не се установява как точно се нарушава обществения интерес. В оспорено решение на министъра на околната среда и водите не са изложени доводи и/или констатации във връзка с чл. 49, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗВ, липсват и обоснован анализ и преки доказателства, че плаващите бази/къщички са потенциален източник, т.е. опасност за замърсяване на водите съгласно нормативните изисквания на чл. 116, ал. 1, т. 1 и 3 и чл. 119, ал. 2 и ал.4, т.1 ЗВ. Такава правилна констатация е направил и първоинстанционния съд. Съгласно цитираните разпоредби, опазването на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване следва да се осъществява така, че да се предотврати влошаването на техните качества. Противно на изложеното в касационната жалба, потенциалната опасност за замърсяване на водите също подлежи на доказване, а не се основава само на обективни обстоятелства, каквито в случая са свързани с ползването на несамоходната плаваща база - Въча, разположена в акваторията на язовира. В случая липсва конкретика за несъответствие на дейността с нормативна забрана, нарушаване на определен интерес с приоритетен характер, в какъв аспект - физиологичен, биологичен или химичен, е налице потенциална опасност да се влоши състоянието на водния обект, коя дейност се счита за нежелана, рискова и има потенциал за неблагоприятно въздействие. На практика, по никакъв начин не се установява как точно се нарушава обществения интерес. В решението на министъра на околната средата и водите е посочено единствено, че искането на Толидо Транс ООД не може да бъде удовлетворено, тъй като дейността му е несъвместима с предназначението на язовира, с позоваване на ПУРБ 2016-2021. От фактическа страна, дори да се приеме, че в оспорения акт има изложени доводи за отказ поради неизпълнение на предпоставките, свързани с нарушаване на обществени интереси, следва да се има предвид, че административният акт трябва да съдържа мотивите, които да сочат връзка между установените факти и последиците от приложимата правна норма. Предпоставка за законосъобразност е излагането на мотиви, обосновавани с фактическа и правна обстановка. Настоящата съдебна инстанция намира за необходимо да обърне внимание, че след връщане на административната преписка, при произнасянето си по така направеното искане, административният орган следва да съобрази предвижданията на приетия ПУРБ-ИБР за периода 2022-2027г. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че не са налице основания за касиране на обжалвания съдебен акт, с оглед което същият като валиден, допустим и правилен, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора в полза на ответника по касация на основание чл. 143, ал. 3 АПК се дължат разноски в размер на 1 000 лв. за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото и размерът, който е определен в съответствие с чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,