Решение № 5801 от 20.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3537/2015 г.

Решение № 5801 от 20.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3537/2015 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на председателя на Общински съвет /ОбС/ - Благоевград, подадена чрез процесуалния му представител адвокат Т. Тошев, против решение № 119 от 29.01.2015 г., постановено по адм. д. № 721/2014 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отменено като незаконосъобразно решение № 382, взето по протокол № 11/29.08.2014 г. на ОбС - Благоевград и е прогласена нищожност на Решение № 458, взето по Протокол № 12/26.09.2014 г., с което първото е потвърдено. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и страдащо от порока необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Касаторът иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друг акт по съществото на спора, с който да се отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответната страна - областен управител на област с административен център гр. Благоевград, в писмен отговор и в писмена защита изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли тя да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, че първото решение на Общ. съвет по чл. 45ж от ППЗСПЗЗ вр. § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, чл. 21, ал. 1, т. 8 е индивидуален адм. акт, подлежащ на оспорване и на съдебен контрол, но издаден в нарушение на материалния закон - чл. 7, ал. 4 от ЗСПЗЗ, тъй като искането е за предоставяне на част от имот-публична общинска собственост, за възстановяване на имот в стари реални граници на наследниците на физическо лице, поради което попада в хипотезата на посочената норма на ЗОС, предвиждаща забрана за възстановяване собствеността върху имоти - публична общинска собственост. Счита и че по отношение на второто решение на Общ. съвет Благоевград, с което е потвърдено първоначално приетото, съдът правилно е прогласил нищожност, предвид липсата при приемането му на минимално изискуемото мнозинство, с оглед изискването на чл. 45, ал. 10 от ЗМСМА, което опорочава волята на административния орган и води до недействителност на административния акт, като приет от некомпетентен състав на Общинския съвет. Намира, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд - Благоевград е образувано по жалба на областния управител на област с административен център гр. Благоевград, обективирана в заповед № ОА-АК-476/16.10.2014 г., против решение № 382, взето по протокол № 11/29.08.2014 г. на Общински съвет - Благоевград, потвърдено след връщането му за ново обсъждане с решение № 458, постановено на заседание, за което е съставен протокол № 12/26.09.2014 г. С атакуваното пред първата инстанция решение, във връзка с искане вх. № ВС-01-385/13.02.2014 на началника на ОС "Земеделие" - Благоевград, за възстановяване на наследниците на Станке Ангелов Петров правото на собственост на имот № 000625, находящ се в землището на с. Зелендол, м. "Селището" с площ от 0.452 дка - земеделска земя - публична общинска собственост, съгласно приложена към искането скица-проект, с начин на трайно ползване "пасище". Наведени са оплаквания за незаконосъобразността на атакувания административен акт, като издаден в противоречие с нормата на чл. 7, ал. 4 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ предвид обстоятелството, че е публична общинска собственост. С оглед данните по приложената преписка, първоинстанционният съд е установил, че административното производство е започнало с искане на началника на ОбС "Земеделие" - Благоевград от 13.02.2014, по реда на чл. 45ж ППЗСПЗЗ, общинският съвет да се произнесе с решение, с което да предостави за възстановяване на наследниците на Станке Ангелов Петров, правото на собственост върху поземлен имот № 000625, находящ се в землището на с. Зелендол, м. "Селището" с площ от 0.452 дка, на основание § 27, ал. 2 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ /обн. ДВ, бр. 62/2010 г./. С искането е представена скица-проект за имот № 000625, землището на с. "Зелендол" с трайно предназначение - пасище, мера и е образуван от имот № 000186 по КВС на землището на с. Зелендол, целият с площ от 2.359 дка, осма категория и начин на трайно ползване: пасище, мера, за който имот е съставен акт за публична общинска собственост № 2929/18.03.2014 г., надлежно вписан. По искането на Общинската служба "Земеделие", ОбС - Благоевград е постановил решение за предоставяне за възстановяване на поискания имот, с № 382, взето по протокол № 11/29.08.2014 г. След връщането му от областния управител на област с административен център Благоевград за ново обсъждане и отмяна /искане по реда на чл. 45, ал. 4 ЗМСМА/, решението не е отменено на заседание на ОбС - Благоевград, с решение № 458, взето по Протокол № 12/26.09.2014 г. - с гласовете на 16 общински съветници. Предвид данните по преписката, правилно решаващият състав е приел, че процедурата по вземане на първото решение от колективния орган е спазена, но същото е издадено в нарушение на чл. 7, ал. 2 и ал. 4 ЗОС, а оттам и че атакуваният административен акт, като незаконосъобразен следва да бъде отменен. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, възпроизвеждащо най-общо доводи, наведени и пред административния съд, за противоречие на съдебното решение с преходната разпоредба на § 27 от ЗИД на ЗСПЗЗ /обн. ДВ, бр. 62/2010 г./. Видно от предявеното от Общинска служба "Земеделие" - Благоевград искане, то касае предоставяне на имот - публична общинска собственост за възстановяване на наследниците на Станке Ангелов Петров. Правилно е прието, че липсва нормативно основание да се приеме, че в процесната хипотеза по § 27, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ от 2010 г. била неотносима забраната на чл. 7, ал. 4 ЗОС, според която не подлежи на възстановяване собствеността върху имоти - публична общинска собственост. Този извод се налага с оглед несъмнено установения факт, че общинският съвет е взел решение за разпореждане със земеделска земя по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, с начин на трайно ползване "пасище, мера". Следователно имотът е публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за общинската собственост, според която публична общинска собственост са имотите и вещите, определени със закон, анализиран във връзка с нормата на чл. 25, ал. 1, изр. второ ЗСПЗЗ, че собствеността на общините върху мерите и пасищата е публична. По първия довод в касационната жалба следва да се посочи, че видно от съдържанието на искането, то е за предоставяне на част от имот - публична общинска собственост за възстановяване на имот в стари реални граници на наследниците на физическо лице, поради което попада в хипотезата на чл. 7, ал. 4 от ЗОС, предвиждащ забрана за възстановяване собствеността върху имоти публична общинска собственост. Както правилно е приел и съдът, липсва нормативно основание да се приеме, че забраната на чл. 7, ал. 4 от ЗОС е неотносима към нормата на § 27, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. С оглед второто възражение на касатора следва да се посочи, че обявяването на имоти - публична общинската собственост - за частна, е възможно, но по реда на чл. 6 ЗОС, за който в процесния случай липсват данни да е спазен. Действащият понастоящем и към момента на постановяване на обжалвания акт текст на чл. 25 ЗСПЗЗ също допуска промяна на предназначението на мери и пасища, но само по изключение - при осъществяване на някоя от хипотезите по ал. 3 на чл. 25, когато те могат да бъдат обявени за частна общинска собственост по реда, предвиден в ЗОС, и след като са изпълнени специалните изисквания, установени с чл. 25, ал. 5 - ал. 9 ЗСПЗЗ, които разпоредби изрично отграничават предназначението и начина на трайно ползване на имотите. По тези съображения са ирелевантни за случая оплакванията на касатора, основани на чл. 5, ал. 3 ЗОС - за липсата на правопораждащо действие на актовете за общинска собственост относно характера на собствеността. По изложените съображения настоящият състав приема, че първото от оспорените решения на общинския съвет е взето в противоречие с материалния закон, поради което правилно е отменено от административния съд. По отношение на второто - с № 458 по протокол № 12/26.09.2014 г., настоящият състав намира, че правилно съдът е прогласил нищожността му. С него, както бе посочено по-горе, не е отменено, т.е. е потвърдено първоначално приетото, и е взето при липса на минимално изискуемото мнозинство - с 16 гласа при общ брой на общинските съветници 37, т.е. при минимално необходими 19 гласа. Този извод се налага от изискването на чл. 45, ал. 10 от ЗМСМА, съгласно което актът, върнат за ново обсъждане, се приема повторно с мнозинството, определено в закон, но с не по-малко от повече от половината от общия брой на общинските съветници. Както е известно, мнозинство при приемане на решението може да се определи като минималния брой от членовете на органа, които трябва да подкрепят съответното решение. При това положение е законосъобразен изводът на съда, че е опорочена волята на административния орган, и този порок води до недействителност на административния акт, като приет от некомпетентен състав на Общинския съвет. ВАС неведнъж е посочвал, че липсата на надлежно формирана воля на колективния административен орган налага да бъде обявена нищожност на оспореното решение. В този смисъл напр. Решение № 10538 от 16.10.2008 г. на ВАС по адм. д. № 11129/2008 г., IV отд. По тези съображения настоящият състав намира, че и в тази си част решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,