Решение № 5569 от 13.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11726/2018 г.

Решение № 5569 от 13.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11726/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Агенция "Пътна инфраструктура" София е подала касационна жалба срещу решение № 1402 от 13.07.2018 г. по адм. дело № 408/2018 г. по описа на Административния съд – Бургас, с което е осъдена да заплати на Г. Иванов обезщетение в размер на 800 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски - платен адвокатски хонорар за защита по АНД № 313/2017 г. по описа на Районен съд – Царево, заедно с разноски по делото в размер на 310 лева. Направени са оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което исковата претенция да се отхвърли като неоснователна. Ответникът Г. Иванов е оспорил касационната жалба като неоснователна и е поискал да бъде отхвърлена с присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Г. Иванов, с която срещу Агенция "Пътна инфраструктура" – София е предявен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 800 лева. В исковата молба се твърди, че с наказателно постановление № 1/18.11.2016 г. на директора на Областното пътно управление – Бургас на Г. Иванов било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 12 084 лева с ДДС за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата. За обжалване на наказателното постановление ищецът ангажирал адвокатска защита, за която заплатил общо 800 лева. Обезщетението се претендира, тъй като в пряка причинна връзка с наказателното постановление, което било отменено като незаконосъобразно от съда, дружеството понесло имуществена вреда, изразяваща се в направените разходи за адвокатско възнаграждение. Административният съд установил, че с наказателно постановление № 1/18.11.2016 г., издадено от директора на Областно пътно управление – Бургас, на ищеца е наложена имуществена санкция в размер на 12 084 лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б "а" от Закона за пътищата. Наказателното постановление било оспорено пред Районния съд – Бургас. С протоколно определение № 592/4.04.2017 г. по АНД № 970/2017 г. по описа на Районния съд – Бургас производството по делото било прекратено и делото било изпратено по подсъдност на Районен съд - Царево. В производството пред Районния съд - Бургас ищецът е бил представляван от адвокат П. Колева от Адвокатска колегия – Бургас. Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 20.02.2017 г., адвокат Колева се е ангажирала да представлява Г. Иванов в производството по АНД № 970/2017 г. на Районен съд - Бургас. В деня на подписването на договора, с преводно нареждане, ищецът заплатил на адвокат Колева възнаграждение в размер на 800 лева. След прекратяване производството пред Районния съд - Бургас и изпращането му по подсъдност на Районен съд - Царево Г. Иванов отново бил представляван в съдебно заседание от адвокат Колева. С решение № 111/22.05.2017 г. по АХД № 313/2017 г. по описа на Районния съд - Царево наказателно постановление № 1/18.11.2016 г. било отменено. Решението е влязло в сила на 16.06.2017 г. С оглед тази фактическа обстановка административният съд приел, че по делото е доказано наличието на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди – отменен незаконосъобразен административен акт, имуществена вреда за ищеца, изразяваща се в направените от него разходи за адвокатско възнаграждение за защита, пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното наказателно постановление и настъпилата имуществена вреда. Във връзка с направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар в производствата по оспорване на наказателното постановление административният съд посочил, че съгласно чл. 36, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата, размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно върху размера на обезщетението, но не по-малко от 300 лева. Въз основа на това съдът е заключил, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 800 лева е съобразено с размера на наложеното административно наказание и не може да се определи като прекомерно. С тези мотиви административният съд е осъдил Агенция "Пътна инфраструктура" – София да заплати на Г. Иванов обезщетение в размер на 800 лева за претърпените от него имуществени вреди. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд съответства на материалния закон. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснато от съда неточно приложение на материалния закон по съображения, че платеното възнаграждение за адвокатска защита при обжалване на наказателното постановление не можело да се претендира като обезщетение за причинени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Платеният адвокатски хонорар от ответника по касационната жалба не представлявал вреда, тъй като срещу заплатеното възнаграждение клиентът получавал адвокатска услуга, произтичаща от сключения между него и адвоката договор за правна защита и съдействие. Същевременно процесуалният закон, по реда на който се обжалвали наказателните постановления, не уреждал право на жалбоподателя да получи заплатените от него съдебни разноски. Касационната инстанция не споделя доводите на касационния жалбоподател предвид разрешението, възприето с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд по тълк. дело № 2/2016 г. Съгласно тълкувателното решение ".... при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон." Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Административният съд е постановил решението си съобразно тълкувателното решение, формирайки законосъобразен извод, че искът е доказан по основание. Съдът не е нарушил материалния закон като е приел, че възнаграждението, платено от ищеца за правна защита и съдействие, е реално заплатено и не е прекомерно, поради което не следва да се присъжда по-нисък размер на обезщетението. Съгласно тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд "... съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т. е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството". Административният съд е направил вярна преценка, че възнаграждението, платено от Г. Иванов, не може да се определи като необосновано и несправедливо, при положение, че стойността му е в разумни граници и не надвишава значително размера, определен в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Неоснователно е и направеното възражение за прекомерност на присъдения адвокатски хонорар в размер на 310 лева пред първоинстанционния съд. Същият не надвишава минималния размер на възнагражденията по този вид дела, определен с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При отсъствието на соченото касационно основание за отмяна, постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски в размер на 360 лева съгласно приложената по делото фактура за извършен банков превод на Адвокатско дружество "Колева и Ко". Неоснователно е направеното в жалбата възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Платеното възнаграждение е съобразено с обема на правната защита по делото, поради което следва да бъде присъдено в посочения размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Трето отделение,