Решение № 3529 от 17.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15781/2009 г.

Решение № 3529 от 17.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15781/2009 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Джамал Алиев Алиев, с. Борино, общ. Смолян против Решение № 208/2.11.2009 г., постановено по адм. д. № 109/2009 г. по описа на Административен съд Смолян. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок от РДНСК Смолян, чрез проц. представител ю. к. Анастасия Караманолева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Джамал Алиев против Заповед № ДК-02-СМ-17/10.04.2009 г. на Началник РДНСК Смолян, с която е наредено да бъде премахнат установеният незаконен строеж "Пристройка към жилищна сграда в УПИ-VIII-357,358, кв. 28 по плана на с. Борино, изпълнен от Джамал Алиев Алиев, без необходимите строителни книжа. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид, че освен че няма строителни книжа, процесният строеж е и нетърпим по смисъла на § 16 ПР ЗУТ, съгласно приетата по делото СТЕ. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че процесния незаконен строеж е осъществен без изискуемите строителни книжа, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, поради което и при липса на регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване след 23.01.2004 г., е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативния акт не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Регламентираният в § 16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ режим на търпимост касае незаконни строежи, изградени до 7 април 1987 г., които са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или по реда на ЗУТ, които не подлежат на премахване и забрана за ползване. Неоснователен е и доводът за търпимост на процесната пристройка по смисъла на ал. 3, § 16 от ПДР на ЗУТ, тъй като незаконния строеж не е деклариран в преклузивния 6-месечен срок, т. е. не е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки на ал. 3, същият не е деклариран и в срока по ал. 2. Освен това, съгласно допълнителната СТЕ, за да е търпим строежа е следвало да е налице съгласие на собствениците на съседния имот № 358, каквото няма. Неоснователен е и доводът на касатора, че не е ясно конкретизиран незаконният строеж, както и че премахването му би причинило вреди в патримониума му. Обектът е определен както в конст. акт и заповедта, така и в приетата и неоспорена от страните СТЕ. Принудителното изпълнение на заповеди от този вид е предмет на друго производство и е регламентирано с Наредба № 13/2001 г. на МРРБ за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав