Решение № 5498 от 19.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2458/2011 г.

Решение № 5498 от 19.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2458/2011 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на район "Подуене" при Столична община, срещу Решение № 3945/1. 12. 2010 г. по адм. д. № 6448/2010 г. на Административен съд София-град, с твърдения за недопустимост на същото като постановено по недопустима жалба и за необоснованост на обжалвания съдебен акт. Ответника по касационната жалба Петър Тодоров Владимиров в съдебно заседание чрез процесуалният си представител и в писменият си отговор по касационната жалба изразява становище за неоснователност на касационната жалба по изложените в нея съображения. Твърди, че след депозиране на заявлението за издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ на няколко пъти административния орган писмено е искал от него представяне на писмени доказателства, които същият добросъвестно е представял. Тези действия на административния орган са оставили в него впечатление, че същия ще се произнесе по искането му, поради което счита, че жалбата му пред съда срещу мълчаливия отказ е подаден в месечния срок по чл. 149, ал. 2 от АПК, след последните представени от него доказателства. Останалите ответници по делото Геновева Спасова Владимирова и Светла Тодорова Сиракова, всички от София, не вземат становище по касационната жалба. Прокурора при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него е правилен е извода на решаващия съд за спазен срок на обжалване на мълчаливия отказ на кмета на р. "Подуяне" СтО да се произнесе по направеното искане от жалбоподателя Тодор П. Владимиров за издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ, както и на съответната заповед по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Основателно е прието, че срокът за произнасяне на административния орган по чл. 57, ал. 1 от АПК е инструктивен и е започнал да тече от 23. 07. 2010 г., когато за последно жалбоподателят е представил допълнително изисканите му писмени доказателства. При тази хипотеза едномесечният срок по чл. 149, ал. 2 от АПК е с начало 30. 07. 2010 г., поради което депозирането на жалбата до съда на 17. 08. 2010 г. е извършено в рамките на законния срок и правилно е приета за процесуално допустима за разглеждане. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Производството по адм. д. № 6448/2010 г. на Административен съд София-град е било образувано по жалбата на Тодор Петров Владимиров от гр. София, срещу мълчаливия отказ на Кмета на Столична община, район "Подуене" да се произнесе по заявлението му с вх. № 94-00-242/15. 02. 2010 г. за издаване на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 3 от АПК - удостоверение и комбинирана скица по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ за бивш имот пл. № 108966 ( 101966), к. л. 298 и 275, попадащ в ПУП на кв. "Левски- зона Г", одобрен с Решение № 4, т. 3 по Протокол № 23/19. 03. 2001 г., документ от значение за признаване и установяване по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ от общинската поземлена комисия на правото му на собственост върху горния недвижим имот. С решението предмет на касационната жалба административния съд е приел, че с влязло в сила решение по гр. д. № 2721/2006 г. на Софийския районен съд е признато за установено, че Петър Владимиров Георгиев, наследодател на жалбоподателя Тодор Петров Владимиров и на Румен Кирилов Владимиров, към образуването на ТКЗС е бил собственик на земеделски имот- нива с площ от 1810 кв. м. в землището на с. Подуене, м. "Могилите", идентична с част от имот пл. № 1966 по кадастралния план на кв. "Враждебна" от 1956 г., кад. лист 298 и 275, идентична с част от ПИ № 56 от кв. 9 по действащия план на гр. София, м. ж. к. " Зона Левски Г" и с реална част от УПИ IХ- 56 и от улица по действащия план на гр. София, ж. к. "Зона Левски Г" от кв. 22, в съответствие с приложената по делото скица на вещото лице Бирова, представляваща неразделна част от съдебното решение. Искането на жалбоподателя според съда е било отправено до компетентния административен орган по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, който в установените по чл. 57 от АПК срокове, не се е произнесъл по искането, поради което е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Приел е за незаконосъобразен мълчаливия отказ на административния орган да издаде заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗ, с която въз основа решение на техническата служба при общината и при съобразяване с изискванията на Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони да определи застроената, респективно свободната от застрояване част от горния недвижим имот. Съображенията му за това са, че имота е идентифициран, но административния орган, не е провел дължимото административно производство по установяване на фактите от правно значение и тяхното удостоверяване. Въз основа на това с обжалваното решение е отменил като незаконосъобразен мълчаливия отказ на Кмета на Столична община, район "Подуене" да издаде заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за издаването на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ за застроената, респективно свободната от застрояване част от горния недвижим имот, като е върнал преписката на административния орган за провеждане на ново административно производство и ново разглеждане, при съобразяване с дадените от съда указания в обжалваното решение по тълкуването и прилагането на закона. Обжалваното решение е недопустимо. Първото и задължително условие, преди съда да се произнесе по съществото на жалбата е да провери дали са налице условията за нейната допустимост, и по-конкретно дали жалбата е подадена в установените от закона срокове, които срокове са прекулзивни. Доводи за недопустимостта на жалбата срещу мълчаливия отказ на Кмета на район "Подуене" при Столична община, поради просрочие на същата са били направени от процесуалния представител на ответника по делото в първото и единствено по делото заседание, проведено на 10. 11. 2010 г. По довода за недопустимост на жалбата съда не е взел отношение в съдебно заседание. С обжалваното решение същият бланкетно е приел, че жалбата срещу мълчаливия отказ е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК и е допустима, без да изложи съображения в тази насока. Върховния административен съд счита, че жалбата срещу мълчаливия отказ на Кмета на рааон "Подуене" при Столична община е подадена след изтичане на сроковете по чл. 149, ал. 2, във връзка с чл. 57, ал. 2 и ал. 5 от АПК, поради което е била процесуално недопустима. В съответствие с чл. 57, ал. 1 от АПК, административния акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството, а според ал. 2 на същия текст, когато се касае до издаването на индивидуален административен акт за издаването на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ, какъвто е случая по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ за издаването на удостоверение и комбинирана скица от техническата служба при общината, административния акт се издава до 7 дни от датата на започване на производството. Когато е необходимо да се съберат доказателства за съществени обстоятелства или да се даде възможност на други граждани и организации да се защитят, срокът за издаване на акта в съответствие с чл. 57, ал. 5 от АПК е до един месец от започване на производството. Непроизнасянето по искането в тези срокове в съответствие с чл. 58, ал. 1 от АПК се смята за мълчалив отказ. В конкретния случай производството пред административния орган е отпочнало въз основа заявлението на жалбоподателя Тодор Петров Владимиров с вх. № 94-00-242 от 15. 02. 2010 г. за издаване на удостоверение и комбинирана скица по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ с цел отпочване на производство по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ пред общинска служба земеделие за възстановяване правото на собственост върху земеделски имот- нива с площ от 1810 кв. м. в землището на с. Подуене, м. "Могилите", понастоящем попадаща в границите на урбанизирана територия и съставляваща част от имот пл. № 1966 по кадастралния план на кв. "Враждебна" от 1956 г., кад. лист 298 и 275, идентична с част от ПИ № 56 от кв. 9 по действащия план на гр. София, м. Ж. К. " Зона Левски Г" и с реална част от УПИ IХ- 56 и улица по действащия план на гр. София, ж. к. "Зона Левски Г" от кв. 22. В съответствие с цитираните по-горе разпоредби на чл. 57, ал. 2 от АПК актът е следвало да бъде издаден в 7-дневен срок от датата на подаване на заявлението- 22. 02. 2010 г., но тъй като за издаването на акта е било необходимо събирането на допълнителни доказателства от значение за разрешаването на спора, срокът за издаване на същия в съответствие с чл. 57, ал. 5 от АПК се удължава максимум до един месец от започване на производството, т. е. най-късно до 15. 03. 2010 г. Непроизнасянето по искането до този срок съставлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който от своя страна подлежи на обжалване пред съда в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК, т. е. в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административния орган е бил длъжен да се произнесе, в случая до 15. 04. 2010 г. В конкретния случай жалбата срещу мълчаливия отказ е депозирана на 17. 08. 2010 г., т. е. далеч след установените в закона срокове, което обуславя нейната недопустимост. Сроковете за обжалване на административните актове са прекулзивни. С пропускането им се погасява право на жалба. За тях съда следи служебно и без направено от страните по делото искане за това. В хипотезата на мълчалив отказ сроковете са установени в полза на заинтересованата страна, като целят дисциплиниране на администрацията при произнасяне по исканията. С тях се предотвратява възможността административния орган безкрайно и безпричинно да отлага произнасянето по искането, като същевременно се гарантира възможността на заинтересованата страна да защити претендираните от нея права и законни интереси по съдебен път. По тази причина, ирелевантни за спазване на установените от закона срокове за обжалване на административния акт, в това число и на мълчаливия отказ, са предприеманите от административния орган действия по попълване на преписката с доказателства, извън установените с разпоредбите на чл. 57 от АПК срокове. От друга страна, така установените срокове задължават поискалата издаването на административния акт страна да упражни правото си на жалба в тези срокове, като неупражняването на това право в тези срокове е свързано с неблагоприятната за нея последица жалбата да бъде оставена без разглеждане. В конкретния случай, след като жалбата на Тодор Петров Владимиров от София, срещу мълчаливия отказ на кмета на район "Подуене" при Столична община е подадена след изтичане на установените срокове по чл. 149, ал. 2, във връзка с чл. 57, ал. 1, 2 и 5 от АПК, е била процесуално недопустима, съдът не е следвало съдът да се произнася по съществото на спора. Следвало е да я остави без разглеждане и да прекрати образуваното пред него съдебно производство. Като не е сторил това а се е произнесъл по съществото на спора с обжалваното решение, административния съд София-град е постановил недопустимо решение, което на основание чл. 221, ал. 3 от АПК следва да бъде обезсилено а образуваното пред Върховния административен съд производство прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховния административен съд-четвърто отделение