Решение № 13193 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7757/2018 г.

Решение № 13193 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7757/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на З. Вардев от [населено място], чрез адв. С. Каров против решение № 797/23.04.2018 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело № 2683/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му против заповед за задържане рег. № УРИ346 зз-126/11.09.2017 г. издадена от младши полицейски инспектор Т. Тенчев при РУ – гр. Созопол. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че по делото не са представени доказателства за наличие на извършено престъпление по чл. 129 НК и такива, които уличават жалбоподателя като негов извършител. Твърди, че заповедта не съдържа фактическите и правни основания за задържането на лицето, издадена е при липсата на предпоставките по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и не съответства на предвидените от закона цели. Искането е за отмяна на решението и отмяна на заповедта за задържане. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът - младши полицейски инспектор при РУ – гр. Созопол на ОД на МВР – Бургас не е изразил становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред Административен съд - Бургас е била заповед за задържане на лице рег. № УРИ346 зз-126/11.09.2017 г., с която З. Вардев е задържан за срок до 24 часа в помещение за временно задържане в РУ - гр. Созопол на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за нанасяне на средна телесна повреда на друго лице руски гражданин, престъпление по чл. 129 НК. С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата. Приел е, че оспореният акт е законосъобразен, като издаден от компетентен полицейски орган по чл. 57, ал. 1 ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма със съдържанието по чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР. Констатирал е, че в заповедта е посочено конкретното фактическо и правно основание за издаването й и е мотивирана в достатъчна степен, за да гарантира правото на защита на жалбоподателя. По материалната законосъобразност на акта, съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за задържане - достатъчно данни, обосноваващи предположение за възможна съпричастност на задържаното лице към конкретно противоправно деяние. Според съда, към момента на налагане на оспорената принудителна административна мярка, полицейският орган е разполагал с достатъчно данни за предполагаемо участие на З. Вардев в причиняване на телесна повреда на А. Карасев, [гражданство], по времето и на мястото, посочени в акта. Решението е правилно постановено. Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В чл. 73 ЗМВР е предвидено, че задържането не може да надхвърля 24 часа. По силата на чл. 74 ЗМВР то се извършва с писмена заповед, чието съдържание следва да отговаря на изискванията по чл. ал. 2 на същата разпоредба. В конкретния случай правилно съдът е преценил, че заповедта съдържа фактически и правни основания съгласно чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, които позволяват на лицето да се защити и на съда да извърши проверка за наличието или липсата на предпоставките по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Законосъобразен е и изводът, че заповедта е издадена при наличието на предвидените от закона материалноправни предпоставки. В случая Вардев е задържан, поради наличие на данни за нанасяне на средна телесна повреда на А. Карасев, като във връзка с извършеното деяние е образувано досъдебно производство № 3463 М-344/11.09.2017 г по описа на РУ – гр. Созопол. Неоснователно е възражението, че административният орган не е изпълнил доказателствената си тежест по чл. 170, ал. 1 АПК. Наличието на данни за участие на З. Вардев в нанасяне на побой на 11.09.2017 г. над А. Карасев, в резултат на който последният е получил телесна повреда се потвърждава и от събраните по делото доказателства - докладна записка на мл. полицейски инспектор Т. Тенчев и протоколи от разпити на свидетели. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя, основани на промяната в степента и вида на телесната повреда в хода на разследването и законосъобразно е приел, че към момента на задържането полицейският орган е квалифицирал деянието въз основа на данните за състоянието на пострадалия, предоставени му от медицинския екип, оказал на място бърза помощ на пострадалия. За прилагане на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е достатъчно наличието на данни, че задържаното лице е участвало в извършването на престъпление. В случая изпълнението на тези предпоставки по отношение на касационния жалбоподател е установено от събраните по делото доказателства. Неоснователни са доводите за неспазване на чл. 5 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), която гарантира и признава правото на свобода и сигурност, като лишаването от свобода е допустимо в изрично предвидените случаи и по реда, предвиден в закона. От доказателствата по делото е видно, че лицето е уведомено за основанията (правни и фактически) за задържането му и са разяснени правата му, с което е гарантиран принципа за защита от произвол, съгласно чл. 5, § 2 от ЕКПЧ. Изложеното налага извода, че принудителната административна мярка е приложена спрямо касатора в съответствие с материалния закон, а доводите развити в жалбата се явяват неоснователни. Първоинстанционният съд е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения акт по чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс. Решението, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,