Решение № 1449 от 10.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12943/2015 г.

Решение № 1449 от 10.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12943/2015 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1943 от 30.09.2015 г., постановено по адм. д. № 1857/15 г. Административен съд - Варна, 33 - ти състав, е отменил ревизионен акт № 031203873/26.04.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 520 от 13.09.2013 г. на директора на Д"ОДОП"-гр. Варна, с който на Жельо Иванов Петков от гр. Варна е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2004 г. в размер на 11 275,80 лв. и лихви за забава в размер на 10 921,66 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Диян Иванов Желязков в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да се произнесе по съществото на спора. Претендира присъждане на разноски - юрисконсулско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Жельо Иванов Петков взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Варненският административен съд е отменил ревизионен акт № 031203873/26.04.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 520 от 13.09.2013 г. на директора на Д"ОДОП"-гр. Варна, с който на Жельо Иванов Петков от гр. Варна е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2004 г. в размер на 11 275,80 лв. и лихви за забава в размер на 10 921,66 лв. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл. 226 от АПК след отмяна на първоначално постановеното решение на Административен съд - гр. Варна № 1056 от 08.05.2014 г., постановено по адм. д. № 676/2014 г. с решение № 7067 от 15.06.2015 г. на Върховния административен съд, състав на осмо отделение, постановено по адм. д. № 8432/2014 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Административният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по провеждане на ревизията, в това число събраните доказателства, основанията на органа по приходите за определяне на задължения за данък общ доход по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, съдържа фактически и правни основания за издаването му, и не са допуснати пороци на административно-производствените правила. Посочено е, че задълженото лице не оспорва констатациите на приходния орган относно установените задължения за данък общ доход и лихви за забава, но прави възражение за изтекла 10 годишна абсолютна погасителна давност. Съобразявайки разпоредби на отменения ЗОДФЛ и институтът на погасителната давност по чл. 140 ДПК (отм.) и чл. 171, ал. 1 и 2 ДОПК, първоинстанционният съд е приел, че задълженото лице е следвало да заплати дължимия данък за 2004 г. през 2005 г., поради което за начало на давностния срок следва да се счита 01.01.2006 г., а не 01.01.2005 г., както твърди ревизираното лице, поради което от 01.01.2006 г. не са изтекли 10 години. Първоинстанционният съд е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 109, ал. 1 ДОПК, според която / в редакцията до 01.01.2016 г./ не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5години от изтичане на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. В тази насока са изложени мотиви, че 5годишният срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК започва да тече от 01.01.2006 г. и изтича на 01.01.2011 г., а заповедта за възлагане на ревизия № 1103739, с която е започнало ревизионното производство и която прекъсва давността, е издадена на 19.09.2011 г. Съобразявайки установената съдебна практика и правната теория, решаващият съд е приел, че допуснатото нарушение на чл. 109, ал. 1 ДОПК е съществено и само по себе си е достатъчно за отмяна на ревизионния акт като незаконосъобразен, без да бъде разглеждан спора по същество. Решението на Административен съд - гр. Варна е правилно и законосъобразно като краен резултат. В касационната жалба на Д"ОДОП"-гр. Варна се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се доводи, че административният съд неправилно е приел, че е налице хипотеза по чл. 109, ал. 1 ДОПК, като не е положил усилия и не е изяснил фактическата обстановка. Твърди се, че не е съобразено, че ревизионното производство на практика е започнало със заповед за възлагане на ревизия № 1005602 от 13.12.2010 г., а първоначално издаденият ревизионен акт № 031101172 от 19.05.2011 г. е бил отменен по административен ред и преписката върната за извършване на нова ревизия, приключила с издаването на процесния ревизионен акт 031203873/26.04.2013 г. На база на изложено се прави извод, че при тези доказателства не е налице хипотеза по чл. 109, ал. 1 ДОПК и приемайки обратното и отменяйки ревизионния акт като незаконосъобразен, административният съд е допуснал нарушение на закона. Настоящата съдебна инстанция споделя тези доводи на касатора. От данните по делото действително е видно, че първоначалната заповед за възлагане на ревизия, която слага начало на ревизионното производство и прекъсва давността, е издадена на 13.12.2010 г. под № 1005602 /л. 5 от настоящето дело/. Издаденият ревизионен акт № 031101172 от 19.05.2011 г. е отменен по административен ред с решение № 553 от 12.09.2011 г. на директора на Д"ОУИ"-гр. Варна /л. 6 - 9 от настоящето дело/ и преписката е върната на ТД на НАП - гр. Варна за издаване на нов ревизионен акт. Петгодишният срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК относно задълженията на Жельо Иванов Петков започва да тече от 01.01.2006 г. и към 13.12.2010 г. не е изтекъл, поради което не може да се приеме, че ревизионният акт е издаден в нарушение на нормата на чл. 109, ал. 1 ДОПК. Както без вече посочено, задълженото лице не оспорва размера на установените му задължения за данък общ доход за 2004 г. и лихви за забава, но прави възражения за изтекла абсолютна погасителна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК. Такова възражение е направено и в писмения отговор по касационната жалба, намиращ се на чл. 11 - 13 по делото. Нормата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК определя, че с изтичането на 10 годишен давностен срок, стичано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника. Задълженията за данък общ доход по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. следва да бъдат заплатени през 2005г,, поради което от 01.01.2006 г. започва да тече 10годишният давностен срок по чл. 171, ал. 2 ДОПК. Този срок е изтекъл към 01.01.2016 г., т. е. изтекъл е преди датата на съдебното заседание на настоящата инстанция, проведено на 27.01.0216 г. Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 144 АПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска/подаване на жалбата/, които са от значение за спорното право. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че установените с ревизионен акт № 031203873/26.04.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 520 от 13.09.2013 г. на директора на Д"ОДОП"-гр. Варна, задължения на Жельо Иванов Петков от гр. Варна за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2004 г. в размер на 11 275,80 лв. и лихви за забава в размер на 10 921,66 лв. са погасени по давност, и отменяйки РА като незаконосъобразен, макар и други мотиви, Административен съд - гр. Варна е постановил едно правилно като краен резултат съдебно решение, което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,