Решение № 10236 от 14.11.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството e по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗдр.). С решение 213 от 13.01.2022 г., постановено по административно дело 3224/2021 г., Административен съд - София-град (АССГ) е: 1) отхвърлил жалбата на Карлсберг България АД срещу Експертно решение (ЕР) 0490 от заседание 028/24.02.2021 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК); 2) осъдил Карлсберг България АД да заплати на НЕЛК сума в размер на 100 лева за разноски по делото; 3) осъдил Карлсберг България АД да заплати на Е. Илиев сума в размер на 800 лв. за разноски по производството. Така постановеният съдебен акт е атакуван с касационна жалба от Карлсберг България АД, действащо чрез процесуалния представител адв. Динев. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска обжалваното съдебно решение да бъде отменено, както и да бъде отменено оспореното ЕР на НЕЛК и делото като преписка да бъде изпратено на НЕЛК с указания за произнасяне по същество и потвърждаване на ЕР на ТЕЛК. Претендират се сторените по делото разноски в касационното производство, съгласно приложен списък. Ответникът по касация Е. Илиев от гр. Благоевград, действащ чрез пълномощника адв. Кацарски, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което иска оспореното съдебно решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по делото пред ВАС. Останалите касационни ответници - Националната експертна лекарска комисия, ТЕЛК - първи състав към МБАЛ - Благоевград, Регионалната дирекция за социално подпомагане - Благоевград, Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - София-град и "СБАЛПФЗ - Благоевград" ЕООД, не изразяват становища. Прокурорът от Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за допустима, но неоснователна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като обсъди доводите в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна е установено, че на Е. Илиев е издаден болничен лист Е 2018 2382926 от [заличен текст] ЛКК при СБАЛПФЗ Благоевград ЕООД - продължение, с диагноза по МКБ J 15.8 [заличен текст] , с определен период за домашно лечение 10 дни, считано от 09.12.2020 г. до 18.12.2020 г. Режимът на лечение е уточнен като домашен-амбулаторен. Болничният лист е обжалван от ТП на НОИ - София-град пред ТЕЛК като неправилен с искане за отмяната му. Мотивите за обжалването са, че е постъпила жалба от осигурител за обжалване правомерността на издадения болничен лист. С Експертно решение 0149 от заседание 019/28.01.2021 г. на Първи състав на ТЕЛК към МБАЛ Благоевград болничният лист е отменен. Като мотиви е посочено, че пациентът се е явил пред ТЕЛК и е представил медицинската документация, свързана с издаването на болничния лист, но тъй като периодът на временна неработоспособност е неаргументирано продължен, болничният лист следва да бъде отменен. Това решение е обжалвано от Е. Илиев пред НЕЛК с искане за отмяна на решението на ТЕЛК. Изложените в жалбата съображения са, че през месец ноември 2020 г. се е разболял от [заличен текст], доказана чрез КТ на [заличен текст]. Поради заетостта на болничните легла лечението му е започнало в амбулаторни условия - провело се дълго, било със затегнат ход и било наблюдавано от [заличен текст]. Ако лечението било провеждано в болнични условия според Илиев е щяло да продължи по-кратко, но за съжаление лечението продължавало и към този момент поради [заличен текст]. Към жалбата са приложени амбулаторни листове и клинични изследвания, относими към болничния лист. В производството, образувано по подадената жалба, е постановено оспореното пред първата инстанция решение на НЕЛК, с което е отменено ЕР 0149 от заседание 019/28.01.2021 г. на Първи състав на ТЕЛК към МБАЛ Благоевград, като е прието, че болничен лист Е 2018 2382926 е правомерно издаден. С обжалваното решение Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на Карлсберг България АД срещу Експертно решение 0490 от заседание 028/24.02.2021 г. на специализиран състав на НЕЛК по вътрешни, белодробни и ССЗ, с което е отменено ЕР на Териториална експертна лекарска комисия при "МБАЛ Благоевград" АД 0149/28.01.2021 г. за отмяна на болничен лист Е2018 2382926 и е прието, че същият е правомерно издаден. Първоинстанционният съд е приел, че въпросът доколко здравословното състояние на Е. Илиев към момента на издаване на болничен лист Е2018 2382926 от 09.12.2020 г. от СБАЛПФЗ Благоевград ЕООД - продължение, с диагноза по МКБ J 15.8 [заличен текст], е обосновавало установената с този болничен лист временна неработоспособност за периода от 09.12.2020 г. до 18.12.2020 г. и налице ли е била необходимост от продължение на временната неработоспособност, установена първоначално с първичен болничен лист, следва да бъде основан на кредитираната по делото съдебно-медицинска експертиза. Съдът е възприел заключението като пълно и ясно, изготвено компетентно и аргументирано, поради което според първата инстанция не възниква съмнение в неговата правилност. Въз основа на заключението на вещото лице е формиран извод, че обжалваният болничен лист е издаден правомерно. Съдът е приел оспорения акт за законосъобразен и е отхвърлил жалбата на дружеството срещу процесното експертно решение на НЕЛК. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Решението на Административен съд София-град, с което жалбата срещу оспореното пред него ЕР на НЕЛК е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на закона. Съдебният акт, постановен в производство по чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето, не е засегнат от пороци. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства и е издаден в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях и е отговорено на относимите инвокирани възражения. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че процесното ЕР на НЕЛК е издадено от компетентен орган по чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето, действащ в законен състав, в кръга на неговите правомощия, мотивирано е в съответствие с изискванията на чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Оспореното експертно решение е постановено след проверка и анализ на представената медицинска документация по реда на чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на относимите материалноправни разпоредби на Закона за здравето и ПУОРОМЕРКМЕ. При преценка прилагането на материалноправните разпоредби административният съд е ползвал заключението на вещото лице в назначената съдебно-медицинска експертиза и обясненията, дадени от него в съдебно заседание. Предмет на установяване в контрола за законосъобразност са медицински заключения и диагнози, за които съдът правилно е назначил експертиза, тъй като са необходими специални знания в областта на медицината, каквито съдът не притежава. При постановяване на съдебното решение съдът се е позовал на специалните знания на експерт, от които е направен обоснован извод, че разглежданият болничен лист е вторичен - продължение и описаните симптоми отговарят на поставената диагноза МКБ J15.8 [заличен текст]. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че заключението на съдебно-медицинската експертиза е компетентно изготвено и не опровергава констатациите на НЕЛК. Същото е прието и не е оспорено от страните в първоинстанционното производство и законосъобразно е ценено в съответствие с останалите доказателства по делото. Съгласно представеното заключение при Илиев са били налице клинико-рентгенологични данни за [заличен текст], като са взети предвид представените компютърна томография от 09.11.2020 г. и рентгенография от 19.11.2020 г., като на база клинични и епидемиологични данни е възможно да се направи обосновано предположение, че [заличен текст] е свързана с [заличен текст], без този факт да може да се потвърди по безспорен начин. Според заключението продължителността на боледуването и възстановителния период са индивидуални за всеки човек и са от компетенциите на лекуващия лекар, като възстановителният период при средно-тежка [заличен текст], но без [заличен текст], е между 2 и 6 седмици, а при [заличен текст] периодът на боледуване и възстановяване може да продължи повече от месец. От представените по делото доказателства и от заключението по назначената СМЕ е видно, че са налице клинико-рентгенологични данни за наличието на [заличен текст], обуславящо временната неработоспособност на лицето, като конкретната преценка за продължителността ѝ и състоянието на пациента е индивидуална и се прави от лекаря, който го е преглеждал. До идентични изводи е достигнал и органа в оспореното пред първата инстанция ЕР. Представените медицински документи са обсъдени и взети предвид от НЕЛК и при изготвяне на заключението по назначената експертиза. От заключението се установява, че е налице заболяване, чието протичане и естество са обусловили издаването на болничния лист. Във връзка с горепосоченото, обстоятелството, че наличието на [заличен текст] (респ. на [заличен текст]) през ноември и декември 2020 г. не може да бъде доказано или отхвърлено по безспорен начин, каквито изводи присъстват в заключението и във връзка с което в касационната жалба са подробно изложени доводи, не рефлектира върху правилността на крайните правни изводи на съда. Неоснователно е направеното в касационната жалба възражение за неправилност и немотивираност на оспореното съдебно решение, поради необсъждане от първостепенния съд на релевираните от жалбоподателя аргументи, относно явяването на работа на Илиев без видими симптоми преди издаване на процесното решение на НЕЛК и удължаване на болничния лист с цел осуетяване на дисциплинарно производство. Съдът изрично е посочил, че съображенията, изложени в жалбата, във връзка с образуваното срещу Илиев дисциплинарно производство от работодателя, са ирелевантни към настоящия правен спор, тъй като не се отразяват по никакъв начин върху законосъобразността на оспорения административен акт, поради което не следва да бъдат обсъждани. Този извод на съда като правилен се споделя от настоящата инстанция. Наличието на установено по надлежния ред заболяване, като уважителна причина за неявяване на работа, би имало значение при преценката на законосъобразността на административен акт, с който на работника/служителя е наложено дисциплинарно наказание, какъвто не е процесния случай. В решението съдът се е произнесъл и по възражението на жалбоподателя, че Илиев е нарушил режима на лечение, като се е явил на работното си място без признаци на заболяване, като обосновано е приел така релевираното възражение за неоснователно. Посочено е, че съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 2 от НМЕ болничен лист се издава и при нарушаване на режима, определен от здравните органи, ако се приеме въобще, че в случая е налице такова, тъй като в болничния лист е вписан режим на лечение домашен-амбулаторен, а не домашен-стаен или домашен на легло, постоянно или за определени части от деня (чл. 15, ал. 1 от НМЕ). Според първата инстанция установяванията по делото сочат, че към датата на издаване на процесния болничен лист Илиев не е бил с възстановена работоспособност, от друга страна, дори същият да се е отклонил от определения му лечебен режим, не представлява основание за незаконосъобразност на оспорения акт, предвид разпоредбата на чл.19, ал. 2 от НМЕ, съгласно която нарушаването на режима, определен в издаден болничен лист, не се приема като самостоятелно основание за прекратяване на отпуска за временна неработоспособност, тъй като целта на този специфичен отпуск е възстановяване възможностите на лицето да полага труд. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, направил e верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. По изложените съображения обжалваното съдебно решение не страда от пороци по чл. 209 от АПК и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора неоснователна се явява претенцията на касатора за присъждане на сторените по делото разноски за касационната инстанция. На ответника по касация Е. Илиев следва да бъдат присъдени направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 800 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение