Решение № 2483 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10122/2009 г.

Решение № 2483 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10122/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, и частна жалба, подадена от Иван Милев Грозев, действащ като ЕТ "Миг - 9 -13 - Иван Грозев", гр. Хасково, срещу решение № 781/11.06.2009 г. по адм. дело № 165/2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив. Касаторът - директор на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, обжалва изцяло решението, с което е обявен за нищожен данъчен ревизионен акт /ДРА/ № 309/28.05.2003 г., издаден от данъчен орган на ТДД - Хасково в частта за м. 08, 09 и 12.2001 г. относно отказано право на приспадане на данъчен кредит и начислени лихви и са присъдени разноски на ЕТ. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - материално правно незаконосъобразно, иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Директорът на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, не взима становище по жалбата на другата страна. Частният жалбоподател - Иван Милев Грозев, действащ като ЕТ "Миг - 9 -13 - Иван Грозев", гр. Хасково, обжалва решението в частта за разноските по отношение неприсъждане на пълния размер направени разноски като постановено в нарушение на чл. 161 от ДОПК, иска присъждане на останалия размер направени разноски. В качеството си на ответник по касационна жалба поддържа, че същата е неоснователна, иска присъждане на разноските за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и основателност на частната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната и частната жалба, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС - Пловдив, е изложил доводи, че оспореният пред него за нищожност ДРА е издаден от материално некомпетентен данъчен орган. За да стигне до този извод, съдът е анализирал представените пред него, влезли в сила данъчни актове за прихващане и връщане /ДАПВ/ - 3 броя, с които на ревзираното лице са възстановени суми по ЗДДС (отм.) за процесните три данъчни периода, след извършена проверка. Съдът е посочил, че влезлите в сила ДАПВ са данъчни актове по смисъла на чл. 26 ДПК (отм.), установяващи права и задължения, ползващи се със стабилитет след влизането им в сила. Така установените с него вече права и задължения могат да бъдат изменени единствено по реда на чл. 115 -116 ДПК (отм.), като единствено компетентният орган да възложи ревизия е директорът на РДД - Пловдив, а в случая всички актове за възлагане на ревизия /АВДР/ са издадени от началник сектор "ДР" в ДП "Хасково". Решението е правилно в тази си част. За всички спорни данъчни периоди по ЗДДС има издадени, влезли в сила ДАПВ. В тези случаи при действието на ДПК единствено възможният начин за изменение на влезлите в сила права и задължения е ревизия по чл. 115 -116 ДПК (отм.), при която издателят на ДРА се определя с АВДР, издаден от директора на РДД. Поради ненадлежното определяне на издателя на ДРА в спорните му части, последният е материално некомпетентен да издаде ДРА в спорните части и ДРА е нищожен в същите части. Позоваването на ДОПК относно правилата за извършване на ревизията е неотносимо към настоящия спор, тъй като оспореният за нищожност ДРА е издаден през 2003 г. при действието на ДПК (отм.). Частната жалба на Иван Милев Грозев, действащ като ЕТ "Миг - 9 -13 - Иван Грозев", гр. Хасково, е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е присъдил адвокатско възнаграждение в размера по чл. 161, ал. 2 ДОПК вр. чл. 36 ЗА, като целия размер присъдени разноски е 599 лева, от които 50 лв. ДТ, 10 лева такса за 2 удостоверения и остатъкът от 539 лева - минимален размер на адвокатско възнаграждение. Видно от доказателствата по делото целият размер уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение е 1200 лева, а материалният интерес по делото е 7240,67 лв., като сложността е минимална - касае се за трайно установено от години непротиворечива съдебна практика относно материалната компетентност на издателя на ДРА. Правилно съдът е редуцирал възнаграждението до минималното, което е допустимо съгласно чл. 161, ал. 2 ДОПК. С оглед изложеното решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. На дирекция "ОУИ" не може да бъде присъдено претендираното юрисконсултско възнаграждение поради изхода на делото по касационната жалба, а в качеството на ответник по частна жалба не е била представлявана от юрисконсулт. Заплатената от ЕТ държавна такса по частната жалба не може да бъде присъдена поради неоснователността и. На ЕТ следва да се присъдят разноски за производството по касационната жалба - 5 лева такса за удостоверение, платими от дирекция "ОУИ", гр. Пловдив. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение