Решение № 7133 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11133/2019 г.

ВАСII отделение10.06.2020 г.докладчик т Галина Солакова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 1059/22.05.2019 г. по адм. дело № 770/2018 г. по описа на Адмнистративен съд - Б. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед № 17-442-03.08.2018 г. на началника на СГКК-Б., с която на основание чл. 91, ал. 1 от АПК е оттеглена заповед № 18-1794/26.02.2014 г. на началника на СГКК-Б.. ОСЪЖДА Служба по геодезия, картография и кадастър-Б. да заплати на "Четири сезона РН" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Б., ЕИК ********* сумата 1148 лв. /хиляда сто четиридесет и осем лева/, разноски. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 7133 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11133/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "Четири сезона РН" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Б., чрез адв. Анева срещу решение № 1059/22.05.2019 г., постановено по адм. дело № 770/2018 г. по описа на Адмнистративен съд - Б.. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответниците "Мак Лии България" ЕООД и "Н и П Мениджмънт България" ЕООД, чрез управителя Махлелиев и адв. Махлелиева, излагат доводи за неоснователност на касационната жалба и молят за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Претендират разноски. Ответникът началник на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Б. не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението като постановено в съответствие с изискванията на чл. 91 от АПК. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като извърши служебна проверка на правилността на обжалваното решение, намира същата за основателна по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил оспорването на настоящия касатор срещу заповед № 17-442-03.08.2018 г. на началника на СГКК - Б., с която на основание чл. 91, ал. 1 от АПК, е оттеглена заповед № 18-1794/26.02.2014 г. на началника на СГКК - Б., с която по реда на чл. 54 ЗКИР е одобрено изменението на КККР на гр. Б., одобрена със заповед № РД-18-81/10.12.2009 г. на изп. директор на АГКК с нанасяне на нови самостоятелни обекти с идентификатори 02676.176.1022.1.142, 02676.176.1022.1.145, 02676.176.1022.1.146, 02676.176.1022. 1. 150, 02676.176.1022. 151, 02676.176.1022. 1. 152, 02676.176.1022. 1. 153, 02676.176.1022. 1. 154, 02676.176.1022. 1. 155 и 02676176.1022.1. 156 и вписването им в КР като собственост на заявителя "Четири сезона РН" ЕООД, както и заличаване на самостоятелни обекти с идентификатори 02676.176.1022.1.6 и 02676.176.1022.1.7 по КККР. Решението е мотивирано с издаване на заповедта по реда на чл. 91, ал. 1 от АПК от компетентния орган - издател на отменената заповед и спазена процедура. Прието е за безспорно установено, че в производството по чл. 54 от ЗКИР не са били уведомени заинтересованите лица - собственици на самостоятелни обекти с сграда с идентификатор 02676.176.1022. 1, между които попадат и "Мак Лии Българя" ЕООД и "Н и П Мениджмънт България" ЕООД, което съставлява нарушение от категорията на съществените по чл. 34 АПК. След направена аналогия с действащата редакция на чл. 168, ал. 4 и ал. 5 от АПК е приета за законосъобразна оспорената заповед, с която е упражнено правото на "отзив" от началника на СГКК - Б.. Така постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Безспорно е по делото обстоятелството, че правото на отзив, материализирано в процесната заповед, е упражнено от началника на СГКК-Б., който е издател на оттеглената заповед № 18-1794/26.02.2014 г. В случая, обаче, макар и от формална страна да е налице компетентност на този орган, не е налице надлежно сезиране по реда на чл. 91, ал. 1 от АПК, а освен това произнасянето с процесната заповед е извън визирания срок, т. е не са били налице материалните предпоставки за приложение на чл. 91, ал. 1 от АПК. Разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от АПК, регламентираща правото на отзив на административния орган предвижда, че в 7-дневен срок от получаване на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни, т. е. дадена е законова възможност за корекция на надлежно оспорен административен акт от издателя му чрез упражняване на "самоконтрол" с оглед възраженията по редовно подадена жалба и преди изпращането й в съдебната инстанция. В ал. 1, чл. 91 АПК е визирана възможността за оттегляне на "оспорения акт", което еднозначно сочи, че правото на отзив може да се упражни само при подадена редовна жалба, пораждаща деволутивен и суспензивен ефект. В случая, процесната заповед е издадена по възражение с вх. № 02-1105/08.05.2018 г. /лист 55/, подадено от "Мак Лии Българя" ЕООД и "Н и П Мениджмънт България" ЕООД, което е адресирано единствено и само до началника на СГКК-Б., но не и до съдебна инстанция. От съдържанието на това възражение и петитумната му част е видно, че се иска назначаване на проверка /Комисия/, която да установи твърдените от двете дружества нередности, допуснати при постановяване на заповедта за одобряване изменението на КККР / заповед № 18-1794/26.02.2014 г. на началника на СГКК-Б./. Възражението се позовава на нарушени права на собствениците на обекти в сградата, неуведомяването им за проведената процедура по чл. 54 ЗКИР, въвеждане в заблуждение на СГКК от заявителя и т. н., като се иска "анулиране на схемите" на новонанесените в КККР самостоятелни обекти. Съдържанието на това възражение не сочи на воля за обжалване на заповед № 18-1794/26.02.2014 г. на началника на СГКК-Б., за да се възприеме като жалба по смисъла на ал. 1, чл. 91 от АПК, независимо, че не е адресирано до съдебна инстанция. Искането касае по-скоро производство по гл. 7 от ЗУТ – чл. 100, предл. последно във вр. с чл. 99 от АПК. От изложеното следва, че административният орган се е произнесъл извън хипотезата на чл. 91, ал. 1 от АПК, тъй като не е бил надлежно сезиран. Произнасянето е и извън визирания в ал. 1, чл. 91 от АПК седмодневен срок – заявлението /"възражение"/ е подадено на 08.05.2018 г., а заповедта е издадена на 03.08.2018 г. От документацията по административната преписка е видно, че началника на СГКК-Б. е упражнил правото си на отзив именно по това заявление, което е вписано и в мотивната част на самата заповед. Обстоятелството, че възражението с вх. № 02-1105/08.05.2018 г. не съставлява оспорване на оттеглената заповед се установява и от последващо подаденото "допълнение към заявлението" от управителя на двете дружества Махлелиев /лист 31/. С оглед на горното, решаващия правен извод на административният съд, че процесната заповед е издадена при спазване изискванията на чл. 91 от АПК се явява неправилен и решението следва да бъде отменено и вместо него – постановено друго при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, с което се отмени като незаконосъобразна заповед № 17-442-03.08.2018 г. на началника на СГКК-Б.. С оглед своевременно заявената претенция за присъждане на разноски и изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, Служба по геодезия, картография и кадастър-Б. следва да бъде осъдена да заплати на "Четири сезона РН" ЕООД, реално направените и доказани в съдебното производство разноски, възлизащи в общ размер на 1148 лв. – 370 лв. държавна такса и депозити за две експертизи от 253 лв., 225 лв. и 300 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1