Решение № 12132 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3113/2014 г.

Решение № 12132 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3113/2014 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е подал касационна жалба срещу решението от 8.01.2014 г. по адм. дело № 5818/2013 г. по описа на Административния съд - София град, с което по жалбата на Георги Динев Георгиев е обявена нищожността на издаденото от този орган уведомително писмо № 01-6500/5367 от 8.05.2013 г. за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г. Направени са оплаквания за недопустимост и алтернативно, за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Ответникът Георги Динев Георгиев е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери допустимостта и правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че Георги Динев Георгиев подал до Държавен фонд "Земеделие" общо заявление за единно плащане на площ по схемите и мерките за директно подпомагане за кампания 2009 г. с уникален идентификационен номер 28/150609/26556 от 11.05.2009 г. Кандидатът заявил за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ 17,81 хектара земеделска земя. По заявлението била оторизирана сума за подпомагане в размер на 2890,43 лева. Впоследствие, в резултат на извършени допълнителни специализирани анализи и проверки на коректността на данните относно допустимия слой на площи, подходящи за подпомагане, получената от бенефициента сума била счетена за недължимо платена и бил издаден акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/24140 от 13.04.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Съставеният акт бил отменен с решение от 8.12.2011 г. по адм. дело № 249/2011 г. по описа на Административния съд - Ямбол, влязло в сила на 28.09.2012 г. С уведомително писмо № № 01-6500/5367 от 8.05.2013 г. за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г. изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" направил констатации, че при окончателното изчисление по подаденото от Георги Динев Георгиев заявление за единно плащане на площ за 2009 г. са установени недопустими за подпомагане площи от 6,97 хектара или наддекларирана площ в размер на 64,30 %, поради което част от оторизираната субсидия била недължимо платена. Поради установения процент наддекларирани площи, заявени по Схемата за единно плащане на площ, на земеделския производител се налагала санкция за бъдещ период в размер на 1131,18 лева, макар отпуснатата субсидия да не подлежала на възстановяване с оглед произнасянето на съда, който отменил издадения акт за установяване на публично държавно вземане. Административният съд направил преценка, че административният акт по уведомително писмо № № 01-6500/5367 от 8.05.2013 г. е нищожен с оглед разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, която гласи, че актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Писмото представлявало повторно издаден административен акт, с който на същото фактическо основание се разпореждали права и задължения, идентични с тези по отменения от съда акт за установяване на публично държавно вземане. С решението от 8.12.2011 г. по адм. дело № 249/2011 г. по описа на Административния съд - Ямбол съдът се произнесъл, че земеделският производител не е задължен да възстанови сумата, тъй като бил осъществен съставът на чл. 73, § 4 от Регламент (EO) № 796/2004, а след като веднъж било прието, че оторизираната сума не подлежи на възстановяване, органът не можел да издава повторно акт със същото съдържание. Решението е допустимо и правилно по резултат, макар касационната инстанция да не споделя изложените мотиви. Първоинстанционният съд не е направил грешка, като е разгледал по същество подадената жалба. Уведомителното писмо съдържа индивидуален административен акт, с който се засяга правото на подпомагане на земеделския производител за следващ период и поради това актът подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Този акт обаче не е нищожен по причина, че не е съобразен със съдебното решение за отмяна на издадения акт за установяване на публично държавно вземане. В действителност посочените административни актове нямат идентичен предмет. Задължението за възстановяване на недължимо платената сума от 2890,43 лева, възникнало по силата на акт за установяване на публично държавно вземане, не се покрива по основание със сумата от 1131,18 лева, в какъвто размер се изключва подпомагането на кандидата за следващи кампании. Както изрично е отбелязано в уведомителното писмо, оторизираната сума от 2890,43 лева, установена като публично задължение по акт № 01-6500/24140 от 13.04.2011 г., не се претендира от административния орган за възстановяване. Съгласно чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор, при свръхдеклариране в определен процент на земеделския производител се налага санкция за бъдещ период, при което подпомагането му за следваща кампания се изключва до размер, равен на сумата, отговаряща на разликата между декларираната площ и площта, определена в съответствие с чл. 57 от Регламента. Административното разпореждане за изключване от подпомагане съобразно чл. 58 или чл. 60 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 обаче може да се издаде само в рамките на производството, в което се разглежда заявлението на земеделския производител, и то, ако е бил постановен отказ за отпускането на субсидия поради свръхдеклариране на площи при разлика над 50 % над декларираната и установената при проверките площ. След приключването на производството с влязъл в сила акт за оторизиране на плащане, не е възможно последващо прилагане на така наречените "санкции за бъдещ период". Този извод следва от съпоставката на разпоредбите на чл. 58, чл. 60, от една страна, и чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009, от друга страна. Възстановяването на суми в случаите на недължимо плащане, какъвто е и разглежданият случай, се урежда от чл. 80 от регламента. Според този нормативен текст, при недължимо плащане земеделският производител възстановява въпросната сума заедно с лихвата, изчислена в съответствие с § 2. Задължението за възстановяване не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентните органи или друг орган и ако грешката не е можело да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Когато грешката се отнася до фактически елементи, свързани с изчисляването на въпросното плащане, първа алинея се прилага, само ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. Уведомителното писмо е нищожен административен акт не защото органът не се е съобразил с влязлото в сила решение за отмяна на издадения акт за установяване на публично държавно вземане, а поради това, че е издадено при липса на основание и сериозно несъответствие с целта на закона, извън установените административни процедури по националното и европейското законодателство. С тези мотиви решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски в размер на 400 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд,