Решение № 16644 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1535/2013 г.

Решение № 16644 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1535/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Благоевград, против решение № 1807 от 7.12.2012 г. по адм. д. № 583/2012 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Изложени са доводи, че решението е неправилно и се оспорва размерът на присъдените разноски по делото като прекомерни. Иска се обезсилване на решението и осъждане на ответника да заплати на Община Благоевград направените по делото разноски. Ответницата по касационната жалба - Веска Костадинова Димчева оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира направените разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира отказа на кмета на Община Благоевград да издаде удостоверение за идентичност на имот, издаден в нарушение на материалния закон и решението, като правилно, следва да остане в сила. Върховният административен съд, трето отделение намира, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменен отказът, обективиран в писмо с изх. № 475 от 7.08.2012 г. на кмета на община Благоевград, с който е отказано издаването на удостоверение за идентичност на процесния имот, описан в писмото. Първоинстанционният съд е приел, че искането за издаване на удостоверение за идентичност представлява административната услуга по силата на § 1, т. 2, б. "в" от Закона за администрацията (ЗА), във вр. с чл. 21, ал. 3 АПК. Отказът е немотивиран, защото не съдържа фактическите и правни основания за издаването му по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съдът е приел с оглед заключението на вещото лице, че е налице частична идентичност в размер на 135,06 кв. м, посочени като местоположение на скиците, приложени към заключението, за които кметът на Община Благоевград трябва да издаде удостоверение за идентичност. Преценил отказа за незаконосъобразен, отменил същия и върнал преписката за ново произнасяне по заявлението, съобразно мотивите на решението. Решението е правилно. Настоящият тричленен състав възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението па първоинстанционния съд. Първоинстанционният съд задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател. Фактическите и правни изводи първоинстанционния съд е изградил след задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, като се е съобразил с всички искания и доводи на страните. От представения нотариален акт от ответницата по касационната жалба по безспорен начин се е установило, че наследодателят й - нейният баща е собственик на имот от 1 дка, находящ се в гр. Горна Джумая (днешния Благоевград) м. "Кабулска махала - Сапунджи дере". През 1967 г., видно от протокол на комисията по § 85 от ППИНМ (отм.), 42 кв. м от него са отчуждени за озеленяване, а друга част от 89 кв. м - за улица. Останалите 593 кв. м, представляват имот с пл. № 2305, кв. 19 по плана на града. Общината ги е държала без основание, като впоследствие с решение № 396/1993 г. по гр. д. № 639/2012 г. са реституирани на ответницата по касационната жалба, а друга част от 135,06 кв. м са попаднали в имот с ид. № 04279.604.221 по кадастралната карта на града. Първоинстанционният съд правилно е приел, че тези обстоятелства са потвърдени и от заключението на вещото лица. Правилно е прието, че отказът на кмета на Община Благоевград да издаде удостоверение за идентичност на частта от имота от 135,06 кв. м, идентифициращ се с имот ид. № 04279.604.221 по кадастралната карта е издаден в нарушение на материалния закон, по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Настоящият съдебен състав намира, че актът се явява немотивиран, защото в него липсват подробни фактически и правни основания за издаването му, по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. От тук следва, че актът е лишен от форма по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК. Това е основание за неговата отмяна. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Оплакването на касационния жалбоподател, че присъдените разноски в предходната инстанция са прекомерни е неоснователно, а и възражението за прекомерност не е направено своевременно. С оглед отхвърлянето на касационната жалба и при направеното от ответницата искане за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Установени и доказани са разноски в размер на 300 лв., представляващи адвокатски хонорар и следва да се понесат от касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховният административен съд - трето отделение,