Решение № 10604 от 26.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4722/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от кмета на Столична община - район "Възраждане" чрез процесуален представител срещу решение № 8660/05.03.2026 г., постановено по адм. д. № 49/2026 г. по описа на Административен съд – София-град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като необосновано и постановено в противоречие с материалноправните разпоредби - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу изричния отказ на кмета на Столична община - район "Възраждане" да извърши адресна регистрация на А. В. Д. на заявения от нея адрес в гр. София, обективиран в писмо от 21.11.2025г. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответницата А. В. Д., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и твърди правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Претендира разноски. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за същата акт, подлежащ на оспорване пред съд и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение АССГ е отменил по оспорване на А. В. Д. изричен отказ на кмета на Столична община - район "Възраждане", обективиран в негово писмо от 21.11.2025г., да извърши адресна регистрация и е върнал преписката за ново произнасяне по заявлението, в съответствие с указанията по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на съдебния акт. Съдът е установил от фактическа страна, че със заявление вх. РВЕ25-УГ01-10534/14.11.2025 г. А. Д. е заявила пред кмета на район "Възраждане" -Столична община заявление да бъде регистрирана с постоянен адрес в собственото ѝ ателие в гр. София. С оспореното писмо административният орган е отказал да извърши исканата адресна регистрация по постоянен адрес в обект от сграда, описан в документа за собственост като ателие, тъй като разработеният програмен продукт за обработка на данни за постоянен и настоящ адрес предвижда единствено показател апартамент, но не и показател ателие, както и позовавайки се на чл. 178 ал.4 от ЗУТ и § 5, т. 30 ДР ЗУТ. При така установеното от фактическа страна, административният съд е стигнал до правния извод за незаконосъобразност на изричния отказ на административния орган поради постановяването му в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, които подробно е анализирал.Позовал се е на § 5, т. 29, т. 29а и т.30 ДР на ЗУТ, както и на чл. 89, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ и на Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация. По тези съображения административният акт е отменен, а преписката върната на кмета на район "Възраждане" - СО за ново произнасяне съгласно указанията по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на съдебния акт. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът надлежно е изяснил фактическата обстановка и въз основа на е формирал правни изводи, които съответстват на материалния закон, правната и житейската логика. Правилно е прието от административния съд, че разпоредбата на чл. 89, ал. 1 и ал. 2 от ЗГР не съдържат императивно изискване постоянният и настоящ адрес на гражданите да съвпада единствено и само с адрес на жилища по смисъла на § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от ЗГР адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си. Самият законодател с това понятие не въвежда задължение за лицето да посочи за свой адрес само "жилище" по смисъла на ЗУТ. Същото може да посочи и друг обект на собственост, годен фактически да се ползва за жилищни нужди, още повече, че със съюзът "или" безспорно се установява годността на ателие, разположено в жилищна сграда, да се разглежда като място, в което жалбоподателката може да получава кореспонденцията си по см. на чл. 89, ал. 1, предл. последно от ЗГР. Допълнителен аргумент в подкрепа на горното тълкувание е и разпоредбата на чл. 121, ал. 7 /предишна ал. 4/ от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация, съгласно която кметът на общината определя адреси за включване в националния класификатор на настоящите и постоянните адреси само когато в тях има жилищна сграда, общежитие, хотел, мотел, почивен дом или друго място за подслон и същите са годни за обитаване, като в чл. 123, ал. 1 от същата наредба е посочено, че адресът може да се състои от наименованието на областта, общината, населеното място, района, наименованието на локализационната единица, номер, вход. Безспорно, видно от представения нотариален акт, ателието се намира в жилищна сграда, за която от кмета на общината вече е определен административен адрес, още повече, че съгласно разпоредбите на § 5, т. 29 и т. 29а от ПЗР на ЗУТ при определяне на понятието " жилищна сграда" и "сграда със смесено предназначение" ателиетата се считат за жилища, а съгласно т. 30 от същия законов текст "жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди - т.е. основно е фактическото ползване на тези помещения за задоволяване на жилищни нужди, за каквото едно ателие безспорно може да се ползва. Неприложима в случая е и разпоредбата на чл. 178, ал. 4 от ЗУТ, доколкото същата не е свързана с условията за регистриране на постоянен и настоящ адрес по реда на ЗГР и предвижда съвсем други последици, уредени в специалния ЗУТ. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответницата се дължат разноски за процесуално представителство в размер на 511,29 евро, съгласно приложения договор за правна помощ и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение