Решение № 8107 от 6.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13661/2011 г.

Решение № 8107 от 6.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13661/2011 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба от Анка Димитрова Демирова и Деспина Скулева Димитрова, двете от гр. Варна, подадена чрез пълномощника им адвокат Десислава Георгиева, срещу решение № 1963/25.07.2011 г., постановено по адм. дело № 3269 по описа за 2010 г. на Административен съд - Варна, Второ отделение, ХII състав, с което е отменена заповед № РД-06-7706-319/29.11.2006 г. на областния управител на област Варна в частта, в която на основание § 4к, ал. 6 ПЗР ЗСПЗЗ е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание местност "Акчелар" в землището на гр. Варна, относно имоти № № 787, 788 и 9585 и преписката е върната за ново произнасяне на административния орган съобразно мотивите на решението. Касаторите навеждат доводи за неправилност на последното, като необосновано и постановено в нарушение на приложимия материален закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което молят настоящия състав да го отмени и да постанови друго решение по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - областен управител на област Варна, редовно призован не изразява становище по касационната жалба. Ответниците Кера Янкова Минева и Недко Янков Стойчев, чрез процесуалния си представител адвокат Марин Маринов молят съда да отхвърли касационната жалба като неоснователна по изложени съображения за правилността на първоинстанционното решение. Заинтересованите страни Кичка Димитрова Русева и Община Варна, редовно призовани не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирани лица в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Обжалваното решение е постановено след връщане на делото за ново разглеждане с решение № 10892/27.09.2010 г., постановено по адм. дело № 7631/2009 г. на Върховен административен съд, четвърто отделение, с което е отменено решение № 144/06.02.2009 г. по адм. дело № 476/2007 г. на АС - Варна, III отделение, ХХХIV състав, първоначално постановено по жалбата на Кера Анкова Минева и Недко Янков Стойчев срещу заповед № РД-06-7706-319/29.11.2006 г. на областния управител на област Варна в частта, в която на основание § 4к, ал. 6 ПЗР ЗСПЗЗ е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание местност "Акчелар" в землището на гр. Варна. След уточнение на претенцията съобразно дадените от касационната инстанция указания, правилно е обсъдена законосъобразността на оспорения административен акт относно имоти № № 787, 788 и 9585 по одобрения с него ПНИ. Жалбоподателите претендират отмяна на заповедта в частта, касаеща посочените новообразувани имоти по съображения, че по нотариален акт № 122/2006 г. са придобили по дарение от реституиран собственик, лозе с площ от 1000 кв. м по документ за собственост и 1356 кв. м по скица, съставляващ ПИ № 574 по КП от 1977 г., за който по ПНИ е отреден новообразуван имот № 787 с площ 682 кв. м. За да уважи жалбата, Варненският административен съд по същество е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но противоречи на приложимия материален закон. В тази връзка са изложени мотиви, че неправилно за имота, придобит от жалбоподателите по дарение, осъществено по горепосочения нотариален акт, по ПНИ е отреден новообразуван имот № 787 с намалена площ от 682 кв. м, като части от разликата над този размер е включена в съседните новообразувани имоти № № 788 и 9585, записани в регистъра към ПНИ съответно на наследниците на реституиран собственик Стойчо Димитров Димитров /касатори в настоящото производство/ и на община Варна. Постановеното решение е правилно. Между страните по делото не е имало спор и от данните по делото се установява, че праводателката на жалбоподателите в първоинстанционното производство е отразена като собственик на новообразуван имот № 787 с площ 682 кв. м по ПНИ, одобрен с оспорената заповед, който не отговаря по площ и граници на имота, прехвърлен по нотариален акт № 122/2006 г. Липсва нормативно основание да се възприеме застъпеното от касаторите схващане, че имотът не следва да бъде настанен в площта и границите си съобразно изготвения помощен план. Предвид установеното по делото от фактическа страна въз основа доказателствата по делото, в т. ч. приобщените към доказателствения материал заключения на вещи лица по допуснатите съдебно - технически експертизи, обосновано е прието за установено, че имот пл. № 669 по помощния план, по който е изготвен ПНИ /идентичен с имот № 574 по КП от 1977 г./ има площ 1356 кв. м, части от която по ПНИ, посредством изместване на границите, са включени в новообразувани имоти № 788 и 9585 /път/, записани като собствени в регистъра към същия план съответно на наследниците на Стойчо Димитров и община Варна. Между страните по делото не е имало спор и са налице данни, че жалбоподателите в първоинстанционното производство са придобили собствеността върху имот - лозе с площ от 1 дка при описаните по нотариален акт граници, но не са записани в регистъра, представляващ неразделна част от оспорения план на новообразувани имоти като собственици на новообразуван имот с площ, за която се легитимират като собственици. По ПНИ на праводателя им е предоставен имот с намалена площ и различни от установените на място граници, поради което не би могло да се приеме, че са изпълнени приложимите изисквания на чл. 28 ППЗСПЗЗ. Тези данни налагат направеният от съда извод за незаконосъобразността на заповедта на областния управител на област Варна в обжалваната част. Съгласно разпоредбата на § 4к, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ за земите предоставени на граждани въз основа на актове по § 4, се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти, а според ал. 4, съдържанието на плана на новообразуваните имоти по ал. 1 и редът за изработването му се определят с правилника за прилагане на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ, с плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от закона. Планът следва да съдържа данните, посочени в същата разпоредба, като данните за собствеността се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти. При това, както правилно е отбелязано в мотивите на първоинстанционното решение, в този план се нанасят имотите на три категории лица - ползватели, на които по предвидения законов ред правото на ползване се е трансформирало в право на собственост чрез заплащане на цената на земята; бивши собственици на имоти или техните наследници, с признато от поземлената комисия или от общинската служба по земеделие и гори право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ и настоящи собственици на имоти, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като приобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание, като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, т. е. тези, които никога не са изгубвали собственост и за чиито имоти липсва основание да бъдат намалявани по площ и с измествани граници, както правилно е приел и първоинстанционният съд. При евентуално наличие на конкуренция на права на лицата от втората и третата категория, спорът за материално право може и следва да бъде разрешен не в административното производство, а по общия исков ред. По изложените съображения и предвид установените нарушения на императивни правила се налага извода, че е налице незаконосъобразност на плана в обжалваната част. Поради това, като е уважил жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, решаващият състав на административния съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, основателно е направеното искане за присъждане на заплатеното от ответниците по касационната жалба Кера Янкова Минева и Недко Янчев Стойчев, адвокатско възнаграждение, установено като изплатено на процесуалния им представител за настоящата инстанция, по представения по делото договор за правна защита и съдействие от 14.05.2012 г. в размер на 400 лв, ведно с пътни разноски в размер на 53.70 лв, или общо сумата от 453.70 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение