Решение № 690 от 20.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10531/2020 г.

Решение № 690 от 20.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10531/2020 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на "АББ България" ЕООД гр. София, П. Хронц и Х. Шулер, чрез адв. К. Жечева, Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуален представител и А. Димитрова, чрез адв. П. Йовчев, против решение № 7411 от 28.11.2019 г., постановено по адм. д. № 7420/2019 г. по описа на Административен съд София - град. Касационната жалба на "АББ България" ЕООД гр. София, П. Хронц и Х. Шулер е срещу решението, в частта му, с която съдът е отменил решение № 261/19.07.2017 г. по преписка № 441/2014 г. по описа на КЗД и е върнал делото като преписка на комисията за произнасяне по наведеното в жалбата оплакване на Димитрова за осъществена дискриминация по чл. 4 и чл. 5 от ЗЗДискр. във вр. с § 1, т. 1 и 2 и § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. Твърди се в жалбата, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. По подробно развити доводи в касационната жалба се иска отмяна на съдебното решение. Претендира разноски, съгласно представен списък. Ответната страна по касационната жалба - А. Димитрова я оспорва в представен писмен отговор. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Касационната жалба на Комисия за защита от дискриминация е насочена срещу решението в частта му, с която съдът е отменил решение № 261/19.07.2017 г. по преписка № 441/2014 г. по описа на КЗД и е върнал делото като преписка на комисията за произнасяне по наведеното в жалбата оплакване на Димитрова за осъществена дискриминация по чл. 4 и чл. 5 от ЗЗДискр. във вр. с § 1, т. 1 и 2 и § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. По развити доводи в касационната жалба се иска отмяната му. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от А. Димитрова адвокатско възнаграждение. Ответните страни "АББ България" ЕООД, П. Хронц и Х. Шулер, в представен писмен отговор не оспорват касационната жалба на КЗД и намират същата за основателна. Ответната страна - А. Димитрова в писмен отговор изразява становище, че жалбата на КЗЛД е неоснователна. С касационната жалба на А. Димитрова, решението се оспорва в частта му, с която е отхвърлена жалбата и срещу решението на КЗД, с което е прието, че "АББ България" ЕООД, П. Хронц и Х. Шулер не са извършили дискриминация по чл. 5 ЗЗДискр. във вр. с § 1, т. 3 и т. 5 ЗЗДискр. и чл. 15 ЗЗДискр. при упражяване правото й на труд в периода от 7.03.2012 г. до 12.05.2014 г. По подробно развити доводи в касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, немотивирано и необосновано. Прави се искане същото да бъде отменено и делото се върне като преписка на КЗД за разглеждане от друг състав, който да се произнесе по всички наведени от касаторката оплаквания за наличие на дискриминация, като се дадат указания по прилагането на закона. В условията на алтернативност се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по същество, с което се приеме за основателна жалбата й за осъществена дискриминация по чл. 15 ЗЗДискр. и § 1, т. 3 а, т. 3 в и т. 5 от ДР на ЗЗДискр. Прави се искане за изменение на решението в частта за разноските. Претендира присъждане на сторените разноски. Ответните страни - "АББ България" ЕООД, П. Хронц и Х. Шулер, в представен писмен отговор оспорват касационната жалба. Подадена е и частна жалба от А. Димитрова срещу решение № 2652/27.05.2020 г. по адм. дело № 7420/2019 г. по описа на АССГ, с което е оставено без уважение искането й за изменение на решение № 7411/28.11.2019 г. в частта му за разноските. По подробно развити доводи в частната жалба се прави искане за отмяна на решението като незаконосъобразно и неправилно. Ответниците по частната касационна жалба в представен писмен отговор я оспорват като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на А. Димитрова и неоснователност на другите две касационни жалби. Настоящият състав на Върховен административен съд, намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество, касационни жалби на "АББ България" ЕООД гр. София, П. Хронц и Х. Шулер са основателни, а касационната жалба на А. Димитрова е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил по жалба на А. Димитрова решение № 261/19.07.2017 г., по преписка № 441/2014 г. на КЗД, в частта му, с която е установено, че "АББ България" ЕООД, в качеството му на работодател и Х. Шулер- изпълняващ длъжността "Мениджър" на "АББ България" ЕООД, клон Петрич и П. Хронц - изпълнявал длъжността "Мениджър човешки ресурси за страната" в "АББ България" ЕООД, не са извършили нарушение на чл. 4 и чл. 5 ЗЗДискр., във вр. с § 1, т. 1, 2 и § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. по отношение на А. Димитрова при упражняване правото й на труд в периода от 7.03.2012 г. до 12.05.2014 г. и е върнал делото като преписка на КЗД за произнасяне по оплакването по оплакването за наличие на дискриминация по посочените текстове. С решението, съдът е отхвърлил жалбата на А. Димитрова срещу решението на КЗД, в частта му, с която е прието, че "АББ България" ЕООД, в качеството му на работодател и Х. Шулер- изпълняващ длъжността "Мениджър" на "АББ България" ЕООД, клон Петрич и П. Хронц - изпълнявал длъжността "Мениджър човешки ресурси за страната" в "АББ България" ЕООД, не са извършили нарушение по чл. 15 от ЗЗДискр. и § 1, т. 3 и т. 5 от ДР на ЗЗДискр. по отношение на А. Димитрова при упражняване правото й на труд в периода 7.03.2012 г. до 12.05.2014 г. За да се произнесе по спора, съдът е приел, че оспореното решение на КЗД е издадено от компетентен орган и в съответствие със законовите изисквания, относно формата и съдържанието му, съгласно разпоредбите на чл. 65, т. 5 и чл. 66 от ЗЗДискр. във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. Спазени са били процесуалните изисквания на разпоредбите на чл. 52, ал. 1, чл. 55, 59, ал. 3 и чл. 62 от ЗЗДискр., но в отменената му част, съдът е счел, че решението е издадено в нарушение на материалния закон. В съдебното решение са изписани разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и чл. 5 от ЗЗДискр., съдържащи определение на понятието пряка и непряка дискриминация, както и на тормозът по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. Извършено е сравнение между пряката/непряката дискриминация и тормозът, като две самостоятелни форми на дискриминация, както и съществените разлики и прилики между тях. Изложени са съображения, че и двете форми на дискриминация се основават на защитен признак по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., като в случая А. Димитрова е посочила като защитен признак "лично положение". Съдът е установил, че в проведеното производство пред КЗД не е установено в какво се състои заявения от Димитрова признак "лично положение", т. е не е посочено някакво специфично качество на личността, което да я отличава от останалите и което да обосновава твърдението й за дискриминация. Счел е, че КЗД не е изложила съображения налице ли е защитен признак и ако е налице такъв признак - в какво се изразява той, кой е този обективен, същностен за нейната личност белег. Според съдът неизлагането на конкретни мотиви от страна на административния орган, обосноваващи липсата, респ. наличието и съдържанието на защитен признак "лично положение" възпрепятства осъществяването на съдебен контрол, относно правилното селектиране на сходна група лица при преценката за осъществена дискриминация по чл. 4 от ЗЗДскр. По изложените съображения, решението на КЗД в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Димитрова за осъществена дискриминация по чл. 4 и чл. 5 ЗЗДискр. във вр. с § 1, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗЗДискр. е отменено като незаконосъобразно и делото върнато като преписка на КЗД за ново произнасяне. Жалбата на А. Димитрова в останалата част срещу решението на КЗД, съдът е приел за неоснователна, а решението материално законосъобразно. По отношение твърдението за допуснато нарушение по чл. 15 от ЗЗДискр., съдът е приел, че същото е самостоятелно нарушение и не е обвързано с наличието или липсата на защитен признак. От представените по преписката доказателства, съдът е приел, че от момента на постъпването й на работа в търговското дружество, Димитрова е преминала 12 курса на обучение, като в периода 26 - 28.08.2013 г. е включена в Програма за развитие на лидерските компетенции в България. Също така според съдът действията на работодателя кои служители да преминат обучение, квалификация и преквалификация почиват на икономическа целесъобразност, която не е свързана с проявни форми на дискриминация. Като материално законосъобразно е оставено в сила решението на КЗД и в частта му, с която е прието, че по отношение на Димитрова не е осъществено "преследване" по смисъла на § 1, т. 3 във вр. с т. 4 от ДР на ЗЗДискр., предвид липсата на данни същата да е подала жалба или сигнал. Съдът е отхвърлил жалбата и в частта на оспореното решение, с което е прието, че липсва осъществено подбуждане към дискриминация по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДискр. Поканата към Димитрова от страна на работодателя да бъде свидетел в процедура по налагане на дисциплинарни наказания по отношение на други служители в дружеството, според съдът не могат да бъдат квалифицирани като насърчаване, даване на указание, оказване на натиск или склоняване към извършване на дискриминация, каквото съдържание на понятието "подбуждане към дискриминация" е дефинирано в нормата на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДскр. Решението в отменителната му част е неправилно. Законът за защита от дискриминация съдържа абсолютна забрана за дискриминация, като чл. 4, ал. 1 очертава кръга от защитени признаци. В закона липсва легална дефиниция на понятието "защитен признак", но ВАС е имал възможността многократно в решенията си да сочи, че тъй като чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр дава определение за пряка дискриминация като всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, то препращащата разпоредба съдържа в себе си обяснение, че забраната за дискриминация се свързва с "признаците", които са посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Законът урежда и специалната защита срещу неравно третиране под формата на нееднакво, неправомерно правоприлагане на нормативни правила и/или установяване на порочни практики от страна на различните правни субекти, основано на защитените признаци, по аргумент на чл. 1, във вр. с чл. 4 от ЗЗДискр. Аналогично е положението и при защитата при твърдяна дискриминация под формата на "тормоз" по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. Във всеки отделен случай следва да се конкретизира и установи точно признакът/признаците, по които лицето е неравно третирано, съответно е осъществен актът/овете на тормоз, като в случаите на признаците "лично" и "обществено положение", с оглед бланкетния им характер, е необходимо да се уточни съдържанието им. В настоящия случай, нито в жалбата, нито в производството пред КЗД или в съдебното производство жалбоподателката не е въвела твърдения, съответно не е посочила доказателства, за конкретни качества, които да изпълнят със съдържание защитения признак "лично положение", твърдян като признак, по който е осъществена спрямо нея дискриминацията под формата на "тормоз". Както се посочи по-горе този признак е разписан бланкетно в закона, като Върховният административен съд многократно в практиката си е посочвал, че за разлика от други защитени признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр – пол, раса, увреждане, възраст, семейно положение, които са иманентно присъщи на човека, защитеният признак "лично положение" няма еднозначно, изначално прието и обективно съдържание. Това налага за всеки случай установяване и доказване на значим, обективен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния обхват на закона и абсолютната забрана за дискриминация. В случая, от жалбоподателката не е посочен какъвто и да е значим, иманентно присъщ й белег, сравним по значение с останалите защитени признаци, които обективно характеризират една личност като такава, за да се приеме, че изпълват съдържанието на защитения признак "лично положение", за да се изследва и приеме осъществяване на дискриминационни действия именно по този белег, съответно признак. В този смисъл, при липсата на установено неблагоприятно третиране на основата на защитен признак и пряка причинно следствена връзка между третирането/тормоза и признака, неправилно решаващият съд е приел че в решението на КЗД липсват мотиви и съображения, обосноваващи наличието на защитен признак "лично положение" и в какво се изразява той, т. е не е посочено някакво специфично качество на личността й, което да я отличава от останалите и което да обосновава твърдението й за дискриминация под твърдяната форма на "тормоз" по чл. 5, във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр, съответно от КЗД правилно е приложен материалния закон. За да се констатира наличието на дискриминация е необходимо коректно да бъде посочено лице сравнител, поставено в по-благоприятни условия от жалбоподателя на базата на признаците по ал. 1 на чл. 4 от закона или "чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика". С изменението на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. от ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г. са конкретизирани лицата, към които може да се приложи непряката дискриминация - лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение. Сравнението се приема като основен и задължителен елемент от фактическия състав на всеки един от двата вида дискриминация - пряка и непряка, като липсата му е основание да се приеме, че не е налице по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя спрямо "друго лице при сравними сходни обстоятелства" или "чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан". В случая, в административното производство и в съдебното производство не са събрани доказателства за подобно по-неблагоприятно третиране, липсват лица в сравнимо сходно положение. От всички данни по делото следва извод за съществуващ конфликт между жалбоподателката и Х. Шулер и П. Хронц, което обаче не може да бъде определено като дискриминационно поведение в нито една от твърдяните форми. Пряката/непряката дискриминация по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. и тормозът по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр са две различни, самостоятелни форми на дискриминация. Фактическите им състави разкриват съществени разлики. Разликата е, че пряката/непряката дискриминация е различно третиране, докато за тормоза различното третиране е ирелевантно. Поради това дискриминацията по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 ЗЗДискр. изисква сравнител, а за тормоза, той не е необходим. За тормоза релевантна е специалната цел или резултат на поведението, визирани в § 1, т. 1 ЗЗДискр. - накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. За дискриминацията чл. 4, ал. 2 и ал. 3 ЗЗДискр. и за резултатния състав на тормоза умисълът е ирелевантен, докато за формалния състав на тормоза - той е елемент на фактическия състав. И двете форми на дискриминация обаче се основават на защитен признак по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗД. Именно обусловеността от защитения признак, а не самото деяние, без оглед на характеристиката, която е негово основание, го прави дискриминация, закононарушение по ЗЗДискр. В случая такъв защитен признак не е доказан. В производството по защита от дискриминация е приложима разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., съгласно която в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен, т. е. необходимо е да съществуват доказателства, които са достатъчна индиция, че между съпоставимите лица, които са и които не са носители на защитения признак е налице неравенство, за да може да се презумира, че именно защитеният признак е причината за неравенството. Жалбоподателката пред КЗД не е посочила факти, въз основа на които може да се направи предположение prima facie, че е налице дискриминация, липсва посочване на белези, които да изпълнят със съдържание соченият защитен признак - "лично положение", не е установена и причинно-следствената връзка между твърдяното за осъществено по-неблагоприятно третиране и посочените в жалбата признаци, предмет на защита. Действително и в производството пред КЗД и в съдебното производство са установени влошени междуличностни взаимоотношения между жалбоподателката, Х. Шулер и П. Хронц, но същите не са на основата на защитен признак. Липсват факти, които да изпълват със съдържание защитения признак "лично положение". Правилно КЗД, е посочила, че за разлика от останалите защитени признаци, тези признаци нямат еднозначно посочено в закона обективно съдържание, което налага във всеки конкретен случай да бъда доказан значим същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво закона. В случая такива значими белези, характеризиращи личността на жалбоподателката - критично отношение към управлението на "АББ България" ЕООД, несъгласие с взети решения и много често налагане на собственото й мнение на Х. Шулер - "Мениджър" на "АББ България" ЕООД и П. Хронц "Мениджър човешки ресурси за страната" в "АББ България " ЕООД не може да изпълни това съдържание. Подобно разширително тълкуване не намира опора в закона. Всички твърдения, както в жалбата пред КЗД, така и пред първоинстанционният съд, относно доказването и наличието на дискриминация във всичките и твърдени форми са свързани със самите действия, които са определени като дискриминационни, но липсва посочване на онази характеристика на личността на жалбоподателката, поради която същата твърди, че е неблагоприятно третирана, както и причинната връзка между тях. Не всяко неблагоприятно третиране е дискриминация, а само основа, което е на основата на защитен признак, обосноваващ неравно третиране и причинна връзка между действията и защитения признак. В обхвата на признака "лично положение" следва да са включват само значими и ангажиращи за личността характеристики, равностойни със същностните основни признаци за личността каквито са полът, расата, здравословното състояние, сексуалната ориентация, възрастта, вярата. Допълнителни характеристики, от рода на посочените, които по своя характер са временни, случайни и повърхностни не могат да бъдат приети за изпълващи съдържанието на признака "лично положение". Изводите на съда за незаконосъобразност на решението на КЗД, поради липса на изложени мотиви, относно признака "лично положение" са необосновани и не кореспондират на събраните доказателства и материалния закон. В жалбата си пред КЗД Димитрова е заявила упражняван спрямо нея и целия административен състав тормоз и преследване на работното място от Х. Шулер и сексуален тормоз спрямо нея от П. Хронц при упражняване конституционното право на труд по чл. 5, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. -пряка дискриминация основана на лично положение. В решението си КЗД е обсъдила показанията на разпитаните в производството свидетели, като всички са заявили, че не са забелязали различно, по неблагоприятно отношение към Дамитрова, проявено от Шулер и никой от свидетелите, включително и водените от Димитрова не е заявил да е станал очевидец на подобно отношение. Правилни са изводите на комисията, че възникналите спорове и създадената конфликтна работна среда, не са достатъчни да се приеме, че са създадени от ответниците, заради лично и тенденциозно отношение към Димитрова. Тормозът като самостоятелен вид дискриминация съгласно разпоредбата на чл. 5 във връзка с § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр., е дефиниран като всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Дори да се приеме, че е налице отрицателно поведение на Шулер и Хронц спрямо Димитрова, предизвикало в лицето нежелано от самото лице емоционално преживяване, но то не е последица от дискриминационно поведение на лицата по см. на приложимите материалноправни норми на специалния закон- ЗЗДискр. Не са налице визираните от закона цели на поведението на сочения за дискриминатор - накърняване достойнството на лицето, създаване враждебна, обидна или застрашителна среда, както по принцип, така и на основата на твърдения от лицето признак- лично положение. Не е налице и изисквания от правната норма резултат по отношение средата-в случая конкретното работно място-не се установява наличие на отрицателно отношение под някаква форма/ неприязън, обида-индивидуализирано конкретно отношение, застрашаване/ от всички други лица в работната среда на Димитрова, конкретно насочено спрямо нея. Субективното усещане за обида и накърняване на достойнство в резултат на нечие нежелано поведение не следва да се тълкува разширително в контекста на приложимите материалноправни норми, които /§ 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., вр. чл. 2 и чл. 4 от същия закон/. Тези норми не изискват за осъществяване фактическия състав на тормоза кумулация между целта на дискриминатора и резултата, но този резултат като евентуално създадената негативна среда при всички случаи следва да съществува като обективен факт от действителността, който подлежи на установяване в проведеното производство, а това както се отбеляза по-горе в процесния случай не е сторено. На следващо място тормозът предполага поведение, свързано със защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Защитените признаци са легално дефинирани лични/обществени качества, винаги свързвани с наличието им в дадено лице/субект/, което наличие е изключено ex lege да бъде предпоставка за различно третиране на това лице с оглед реализиране на негови права или изпълнение на задължения, сравнимо с друго лице, у което тези качества отсъстват. Те винаги са елементи от действителността, макар и свързвани с някакво отношение към лицето, т. е. следва да са качества, присъщи на лицето, и поради което да бъдат изразени от заявителя по начин, който да обуславя възможността за събиране на доказателства за установяването им в производството като част от фактическия състав на твърдяната за осъществена форма на дискриминация. В жалбата до КЗД и последвалата уточнителна молба признака "лично положение" не е конкретизиран от жалбоподателката, като следва да се отбележи, че посоченият от нея признак "тормоз" не е защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., а форма на дискриминация. При тези факти няма как специализирания орган КЗД, който в случая е изпълнил задължението си да разпредели доказателствената тежест между страните, да интерпретира самостоятелно съдържанието на защитения признак, след като това не е направено от лицето, което твърди, че е носител на такъв признак, а в производството пред КЗД конкретни факти за съдържанието му не са посочени и съответно събирани за доказване наличието му. Като последица не са установени факти по делото, доказващи нежелано поведение на дадено лице /включително Шулер и Хронц/ на основата на това качество, създало негативна среда за Димитрова. В решението на КЗД са изложени подробни, ясни и последователни мотиви в тази връзка, които не е необходимо да се преповтарят и които кореспондират на събраните в административното производство доказателства. Оспореното решение на АС, с което е прието, че административният акт в тази част страда от липса на мотиви е незаконосъобразно и необосновано. Правилни са изводите на КЗД за недоказаност на твърдението на жалбоподателката за осъществен спрямо нея сексуален тормоз от страна на П. Хронц. За да е налице осъществен състав на "сексуален тормоз" по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗДискр. е необходимо кумулативното реализиране на две отделни материалноправни предпоставки - с въпросното нежелано поведение от сексуално естество 1) да са накърнени честта и достойнството на лицето и 1) да е създадена враждебна, принизяваща, обидна и застрашителна среда. В проведеното производство пред КЗД, така и в хода на съдебното такова не са ангажирани доказателства, че П. Хронц е целувал Димитрова по бузата пред колегите й, отправял й е покана за вечерни срещи и с това поведение е създал обидна, враждебна среда за нея, както и че отказът й да приеме подобно поведение е повлиял на годишната й атестационна оценка. Посочената форма на дискриминация не се доказва и с оглед неосъществяването на визираното в § 1, т. 2 от ДР на ЗЗДискр. "нежелано поведение". Изложените в решението на КЗД мотиви почиват на ясен, точен и подробен анализ на фактическата обстановка по делото и на приложимата материална уредба. "Сексуален тормоз по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗДискр., във вр. с Препоръка 92/131 ЕЕС се осъществява посредством поведение, проявено във времето, което поведение продължава, след като е станало ясно, че се възприема от реципиента като обидно, като същевременно и единичен инцидент би могъл да съставлява "сексуален тормоз", ако е достатъчно сериозен. Сериозността на еднократно настъпилия инцидент следва да бъде безспорно доказана. Поканата за вечерна среща, както и целувка по бузата не би могло да бъде оценено като достатъчно сериозен отделен инцидент, оправдаващ настъпването на правните последици, които поначало следват от извършването на "нежелано поведение" от сексуално естество, характеризиращо се с определена системност. С оглед на изложеното, правилно и законосъобразно е заключението на КЗД за недоказан фактически състав на дискриминация под формата на "сексуален тормоз", осъществен от страна на П. Хронц спрямо А. Димитрова. Решението е надлежно мотивирано с изложени фактически и правни основания, поради което изводите на АССГ за неговата незаконосъобразност са необосновани. Предвид изложените по - горе съображения, решението на Административен съд София - град в частта му, с което е отменено оспореното решение на КЗД за отхвърляне жалбата на А. Димитрова за осъществена дискриминация по чл. 4 и чл. 5 от ЗЗДискр. във вр. с § 1, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗЗДскр. от "АББ България" ЕООД, Х. Шулер и П. Хронц по признак "лично положение" по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДскр., дискриминация по чл. 5 ЗЗДскр., изразяваща се в системен тормоз на работното място и сексуален тормоз е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Решението на КЗД не страда от посочените от АССГ пороци. Същото е надлежно мотивирано, като са разгледани и обсъдени всички наведени от Димитрова оплаквания за наличие на дискриминационно поведение, обсъдени са показанията на разпитаните по делото свидетели, както и всички събрани в хода на проведеното производство пред КЗД доказателства, поради което Комисията е достигнала да верни и законосъобразни правни изводи за липса на дискриминация по посоченият признак. Решението в останалата му част, с която е отхвърлена жалбата на Димитрова срещу акта на КЗД е правилно. Правилни и законосъобразни са изводите на АССГ за липсата на допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДскр., което не е обвързано с наличието или липсата на защитен признак по чл. 41, ал. 1 ЗЗДскр. и която предвижда, работодателят да предостави равни възможности без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 за професионално обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, както и за професионално израстване и израстване в длъжност или ранг, като прилага еднакви критерии при оценка на дейността им. Обосновано и в съответствие със закона, съдът е приел, че липсва нарушение на чл. 15 ЗЗдскр., т. к посочените антидискриминационни норми не задължават работодателя да квалифицира всички свои служители за осъществяване на еднаква по своя род деност. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че от назначаването й Димитрова е преминала 12 курса на обучение, като изпращането на обучение на новоназначени служители, както тя сама твърди в жалбата е обусловено от необходимостта от обезпечаване на човешките ресурси със съответната обучение, квалификация и преквалификация на новоназначените служители. Правилни са изводите, както на първоинстанционният съд, така и на КЗД, че действията на работодателя кои служители да преминат обучение, квалификация и преквалификация почиват на икономическа целесъобразност, съобразена с обективни фактори, като конкретна производствена необходимост от човешки ресурси със съответната квалификация, която не е свързана с проявни форми на дискриминация. Решението е правилно и в частта, с която е прието, че по отношение на Димитрова не е осъществено "преследване" по смисъла на § 1, т. 3 във вр. с т. 4 от ДР на ЗЗДскр. Съгласно цитираната разпоредба "Преследване" е а) по - неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действие за защита от дискриминация; б) по-неблагоприятно третиране на лице, когато свързано с него лице е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действия за защита от дискриминация; в) по-неблагоприятно третиране на лице отказало да дискриминира. Макар, че в решението на АССГ са изложени лаконични мотиви по това оплакване, крайният извод на КЗД за липса на тази форма на дискриминация по отношение на Димитрова, съдържащ се в обобщението за неизвършване на нарушение е правилен. Липсват каквито и да са данни по делото / а такива не са посочени от касатора както в производството пред КЗД, така и в развилото се съдебно производство пред АССГ, Димитрова да е била по - неблагоприятно третирана по причина, че е предприела действия за защита от дискриминация /преди подаване процесната жалба до КЗД/ вр. § 1, т. 4 ДР на ЗЗДскр., или по причина, че соченото за дискриминатор лице е предполагало, че Димитрова може да е предприела такива действия. Няма данни също така Димитрова да е третирана по неблагоприятно за това, че е отказала да дискриминира трето лице. Правилно е отхвърлена жалбата на Димитрова и срещу решението на КЗД, с което е прието, че липсва нарушение на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДскр., а именно подбуждане към дискриминация. Неоснователни са наведените в касационната жалбата доводи, че административния съд неправилно е приложил материалния закон и е приел за недоказан фактическия състав на дискриминация под формата на "подбуждане към дискриминация" по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр. във вр. с § 1, т. 1 и 5 от ДР на ЗЗДискр. Правилно е приетото от съда, че не е достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на определено лице или лица, а е необходимо да се докаже още, че това неблагоприятно третиране е извършено по някой от признаците, очертани в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение, в случая неблагоприятно третиране и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Липсата на установен защитен признак "лично положение", както беше установено по - горе в решението прави недоказано твърдяното подбуждане към дискриминация по смисъла на чл. 5 във вр. с § 1, т. 5 ЗЗД. Само когато се установи нежелано поведение на основата на защитения признак и това поведение има исканата от закона специална цел или резултат може да се приеме, че е налице подбуждане към дискриминация по смисъла на Закона за защита от дискриминация. Само на него законодателят е дал засилената законова защита. Щом от доказателствата по делото не може да се направи обоснован извод за наличие на защитен признак, който да е основание за нежеланото поведение, то не може да се приеме, че поведението на ответниците спрямо Димитрова представлява подбуждане към дискриминация по смисъла на § 1, т. 5 от ЗЗДискр. Поканата от управителя на дружеството до Димитрова да бъде свидетел в процедура по връчване на заповеди за налагане на дисциплинарни наказания по отношение на други служители не може да бъде квалифицирана като действие по насърчаване, даване на указание, оказване на натиск или склоняване към извършване на дискриминация, изпълващо съдържанието на понятието "подбуждане към дискриминация. Предвид така установеното настоящият състав намира, че е решението в тази част е постановено при правилно приложение на материалния закон. Предвид изхода на спора частната жалба срещу решение № 2652 от 27.05.2020 г. по адм. дело № 7420/2019 г. на АССГ се явява изцяло неоснователна. Жалбоподателката е претендирала изменение на решението в частта за разноските, но предвид изхода на спора в настоящото производство и на основание разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително и минималното възнаграждение за един адвокат, ако другата страна е ползвала такъв. Ето защо след като жалбата на Димитрова срещу решението на КЗД е изцяло неоснователна и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК разноски не й се дължат, то и частната й жалба срещу решението на АССГ, с което е отхвърлена молбата й за изменение на решението в частта за разноските е изцяло неоснователна. Още повече претендираните от Димитрова разходи за куриерски и пощенски услуги не представляват съдебни разноски и не се дължат от другата страна, тъй като не са свързани с движението на процеса и съдебното производство. Такива разноски са държавни такси, възнаграждение за вещо лице, за явяване на свидетели, адвокатско възнаграждение и др., които както се каза не се дължат на Димитрова, предвид изхода на спора. Претенциите за разноски от касаторите " АББ България" ЕООД, Х. Шулер, П. Хронц и КЗД, предвид основателността на касационната им жалба и на основание разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК са основателни. А. Димитрова следва да заплати претендираните от КЗД разноски в размер на 270 лв., от които 70 лв. държавна такса за касационно оспорване пред ВАС и по 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. По отношение претендираните от "АББ България" ЕООД, П. Хронц и Х. Шулер разноски, Димитрова е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно и следва да бъде уважено, но не и чрез присъждането му до предвидения в Наредба № 1 от 2004 г. минимум. Претендираните от "АББ България" ЕООД разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представените доказателства за реалното им заплащане възлизат на 4630 лв., от които 370 лв. заплатена държавна такса и 4260 лв. за адвокатско възнаграждение. За П. Хронц разноските възлизат на 4330 лв., от които 70 лв. за държавна такса и 4260 лв. за адвокатско възнаграждение и за Х. Шулер разноските са в размер на 4330 лв., от които 70 лв. за държавна такса и 4260 лв. за адвокатско възнаграждение. Предвид действителната фактическата и правна сложност на делото и наведените от Димитрова множество оплаквания за дискриминация, проведените съдебни заседания по делото, както и реално предоставената правна помощ от процесуалния представител на касаторите, чрез изготвяне на жалби, частни жалби, становища, явяване в съдебни заседания, договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, следва да бъде намалено на 1000 лв. за всяка съдебна инстанция или общо по 2000 лв. за тримата касатори за двете съдебни инстанции, както и направените разноски за държавни такси, съответно 370 лв. за "АББ България" ЕООД и по 70 лв. за Х. Шулер и П. Хронц. Претенцията на комисия за защита от дискриминация за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции е основателна и следва да бъде уважена. Същите възлизат на 270 лв. от които 70 лв. заплатена държавна такса и по 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Претенцията на А. Димитрова за присъждане на разноски, предвид изхода на настоящият спор и отхвърляне изцяло на подадената й жалба е основателна, единствено по отношение уважената част от жалбата й с влязлото в сила решение, с която делото е върнато като преписка на КЗД за произнасяне, в частта, в която липсва такова по твърденията за дискриминация по чл. 21 от ЗЗДискр. Дължимите разноски, съобразно уважената част от жалбата са в размер на 150 лв., които следва да бъдат заплатени от КЗД. При извършване на компенсация с дължимите на КЗД разноски в размер на 270 лв. от А. Димитрова, същата дължи разликата между 270 и 150 лв. или 120 лв. разноски на КЗД. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение