Решение № 5051 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1292/2012 г.

Решение № 5051 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1292/2012 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Лена Стефанова Ганчева против решение № 353 от 7.12.2011 г. по адм. дело № 351/2011 г. на Административен съд - Ямбол. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - началникът на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - Ямбол, не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение Административен съд - Ямбол е отхвърлил жалбата на Лена Стефанова Ганчева против заповед № 601/2011 от 7.07.2011 г. на началника на Сектор "Пътна полиция"при ОД на МВР - Ямбол, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата й е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление до решаване на въпроса за отговорността". Недоволен от решението касационният жалбоподател поддържа, че е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че не е допуснала административно нарушение и неправилно съдът е приел, че са налице фактическите и правни основания, на които се е позовал административният орган, за да приложи обжалваната ограничителна мярка. Решението е правилно. Съдът при вярно установена фактическа обстановка, след анализ на доказателствения материал по делото, обосновано е счел, че са изпълнени визираните в релевантната правна норма предпоставки за издаване на обжалваната заповед. От данните по административната преписка и събраните писмени и гласни доказателства в хода на съдебното производство е видно, че на 7.07.2011 г. жалбоподателката при управление на личния й лек автомобил е била спряна за проверка от служители на "Пътна полиция" при ОД на МВР - Ямбол. При проведения тест за употреба на алкохол техническото средство неколкократно е отчело грешка, т. к. проверяваното лице не е вкарвала необходимото количество въздух в същото. Съдът е приел, че от представените писмени доказателства относно здравословното състояние на жалбоподателката не може да се направи извод за наличие на физиологична причина, поради която не е било възможно успешното провеждане на теста. На жалбоподателката е бил издаден талон за изследване на алкохол в кръвта, но такова не е проведено поради явяването й в лечебното заведение след изтичане на законно определения срок, изрично указан в документа. Съдът е обсъдил събраните гласни доказателства във връзка с причината за закъснението на проверяваното лице и аргументирано е приел, че не се установява обективни причини за забавянето. При това положение, съдът правилно е приел, че са налице изискванията по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за прилагане на оспорената ПАМ на жалбоподателката. Разпоредбата предвижда, че свидетелството за управление на моторно превозно средство се отнема временно на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Съдът вярно е счел, че оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на приложимата правна норма - мярката има превантивен характер и е насочена към опазване здравето и живота на участниците в движението по пътищата като се осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата за движение по пътищата до решаване на въпроса за отговорността му. Изложените доводи в касационната жалба за незаконосъобразност на обжалваната заповед са били релевирани и пред първата инстанция, която аргументирано ги е счела за неоснователни. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,