Решение № 5021 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9219/2020 г.

Решение № 5021 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9219/2020 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Феникс Д." ООД, със седалище и адрес на управление гр. Д., представлявано от К. И., срещу решение № 144/01.07.2020 г., постановено по адм. дело № 458/2019 г. на Административен съд - К., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № ПАМ-4/11.09.2019 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – гр. П. (РИОСВ – гр. П.), с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 128, т. 1 ЗУО и дружеството е осъдено да заплати разноски в размер на 100 лева. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението, поради необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите – гр. П., чрез адв. М. в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел за установено, че оспорената пред него заповед на директора на РИОСВ - П., с която на основание чл. 126, чл. 128, т. 1 във връзка с чл. 129, ал. 1 и 2 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ е наложена на "Феникс Д." ООД принудителна административна мярка – предписаниe за отстраняване на неопасни отпадъци за сметка на нарушителя и за възстановяване качествата на околната среда в подробно описаните имоти. Приел е за доказано, че дружеството извършва дейност с код R 3 – съхранение на неопасни отпадъци на неразрешено за това място. На основание писмените доказателства, констативните протоколи от проверките, предписанието, писмото на дружеството, с което се иска удължаване на срока, частично почистване на имотите, сочени в заповедта, отчетните книги и годишните отчети, е приел за доказано, че притежател на отпадъците е дружеството жалбоподател "Феникс Д." ООД. Извел е извод, че е налице опасност от замърсяване на въздуха и почвата от нарушението по чл. 38, ал. 1 от ЗУО и поради това е законосъобразна наложената ПАМ. Решението е правилно. От установените по делото факти е видно, че на "Феникс Д." ООД е издадено решение № 16 – ДО-165—06/31.05.2018 г. от директора на РИОСВ П. за дейности по третиране на отпадъци с кодове R 3 - рециклиране/ възстановяване на органични вещества, R 4 -рециклиране/ възстановяване на метали и метални съединения, R12 - предварително третиране, R 13 - съхраняване на отпадъци, повторна употреба и подготовка за повторна употреба на площадка № 1 в с. Д., ПИ с идентификатор 20763.505.129 с площ 14 336 кв. м и площадка № 2 с. Д., местност Алачица, ПИ № 051039 с площ 2 832 кв. м. Процесната заповед е издадена след постъпил сигнал от община Д. за нерегламентирано съхранение на отпадъци от "Феникс Д." ООД в имоти - земеделски земи- общинска собственост или публична държавна собственост. Проверките са обективирани в констативни протоколи на комисия, назначена със заповед на кмета на община Д.. Установено е, че извън площадките по издаденото решение дружеството съхранява неопасни отпадъци в съседни терени на площадките: имот с площ 2 438 дка между двете площадки за отпадъци, имот с площ 6 285 дка под моста на АМ "С." и до имота на БДЖ под моста на АМ "С." между ул. "Разметаница" и оградата на БДЖ по цялата ширина на моста. Установен е и опожарен участък след възникнал пожар в подмостово пространство под моста на АМ "С." (публична държавна собственост), както и имоти частна и публична общинска собственост, в които има натрупани отпадъци от фармацевтичната индустрия, следствие от дейността на фирмата. Предвид констатираните нарушения, на дружеството е дадено задължително предписание с протокол № 332/23.05.2019 г. от РИОСВ- П. за почистване на замърсените терени до 31.07.2019 г. При последваща проверка е констатирано неизпълнение на предписанието – КП № 555/13.08.2019 г., като дружеството е поискало удължаване на срока. С издаването на оспорената в настоящото производство заповед № ПАМ-4/11.09.2019 г. е поставен нов срок за отстраняване на отпадъците за сметка на нарушителя и за възстановяване качествата на околната среда в подробно описаните имоти. Мярката е наложена с цел предотвратяване и преустановяване извършването на нарушение по чл. 38, ал. 1 от ЗУО, доколкото е прието, че дружеството извършва дейности с неопасни отпадъци на площадки, които не са разрешени – не попадат в издаденото решение и не са предвидени за такива съгласно ПУП. При постановяване на решението си съдът се е позовал на допусната и приета, неоспорена от страните комплексна СТЕ с две вещи лица. Експертизата сочи, че отпадъкът, съхраняван в имотите, описани в ПАМ, е разнообразен като преобладават полиетиленови чували, в които се съхраняват лекарствени блистери и изрезки, ведно с пластмасово и алуминиево фолио. Вещото лице - еколог посочва разминаване между полученото количество композитни отпадъци и обработените такива. Съгласно годишния отчет за 2019 г. дружеството е получило 61 254 тона композитни отпадъци с код 15 01 05. В същото време е предало 13 600 тона отпадъци със същия код и към 31.12.2019 г. остават небалирани отпадъци 332 тона насипни. От отчетната книга е видно, че дружеството е третирало 253 398 тона при приети около 60 тона, а налични към 01.01.2019 г. са 537 897 тона. В експертизата се сочи също, че отчетните книги съдържат неточна и неясна информация и данните не съответстват на изискванията на Наредба № 1/2014 г. Количествата на обработения материал е повече от количествата на приетия отпадък. По данни от вписване в отчетните книги отпадъкът с код 15 01 05-композитни опаковки, е подлаган единствено на дейност по механично третиране на отпадъци-балиране, след което вероятно същият е приемал код 19 12 12- други отпадъци, вкл. и смеси от материали от механично третиране на отпадъци, различен от упоменатите в 19 12 11, за който код дружеството няма заверен работен лист за класификация на отпадъците. Предвид изложеното правилно съдът е приел, че наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, спазена е предвидената от чл. 59, ал. 2 АПК форма, актът е мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му като не са налице нарушения на производствените правила, които да са от категорията на съществените. Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗУО дейностите с ОЧЦМ, отпадъци от хартия и картон, пластмаса, стъкло, отпадъци от опаковки, ИУЕЕО, НУБА и ИУМПС се извършват само на площадки, разположени на територии, за които съгласно устройствен план са допустими производствени и складови дейности, на пристанища за обществен транспорт с национално и регионално значение и на обекти на железопътната инфраструктура със стопанско предназначение. Всяка площадка трябва да отговаря на нормативните изисквания за опазване на човешкото здраве и околната среда. За извършване на дейностите по третиране на отпадъци се изисква разрешение, издадено по реда на чл. 67 и сл. от ЗУО или комплексно разрешително. Безспорно е, че дружеството е имало издадено разрешение (Решение № 16-ДО-165-06/31.05.2018 г.) по реда на чл. 67 и сл. от ЗУО за извършване на дейности по третиране на отпадъци с код R 13 – съхраняване на отпадъци, съгласно приложение № 2 към § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на ЗУО. Предназначението на ПАМ, съгласно чл. 126 от ЗУО е да предотврати или осуети възможността на нарушителя да извърши други подобни нарушения, както и да се предотвратят и отстранят вредните последици от тях. Релевантният за приложението на чл. 128, т. 1 от ЗУО юридически факт е обстоятелството на допуснато административно нарушение по чл. 38, ал. 1 от ЗУО и настъпили вредни последици. В настоящия случай решаващият състав правилно е приел за безспорно установено извършено от "Феникс Д. " ООД нарушение на нормата на чл. 38, ал. 1 от ЗУО с настъпил вредоносен резултат, обосноваващо необходимостта от налагането на ПАМ в посочения вид и обем. Фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд по този въпрос са правилни и се споделят от настоящия състав. По делото не се спори, че дружеството има издадено разрешение по реда на чл. 67 и сл. от ЗУО за извършване на дейности по третиране на отпадъци с кодове R 3 – рециклиране/възстановяване на органични вещества, R 4 – рециклиране/възстановяване на метали и метални съединения, R 12 – предварително третиране, R 13 – съхраняване на отпадъци, повторна употреба и подготовка за повторна употреба, но за две площадки: площадка № 1 с местонахождение с. Д., обл. К., ПИ с идентификатор 20763.505.129 с площ 14 336 кв. м. и площадка № 2 с местонахождение с. Д., м. "Алачица", ПИ № 051039 с площ 2 832 кв. м. Спорен е въпросът дали отпадъците, образувани върху земи общинска собственост, са отговорност на "Феникс Д." ООД и дали дружеството е задълженото лице, което следва да почисти отпадъците, находящи се на общинските терени. В тази връзка следва да бъде споделен изводът на решаващия състав, позовавайки се на приетото заключение на експертите, че "Феникс Д. " ООД извършва дейности по издаденото му решение № 16-ДО-165-06/31.05.2018 г. не само с отпадъците, намиращи се на двете площадки, но и с отпадъците, находящи се в имотите, описани в процесната заповед. Както се посочи по-горе, безспорно е установено, че за 2019 г. дружеството е третирало 253 398 тона отпадъци при приети около 60 тона, а налични към 01.01.2019 г. са 537 897 тона. В подкрепа на този извод е и факта, че отпадъците които се съхраняват, са от вида, който е приет от дружеството от фирмите, с които е сключило договори за последващо третиране. Фактическото предаване на отпадъците се установява от приложените приемо-предавателни протоколи. Настоящата инстанция споделя изводите на Административен съд – К., че в случая собствеността на посочените в заповедта имоти се доказва с представените АЧОС и скици на ПИ, с отразено правно основание за правото на собственост - решение № 326/11.06.2015 г. на МС – за автомагистрала. Ползването им от дружеството – жалбоподател е без правно основание – тези имоти не са сред площадките по разрешителното, а така също не са и предвидени за тези цели, съгласно ПУП. В този смисъл, необосновано се твърди от касатора, че дружеството трябвало за своя сметка да почисти незаконни сметища, образувани върху земи, общинска собственост, още повече, че отпадъкът не бил собственост на дружеството. Така наведените доводи са неоснователни. Съдът обосновано е отговорил, като е посочил, че "притежател на отпадъци" съгласно § 1, т. 29 от ДР ЗДУО – това е причинителят на отпадъци или физическото или юридическото лице, в чието владение се намират те, а съгласно чл. 2, т. 10 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци "притежател" е производителят на отпадъците или физическото или юридическо лице, което ги притежава (и съгласно определението в чл. 1, § 1, б. "в" от Директива 2006/12/ЕО). Съгласно констативните протоколи от проверките, писменото предписание по чл. 113, ал. 3 от ЗУО, писмото, с което дружеството иска удължаване на срока на предписанието, констативните протоколи, установяващи частичното почистване, извършено от дружеството на имоти, визирани в заповедта, отчетните книги и годишните отчети на "Феникс Д." ООД, и експертизата, доказват безспорно, че притежател на неопасните отпадъци е дружеството – жалбоподател, тъй като упражнява владение върху тях във връзка с осъществяваната от него дейност с код R 13 – съхранение на отпадъци. Обосновано и в съответствие с материалния закон, първоинстанционният съд е извел извод, че административният орган законосъобразно е наложил ПАМ – издал е предписания за отстраняване на отпадъците за сметка на нарушителя и за възстановяване качествата на околната среда в подробно описаните имоти. Възраженията на касатора за липса на мотивиране на решението, направени в касационната жалба, са неоснователни, тъй като противоречат на съдържанието на обстоятелствената част на решението, а освен това са вътрешно противоречиви, предвид твърдението за липса на преценка на доказателствата и същевременно неправилност на тази преценка. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция, тъй като ответната страна не е претендирала такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение