Решение № 1567 от 19.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9785/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Огл - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб" ГМбХ - Германия, със съдебен адрес гр. София, ул. Владайска" 75, ет.2, ап.2, депозирана чрез адвокат-пълномощник, против Решение 2963/07.05.2024 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. д. 2997 по описа за 2022 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на Огл - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб" ГМбХ - Германия срещу Решение РТД 3000 - 403/07.03.2022/32 - 74948 на директора на ТД Митница Пловдив при Агенция Митници, с което е отказано освобождаването на внесеното обезпечение в размер на 569,78 лева, и в полза на Агенция Митници са присъдени разноски в размер на 100 лева. Касаторът твърди, че първоинстанционното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че договорната стойност на стоката не надвишава с 50 % определената за деня стандартна вносна стойност (СВС). Аргументира се и с наличието на алтернативни на писмения договор доказателства. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и да му се присъдят сторените разноски. Представя писмени доказателства. Ответникът по КЖ - директорът на ТД Митница Пловдив, я е оспорил чрез процесуален представител юрк. Димитрова, в съдебно заседание. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение, след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прецени КЖ като процесуално допустима и неоснователна по същество. По делото е установено следното: На 19.04.2021 г. в Митническо бюро Свиленград от името на жалбоподателя е подадена митническата декларация с МРН 20BG003010026251R8, с която са поставени под режим допускане за свободно обращение с цел крайно потребление пресни зеленчуци с произход Р Турция, в това число: за стока 1 - домати (Pembe) тип кръгъл розов 560 кг нето тегло; за стока 3 - пресни тиквички 2400 кг нето тегло. За стока 3/4 - пресни тиквички е декларирана митническа стойност в размер на 3 432,06 лв., преизчислена в /100кг на 73,12 /100 кг. Определената от Европейската комисия за дата 19.04.2021 г. стандартна вносна стойност (СВС) за пресни тиквички с произход Турция е 49,2 /100 кг.. Във връзка с чл.75, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 във вр. с чл.148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е изискано от вносителя да представи обезпечение в размер на митото, което би платил при определената за деня СВС от 49,2 /100кг., тъй като декларираната митническа стойност 73,12 /100кг надвишава с повече от 8 % стандартната вносна стойност, определена от Европейската комисия, поради което вносителят е представил обезпечение в размер на 569,78 лв. На основание чл.75, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 на Комисията дружеството е уведомено, че в едномесечен срок от продажбата на стоките, но не по-късно от четири месеца от регистриране на митническата декларация, е необходимо да представи доказателства, че стоката пресни тиквички и пресни домати, е реализирана на пазара на ЕС при условия, потвърждаващи коректността на декларирана вносна митническа стойност. Пълномощникът Ренус България" ООД представя доказателства за извършени плащания от страна на търговското дружество към турските износители и доказателства, на каква цена е пласирана стоката от тази партида на първо търговско ниво. В последната молба Ренус България" ООД е изразило писмено съгласие за усвояване на депозита за стока 1 - пресни домати тип кръгъл розов (Pembe). Цялото количество от стока- пресни тиквички е продадено на цена от 98 /100 кг. Митническите органи са установили, че представените фактури за последващи продажби сочат, че стока 3 пресни тиквички е продадена на цена, по-ниска от цената на придобиване. Поради това, че не е представено удовлетворяващо доказателство за условията на освобождаване, внесеният депозит от 569,78 лв. е задържан за заплащане на вносно мито на основание чл.75, параграф 5, алинея 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891. В съответствие с чл.22, параграф 6 от регламент (ЕС) 952/2013 г. с писмо дружеството е уведомено, че предстои издаване на решение на директора на ТД Митница Пловдив, с което за стока 3/4 - пресни тиквички ще възникне митническо задължение и предоставеното обезпечение ще бъде усвоено. Директорът на ТД Митница Пловдив издава оспореното решение, с което коригира данните от митническата декларация за стока пресни тиквички и определя нов размер на дължимите вносни мита и ДДС, ведно с лихви и отказва да освободи представеното обезпечение на основание чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891 в размер на 569,78 лева, като задържа същото за плащане на възникналите публични вземания. За изясняване на фактическата обстановка по спора по делото е назначена и приета ССчЕ. Първоинстанционният съд е преценил решението на директора на ТД Митница Пловдив за законосъобразно. Съдът е обсъдил заключението на вещото лице и Решението на СЕС по дело С-770/21. Решаващата съдебна инстанция е стигнала до извод, че декларираната договорна стойност на партидата внесени стоки е по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от ЕК; внесената партида е продадена на загуба на митническата територия на ЕС; вносителят е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност. Според съда вносителят не е представил удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на внесената от него гаранция съгласно чл. 75, пар. 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891. Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила. Правната уредба на вноса на плодове и зеленчуци се подчинява на специални митнически правила, доколкото член 1, § 1, втора алинея от МКС предвижда, че последният се прилага, без да се засяга законодателството на Съюза в други области, а Регламент 1308/2013 и Делегиран регламент 2017/891 съдържат специални митнически правила относно вноса на плодове и зеленчуци. Член 75 от Делегиран регламент 2017/891 предвижда правилата за определяне на входните цени на съответните продукти, като от една страна, съгласно член 75, § 2, когато митническата стойност на определени продукти се определя според договорната стойност, посочена в член 70 МКС, тази митническа стойност е по-висока с повече от 8 % от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранция. Тази гаранция се равнява на дължимото мито, ако въпросният продукт е бил класифициран въз основа на съответната фиксирана стойност при внос. Съгласно член 75, § 5, първа алинея от Делегиран регламент 2017/891 вносителят разполага с един месец от продажбата на въпросните продукти, като се спазва максималният срок от четири месеца от датата на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, за да докаже, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС, или да определи митническата стойност, посочена в член 74, § 2, буква в) от този кодекс. Съгласно член 75, § 5, втора и трета алинея от Делегиран регламент 2017/891 неспазването на един от тези срокове води до загуба на гаранцията, предоставена за заплащане на вносните мита, като това важи и когато вносителят не представи удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на партидата. В разглеждания случай не е спорно, че вносителят е избрал да определи митническата стойност на внесената партида въз основа на декларираната договорна стойност, поради което съгласно член 75, § 5, първа, трета и четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891, той трябва да докаже, че тази партида е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС. По въпроса относно доказателствата, които трябва да се представят от вносителя пред митническия орган, е постановено Решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на СЕС по преюдициално запитване, отнасящо се по тълкуването на чл. 75, § 5 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 година за допълване на Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците, отправено в рамките на спор между същите страни и по повод декларираната договорна стойност при вноса на пресни тиквички с произход от Турция. По разясненията от т. 81 и т. 82 от цитираното решение доказателството, което трябва да се представи от вносителя, се отнася до всички условия, свързани с протичането на продажбата на внасяната в Съюза партида, които могат да представляват съвкупност от съвпадащи индиции, позволяващи да се потвърди правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС. Продажба на внесената партида на загуба може да представлява сериозна индикация, че декларираната договорна стойност е била изкуствено завишена от вносителя, за да избегне вносното мито, което следва да се плати, или да намали размера му, по-специално когато става въпрос за повтаряща се или извършвана през дълъг период продажба на загуба. В съответствие с член 75, параграф 5, четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891 вносителят трябва да предостави на митническите органи освен фактурата всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от внесената партида, включително документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на посочената партида /т. 84/. В случай, че документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата от съответните стоки не са достатъчни, за да докажат достоверността на декларираната договорна стойност, вносителят следва да представи на митническите органи други документи, свързани с продажбата и освобождаването на тази партида, като например писмен договор, сключен между него и износителя, или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида /т. 85/. Съгласно т. 3 от диспозитива на решението по дело С-770/21, член 75, параграф 5 от Делегиран регламент 2017/891 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на определянето на митническата стойност митническите органи трябва да изключат декларираната договорна стойност на партида внесени стоки, когато тази стойност е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия, като тази партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз и въпреки факта, че е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност, вносителят не е представил достатъчни за тази цел документи, макар че посочените органи не оспорват автентичността на издадената от износителя фактура, нито действителното плащане от вносителя. В казуса декларираната договорна стойност на партидата внесени стоки е по-висока в сравнение със СВС, определена от ЕК; внесената партида е продадена на загуба на митническата територия на ЕС; вносителят е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност. Спорен по делото е въпросът дали декларираната договорна стойност на партидата внесени стоки е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от ЕК. Вярно е, че от разясненията в т. 90 от решението на Съда по дело С-770/21 следва, че разлика в цените с повече от 50 %, като констатираната в случая между декларираната договорна стойност на партида внесени стоки и определената от Комисията стандартна стойност при внос, е достатъчна, за да породят у митническия орган съмнения в достоверността на тази декларирана договорна стойност, (по аналогия решение от 16 юни 2016 г., EURO 2004. Hungary, C-291/15, т. 38 и 39). Това важи в още по-голяма степен, когато подобна разлика в цените се съчетава с продажбата на загуба на съответната партида на клиент на вносителя, тъй като такава продажба на загуба сама по себе си не е рентабилна търговска практика. От тези разяснения обаче не следва, че за да се приеме значително по-висока декларирана договорна стойност в сравнение със стандартната стойност при вноса, следва винаги да е установена разлика в цените с повече от 50 % между декларираната договорна стойност на партида внесени стоки и определената от Комисията стандартна стойност при внос. Значително по-висока декларирана договорна стойност в сравнение със стандартната стойност при вноса ще е налице и когато е установено значително превишение на предвидената в чл. 75, § 2 от Делегиран регламент 2017/891 разлика от 8%. В случая, декларираната стойност на партидата внесени стоки е 73,12 евро/100 кг, а определената от Комисията стандартна стойност при внос за деня е 49,2 евро/100 кг, което е значително превишение с повече от предвидената 8 % разлика между декларираната договорна стойност на партида внесени стоки и определената от Комисията СВС. Както правилно е установил първостепенният съд вносителят не е представил писмен договор, сключен между него и износителя, или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида. Настоящият касационен състав приема, че констатираната в случая разлика между декларираната договорна стойност на партидата внесени стоки и определената от Комисията стандартна стойност при внос, съчетано с продажбата на загуба на съответната партида на клиент на вносителя, са достатъчни, за да породят у митническия орган съмнения в достоверността на тази декларирана договорна стойност. След като е установено, че вносителят Огл - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ - Германия не е представил удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на стоката, като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция, съгласно чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891, законосъобразно с оспорения административен акт митническият орган е изключил декларираната договорна стойност на партидата внесени тиквички (в този смисъл: Решение 12220/13.11.2024 г. по адм. д. 6102/2024 г., Решение 11982/07.11.2024 г. по адм. д. 5351/2024 г., Осмо отделение; Решение 11323/22.10.2024 г. по адм. д. 5345/2024 г., Първо отделение; Решение 11398/23.10.2024 г. по адм. д. 4963/2024 г., Осмо отделение). Като е обосновал извод за материална законосъобразност на административния акт, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на Агенция Митници като ответник по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение