Решение № 14 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 96/2009 г.

Решение № 14 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 96/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 236/09 е допуснато касационно обжалване на решение № 393/18.07.2008 г., постановено по гр. д. № 408/2008 г. на Смоленски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 48/19.02.2008 г. по гр. д. № 178/2007 г. на РС - Чепеларе по касационна жалба, подадена от Е. И. С.. С потвърденото решение е отхвърлен иска по чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ, предявен от касаторката против ОС "З" гр. Ч., Д. л. с. Х. и РУГ гр. С., че наследниците на И. Т. Б., починал 1937 г. притежават правото на възстановяване на гори в ревир "О" в землището на с. О., община Ч., в м. "Б" с площ 7 дка и 2,5 дка, в м. "Д" с площ 8 дка. и в м. "С" с площ 6 дка. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - чл. 13, ал. 3 от ЗВСГЗГФ, защото представените писмени доказателства са "други писмени доказателства" по смисъла на този текст. Навеждат се и доводи, че не е съобразена действащата правна уредба към момента на отнемане на горите. Ответниците по касация О. с. "З" гр. Ч., Д. л. с Х. и Р. у. по г. гр. С. не вземат становище. Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Окръжен съд - Смолян, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че "Дневникът за идеалните имуществени дялове на Г. потребителна кооперация "О" за периода 1941-1942 г.", "Списък от 1938 г. на съпритежателите на ревир "О", списък на членовете на ГПК "О" които получават суми срещу идеалните дялове за придобитите материали 1945-1946 г. и Списък на членовете-горовладелци с обозначение на дяловете им от 1941 г. не са годни доказателства да установят правото на собственост на наследодателя към момента на одържавяване на г., тъй като той е починал преди това, а и защото ревир "О" е бил изрично вписан в Закона за продажба на някои държавни гори в С. околия от 1911 г. с последващи изменения, според който продажбата се извършва с нотариален акт, и това е форма за действителност. В подкрепа на този извод, съдът е посочил и това, че в емлячния регистър от 1940 г. претендираните гори не фигурирали в партидата на наследодателят. Формулираният в касационната жалба основен материално правен въпрос е как следва да се ценят представените доказателства, на които се позовават ищците - "дневникът за идеалните имуществени дялове на Г. потребителна кооперация "О" за периода 1941-1942 г.", "Списък от 1938 г. на съпритежателите на ревир "О", списък на членовете на Г. потребителна кооперация "О" които получават суми срещу идеалните дялове за придобитите материали 1945-1946 г. и Списък на членовете-горовладелци с обозначение на дяловете им от 1941 г. и годни ли са като доказателство да установят право на собственост към момента на одържавяване на горите. Неправилен е изводът на въззивния съд, че предявеният иск е неоснователен, защото наследодателят на ищеца е починал през 1937 г., а г. са били отчуждени след този момент. Този извод противоречи на чл. 3, ал. 1 от ЗВСГЗГФ, на целта на всички реституционни закони и на съдебната практика по тях и на нормите на чл. 5-9 от ЗН. Пределно ясно е, че когато собственика на отнетите недвижими имоти - земи, гори и т.н. е починал преди отнемането, правото на възстановяване на собствеността, като имуществено право е наследимо. Тъй като ищците (сега касатори) се легитимират като част от наследници на И. Т. Б., починал на 15.12.1937 г.те са активно легитимиран да предяви иска по чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ от името на всички наследници. По делото е установено, че пред ОСЗГ не са заявени претендираните гори от този наследодател. Възстановена е гора в друга местност и с друга площ, различна от процесните горски имоти, поради което предявеният иск е допустим. Правото на възстановяване на собствеността върху г., съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗВСГЗГФ се възстановява на български физически и юридически лица, от които те са били отнети, или на техните наследници и правоприемници. Още със Закона за продаване на някой държавни гори в С. околия в първоначалната му редакция /ДВ бр. 61/1911 г. е предвидено продажба на държавни гори от землището на с. О. изменението на този закон, публикувано ДВ бр. 247/1923 г. е приет § 3, който предвижда стопанисването на г. да става само на кооперативни начала. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за изменение и допълнение на Закона за продажба на някой държавни гори в С. околия от 1911 г. от 25.04.1931 г. /ДВ бр. 18/1931 г. § 4 се допуска стопанисване на г. и по друг начин според площта им, но съгл. ал. 3 от този текст заварените и действащи сега горовладелски кооперации с С. околия си остават. Със Закона за задружно стопанисване на частните гори (ДВ бр. 25/5.02.1942 г. са уредени нормативно имуществените отношения на член- кооператорите, внесли в горовладелските кооперации собствени гори. С нормата на чл. 8, ал. 2 от този закон е забранено да се разтурват образуваните горско-стопански кооперации. Закона не е допускал да се внасят от физически лица гори, които не са собствени на чл. кооператора - чл. 10, ал. 1 от закона, т.е. не е предвидена възможност да се внасят гори, за които е предоставено само право на ползване на физически лица. Това е така, защото Законът за продажба на някой държавни гори в С. околия от 1911 г. е предвиждал изкупуване на описаните в него държавни гори, между които и гори в землището на с. О. и това е следвало да стане в срок от пет години. До 1941 г. този срок е изтекъл. За продадените по този закон държавни гори е предвидено издаване на констативен нот. акт от мировия съдия., но това е ставало въз основа на удостоверение от надлежния лесничей, че е изплатена цената и скица. Тъй като констативния нот. акт не създава права, а само установява съществуването на такива, то правото на собственост е възниквало от момента на плащане на последната вноска, което се удостоверява от съответния лесничей. Тъй като издаването на констативни нот. актове не е задължително до колкото те само установяват права, които вече са възникнали, в Закона за задружно стопанисване на частни гори (ЗЗСЧГ) е уреден начина, по който внесените реални дялове от собствениците чл. кооператори се трансформират в идеални имуществени дялове. Член 16 от този закон предвижда това да извършва комисия начело с местния лесничей, който е и органа, установяващ изплащането на вноските за придобиване правото на собственост и пет лица от собствениците. Дяловете се формират по действителната им стойност, като не се допуска в нея да се включва стойността на внесени ниви, ливади и градини - чл. 17 и 18 от закона). Решенията на тази комисия относно оценката и размера на дела са официални документи, на които законодателят в чл. 19 от ЗЗСЧГ е предвидил съдебно обжалване. Затова книгите на горовладелските кооперации, в които се отразяват определените дялове - дневници, списъци и т.н. са годни документи да установят правото на собственост към момента на одържавяване на горите. По смисъла на чл. 13, ал. 3 от ЗВСГЗФ тези документи са други писмени доказателства, допустими от ГПК. Законодателят е предвидил изрично изключение от общия принцип за установяване правото на собственост само с документи, установяващи спазването на определената законова форма като форма за действителност, като е допуснал при липса на такива доказателства и по-облекчен начин за установяване на правото на собственост към минал момент. В тази насока нормативното ограничение на чл. 13, ал. 3 от ЗВСГЗГФ е доказването да става само с писмени доказателства без протоколите за определяне предмета на горското стопанство и тези писмени доказателства да са допустими по ГПК. Записванията в счетоводните книги е признато като възможно писмено доказателство с чл. 146 от ГПК (отм.), при действието на който е разгледано делото пред въззивния съд и в чл. 182 от действащия ГПК. Следователно представените по делото дневник за идеалните имуществени дялове на Г. потребителна кооперация "О" за периода 1941-1942 г.", "Списък от 1938 г. на съпритежателите на ревир "О", списък на членовете на ГПК "О" които получават суми срещу идеалните дялове за придобитите материали 1945- 1946 г. и Списък на членовете-горовладелци с обозначение на дяловете им от 1941 г. са годни писмени доказателства по смисъла на чл. 13, ал. 3 от ЗВСГЗГФ. В нарушение на материалния закон, въззивния съд е приел, че щом не се представя крепостен акт за претендираните за възстановяване гори, то искът е неоснователен. От изброените доказателства се установява, че наследодателят на ищците е бил чл. кооператор на Г. кооперация "О", внесъл е г., описани в исковата молба: в м. "Б" с площ 7 дка и 2,5 дка, в м. "Д" с площ 8 дка. и в м. "С" с площ 6 дка, вписани в дневникът на имуществените дялове за периода 06.09.1941-15.01.1941 г., за тях са му определени 18 имуществени дяла от ревир "О", в който попадат според СЛЕ и четирите гори и тази стойност на дела му, респективно на неговите наследници не е променяна до 1946 г., от когато датира документа с най-късна дата - списъкът на членовете на ГК "О", които получават материали срещу идеалните дялове от 1946 г. От протокола за проведеното събрание на кооперацията от 30.03.1947 г. наследодателят, макар да е вече починал е отбелязан, като притежаващ имуществени дялове. Изложеното доказва основателността на предявеният иск. Приетата от РС СЛЕ е установила каква идеална част от ревир "О" представлява всяка от претендираните четири гори, внесени в Г. кооперация "О": в м. "Б" гората с площ 7 дка, съставлява 7,339 ид. ч. и гората от 2,5 дка в същата местност е 2,625 ид. ч., гората в м. "Д" с площ 8 дка. съставлява 8,397 ид. ч. и гората в м. "С" с площ 6 дка,.представлява 6,294 ид. ч., всички от ревир "Орехово, целия с площ 13,058,367 дка. За тези идеални части, предявеният иск е основателен. Решението на възивния съд, с което е потвърдено решението на РС, с което той е отхвърлен е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и следва да се отмени. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, настоящата инстанция на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК намира, че следва да се произнесе по същество, като уважи предявения иск. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение