Решение № 14604 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6339/2014 г.

Решение № 14604 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6339/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Гергана Миланова Василева срещу решение № 172/21.02.2014 г., постановено по адм. д. 1823/2013 г. по описа на Административен съд - София-област, с което е оставена отхвърлена жалбата й против заповед № ПС-01-49/29.05.2013 г. на командира на Военно формирование 22320 - гр. Божурище и са присъдени разноски в размер на 150 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е незаконосъобразно, поради неправилно прилагане на материалния закон и поради необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът - командирът на Военно формирование 22320 - гр. Божурище оспорва касационната жалба по подробни съображения, изложени в пледоария в открито съдебно заседание. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 172/21.02.2014 г., постановено по адм. д. 1823/2013 г. по описа на АС - София-област е отхвърлена жалбата на Гергана Миланова Василева против заповед № ПС-01-49/29.05.2013 г. на командира на Военно формирование 22320 - гр. Божурище, с която на основание чл. 164, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), чл. 72, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили (ППЗОВСРБ), т. V от заповед № КВ-810/29.11.2012 г. и във връзка с т. 6.1. от заповед на Министъра на отбраната № ОХ-392/28.06.2011 г. относно оправомощаване на длъжностни лица на Министъра на отбраната на Република България, е прекратен договорът й за военна служба, освободена е от длъжност, от военна служба и е зачислена в мобилизационния резерв, считано от 5.06.2013 г. Административният съд е приел за установено, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Така постановеното съдебно решение е неправилно. При формиране на правните изводи първоинстанционният съд е игнорирал приет и посочен от него като писмено доказателство документ, който установява факт от правно значение за изхода на спора и това е довело до необоснованост на съдебното решение и нарушение на материалния закон. Не се спори между страните, а се установява и от събраните по делото доказателства, че въз основа на договор за кадрова военна служба № 1531/10.05.2007 г., сключен между командира на Поделение 22320 - София, и Гергана Миланова Василева, тя е приета на кадрова военна служба, със срок на договора 3 години. С Договор за военна служба 41/26.05.2010 г. е назначена на длъжност "номер на ракетно пускова установка" в поделение 52970, за срок от 3 години. С Допълнително споразумение № 26/29.03.2013 г. към договор за военна служба № 41/26.05.2010 г., сключен между МО, представлявано от командира на военно формирование 22320 и жалбоподателката като редник във военно формирование 22320 - Божурище, е удължен срокът на договора с 2 години, считано от 26.05.2013 г. до 26.05.2015 г. Именно това допълнително споразумение не е обсъдено от решаващият съд и не е взето предвид при преценката относно законосъобразността на обжалваната пред АС - София област заповед. Настоящият съдебен състав намира, че със сключване на това споразумение на 29.03.2013 г. жалбоподателката е възприела ново изявление от ответната страна, с което на практика се изразява противоположно волеизявление на съдържащото се в предизвестие от 3.12.2012 г. На 3.12.2012 на основание чл. 146, т. 3 и чл. 164, т. 1 от ЗОВСРБ - "при организационно-щатни промени" и във връзка със заповед на министъра на отбраната 0ОХ-01/31.01.2012 г. относно извършване на организационно-щатни и дислокационни промени, преподчиняване и пълна ликвидация на военни формирования от състава на Българската армия през 2012 г., жалбоподателката Гергана Миланова Василева е предизвестена от командира на военно формирование 22320, че след изтичане на законоустановения шестмесечен срок, считано от следващия ден на получаване на предизвестието, сключеният между нея и министъра на отбраната договор за военна служба ще се счита за прекратен. Предизвестието е връчено на 3.12.2012 г. и би следвало да породи правни последици на 3.06.2012 г. В срока на това предизвестие, а именно на 29.03.2013 г. е сключен анекс към основния договор за кадрова военна служба, с който е постигнато съгласие (част от което е и волеизявлението на министъра на отбраната, представляван от командира на военно формирование 22320), че срокът на договора с Гергана Миланова Василева се продължава до 26.05.2015 г. Този факт следва да се тълкува като нов спрямо предизвестието и на практика съдържа изявление, което еднозначно може да бъде възприето като оттеглящо предходното изявление за отправяне на предизвестие за прекратяване на договора за военна служба след шест месеца. При отпадане на отправеното предизвестие, поради отправено и прието ново волеизявление, следва, че не са изпълнени всички условия за прекратяване на договора за военна служба на основание чл. 164, т. 1 от ЗОВСРБ. Действително правилно е прието за установено от решаващия съд, че са извършени организационно-щатни и дислокационни промени, преподчиняване и пълна ликвидация на военни формирования от състава на Българската армия през 2012 г., но не е налице другата кумулативна предпоставка на чл. 146, т. 1 от ЗОВСРБ, а именно шестмесечно предизвестие. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваната Заповед № ПС-01-49/29.05.2013 г. на командира на Военно формирование 22320 - гр. Божурище, с която е на основание чл. 164, т. 1 от ЗОВСРБ е прекратен договорът за военна служба на Гергана Миланова Василева, освободена е от длъжност, от военна служба и е зачислена в мобилизационния резерв, считано от 5.06.2013 г., е издадена от компетентен орган, но противоречи на материалния закон. Като е достигнал до противоположен правен извод първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно и необосновано съдебно решение, което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменена оспорената заповед като незаконосъобразна. По останалата част от исканията в жалбата вх. н. 3633/21.11.2013 г. до АС - София-област първоинстанционният съд не се е произнесъл с решение по същество на спора, липсва касационно оплакване или друго искане по този повод, поради което тези претенциите не са предмет на касационен контрол, а настоящият съдебен състав няма право да се произнася по тях, включително и по аргумент от чл. 172, ал. 2 от ЗОВСРБ. По водене на делото касационната жалбоподателка е направила разноски в общ размер на 1515 лв., които с оглед изхода на спора следва да бъдат й бъдат присъдени от бюджета на министерство на отбраната. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение