Решение № 580 от 20.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6434/2007 г.

Решение № 580 от 20.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6434/2007 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Златка Русева Производството е по член 218, ал. 1 б. "а" от ГПК (отм.) във връзка с параграф 2 аления 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ю. М. В. против решение № 334/21.09.2007 г. на Б. окръжен съд, постановено по гр. д. № 264/2007 г. по описа на същия съд. Ответниците по касационната жалба П. И. Х., В. Г. Х., И. Д. И., Б. Л. П., К. С. К.а, Ж. С. К., М. Х. К., П. А. Т., Т. С. Р., М. С. Т., Б. М. Т., Г. М. Т. и И. М. Г. не вземат становище по жалбата. Ответникът по касационната жалба Н. С. Г. моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение. При извършената проверка касационният съд установи следното: Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Подадената касационна жалба е неоснователна. С решението си въззивният съд е отменил решение № 264/12.02.2007 г. постановено по гр. д. № 433/2005 г. по описа на Районен съд гр. С. и вместо него: постановява изкупуване и встъпване в правата на купувача, при условията, при които са продадени в полза на ищеца Н. С. Г. по иска предявен срещу Д. В. К. (починала в процеса на касационното производство и заместена от законните си наследници-ответници по касационната жалба) и Ю. М. В. на следните недвижими имоти: 1/4 идеална част от къща (състояща се от мазе, един етаж и таван), включваща една стая, намираща се в североизточната част на сградата, находяща се в гр. С., построена в УПИ *Х, имот пл. № 2041 в кв.116 по плана на гр. С., както и 1/10 идеална част, а именно 29 кв. м, включващо петно за гараж от УПИ *Х, имот пл. № 2041 в кв.116 по плана на града с обща площ 290 кв. м при описани съседи в решението, които са предмет на договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 144, том първи, рег № 1351, дело № 128/2003 г. на нотариус № 197 от регистъра на Н. камара с район на действие РС гр. С., вписан в службата по вписванията във вх.рег. № 502 от 23.04.2003 г., акт № 80, том втори, дело № 341/2003 г., партидна книга: том 4293, стар 4294 срещу продажната цена в размер на 760 лева. Въззивният съд е констатирал, че ищецът Н се легитимира като съсобственик на идеална част от процесния имот, по силата на наследствено правоприемство и като такъв е предявил иска с правно основание член 33, ал. 2 от ЗС в преклузивния двумесечен срок, като в тази връзка съдът се е позовал насъбраните по делото доказателства, от които се установява, че продавачът не е предложил на съсобственика си да изкупи тази част при същите условия, за което доказателствената тежест носят ответниците, а в приложеното нотариално дело, удостоверяващо извършената сделка, липсва представена декларация, а и се установява, че не е отправяно предложение за изкупуване. При това положение, съдът е стигнал до извода, че преклузивния двумесечен срок за предявяване на иска по член 32, ал. 1 от ЗС за ищеца тече от датата на узнаването на продажбата, а не от датата на нотариалния акт за прехвърляне на имота, поради което срокът за предявяване на иска е бил спазен. Тези изводи на въззивния съд са правилни и законосъобразни. В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, като съдът неправилно е приложил на разпоредбата на член 32, ал. 2 от ЗС, според която искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата, и в противоречие на тази разпоредба въззивният съд е приел, че "срокът по член 32, ал. 2 от ЗС за неуведомения за продажбата собственик ще започне да тече не от датата на продажбата, а от датата на узнаването." Навеждат се аргументи, че процесната продажба е извършена и вписана в имотен регистър на 23.04.2003 г., а исковата молба е депозирана в съда от ищеца Н. Г. на 13.09.2005 г. и с оглед оповестителното действие на вписването на сключения договор в А. по вписванията, искът е предявен след изтичане на двумесечния преклузивен срок. Тези оплаквания са неоснователни. При така установеното по делото, че при извършената покупко-продажба на процесната част от имота не е било отправено предложение за изкупуване до другия съсобственик -ищеца Н. Г., да изкупи частта от имота, предмет на продажбата при същите условия, каквито са за третото лице-ответницата Ю. М., двумесечния срок за предявяване на иска по член 32, ал. 2 от ЗС, тече не от датата на извършване на продажбата, респективно нейното вписване, а от датата, на която съсобственикът-в случая ищецът е узнал за извършената сделка. Релевантен момент за предвидения в закона двумесечен срок за предявяване на иска по член 32, ал. 2 от ЗС, според константната съдебна практика, при липса на покана отправена до съсобственика, каквато хипотеза е налице в настоящия случай, е момента на узнаването за извършената сделка. По отношение на момента на узнаването за последната, твърдението на ищеца, видно от удостоверение № 871/28.11.2005 г. (лист 29 от делото), се потвърждава, че последният е узнал за извършената покупко-продажба на процесната част от съсобствения му имот на 18.07.2005 г., по повод, подадена молба от неговия процесуален представител адвокат Н до С. по вписванията, за снабдяване с препис от вписания нотариален акт, по силата на който е била извършена процесната покупко-продажба на частта от съсобствения имот, който момент съдът правилно е приел като момент на узнаване за извършената сделка, а исковата молба е депозирана пред съда с вх. № 1132 от 13.09.2005 г., в предвидения от закона двумесечен преклузивен срок, както правилно и законосъобразно е прието от въззивния съд. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд