Решение № 7272 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15861/2011 г.

Решение № 7272 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15861/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин против решение № 4466 от 18.10.2011 г. по адм. дело № 6438 по описа за 2011 г. на Административен съд София - град, с което е отменена издадената от касатора заповед № 93-ЗСП-35 от 07.06.2011 г. и преписката е изпратена за ново произнасяне съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Посочените пороци се свеждат до неправилно прилагане на чл. 8 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) като касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Веселка Илиева Петрова от гр. Банкя е оспорила касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и обоснованост на съдебното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София-град е заповед № 93-ЗСП-35/07.06.2011 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин, потвърдена с решение № РД-01-286 от 01.07.2011 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - София град, с която на Веселка Илиева Петрова от гр. Банкя е отказано отпускане на месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП. Отказът е мотивиран с невъзможността да бъде извършена социална анкета поради отсъствието на лицето от посочения постоянен адрес по лична карта. С постановеното решение Административен съд София - град е отменил оспорената заповед и е изпратил преписката на административния орган за ново решаване на въпроса по същество, след като законосъобразно е приел, че оспореният акт е издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалната норма на чл. 27, ал. 1 и 2 от ППЗСП. Освен постоянния адрес по документа за самоличност заявителката на социална помощ е посочила адреса, на който действително пребивава със семейството си. Социалният работник е бил длъжен да проведе социалната анкета, като посети лицето на посочения от него настоящ адрес. С оспорената заповед административният орган е отказал отпускане на социална помощ на формално основание, което не е сред предвидените от ЗСП материалноправни основания за отказ. Неоснователен е касационният довод за неправилно прилагане на подзаконовата разпоредба на чл. 8 от ППЗСП, съгласно която социалните помощи се отпускат на лица и семейства по постоянен адрес, на който се извършва и социалната анкета. По делото е установено, че заявителката не живее на адреса в гр. Банкя, който е отразен в личната й карта, а на друг адрес в същото населено място. В подадената молба - декларация вх. № 93-ЗСП-35/27.05.2011 г. са посочени и двата адреса, които се намират на територията, обслужвана от Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин. Социалният работник е намерил заявителката на посочения настоящ адрес, на който тя живее със съпруга си и трите си деца. От обективна страна не е съществувала пречка за провеждане на социална анкета, при която да се установят всички обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка. Социалната анкета като дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане не се изразява само в проверки на място по постоянния адрес, а и в проучване на документация и събиране на информация. При липса на законова дефиниция на понятието "постоянен адрес" за целите на социалното подпомагане няма пречка социалната анкета да се извърши на адреса, на който лицето действително живее и поддържа домакинство. Установяването на заявителя на социална помощ на адрес, който е различен от адреса по лична карта, не е сред предвидените от чл. 12, ал. 2 от ЗСП материалноправни предпоставки от значение за отпускане на помощта. Като е отменил оспорената заповед за отказ за отпускане на социална помощ като незаконосъобразна и е постановил връщане на преписката за ново произнасяне съобразно дадените указания, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,