Решение № 991 от 23.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12382/2008 г.

Решение № 991 от 23.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12382/2008 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Коста Георгиев Кичков, гр. Кърджали, срещу Решение № 58 от 16.06.2008 г. по адм. д. № 48/2007 г. на Административен съд Кърджали. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна. Ответникът - ДНСК- София, чрез процесуалния си представител, излага становище за неоснователност на жалбите. Ответниците Никола Томешков и Анастасия Томешкова, чрез процесуалния си представител адв. Василев, заемат същото становище. Останалите ответници не вземат становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Кърджали е отхвърлил жалбата на касатора Коста Георгиев Кичков срещу Заповед № РД-14-155 от 28.03.2007 г. на Заместник Началника на ДНСК, с която на осн. чл. 225 ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 222 ал. 1 т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Гараж", в УПИ IV-640, кв. 34 по плана на Кърджали, с административен адрес: ул. "Преслав" № 7, изпълнен от Коста Кичков без спазване на необходимите строителни правила и норми. Прието е, че строежът е извършен през 1977 г. като за същия са представени Разрешение за строеж № 340/4.11.1976 г. и Протокол за определяне на строителна линия и ниво № 40/26.04.1977 г. Приети са също и констатациите от съответните актове, предхождащи издаването на процесната заповед, че строежът е изграден при съществено отклонение от одобрените строителни книжа, изразяващо се следното: гаражът е следвало да бъде изграден допрян до съществуващата жилищна сграда и на северната регулационна линия, т. е. изцяло в УПИ V-641, а вместо това той е изграден на разстояние от сградата 1.5 м. като част от него е разположена в съседен УПИ. По този начин са нарушени действалите към момента разпоредби на чл. 37 ал. 1 ЗТСУ, съответно чл. 154 ал. 2 т. 4 и чл. 137 ЗУТ. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно и е постановено при липсата на отменителните основания на чл. 209 т. 3 АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативните актове не са оборени в съдебното производство, а отклонението от строителните книжа не се оспорва от жалбоподателя, както пред първата инстанция, така и в настоящото производство. Процесният строеж не попада в изключителната хипотеза на § 16 от ПР на ЗУТ, тъй като не е налице обстоятелство, което може да обоснове материално-правния му режим за законност, респ. търпимост. Част от него се намира в чужда собственост и липсва учредено право на строеж върху последната. Правният извод е, че строежът е бил недопустим както по действащите към момента на извършването му правила и нормативи, така и към настоящия момент. Предвид изложеното съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение като неоснователна. Водим от горното и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав