Решение № 2691 от 22.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10227/2018 г.

Решение № 2691 от 22.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10227/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Ф. И. Л., регистрирано в Р. К., подадена чрез адв. О. Хаджийски, със съдебен адрес: [населено място], бул. [адрес], № [номер], ет. [номер], срещу решение № 4722 от 11.07.2018 г. постановено по адм. д. № 69 по описа на Административен съд С. град за 2018 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт №Р-22221016006218-091-001 от 10.08.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-С., в частта, с която е изменен с решение № 1703/27.10.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - С.. Касаторът твърди, че решението на АССГ е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според изложеното при обжалването, съдебния акт противоречи на приложимите материално правни разпоредби и задължителната тълкувателна практика на СЕС. Ф. е приложена от органите по приходите и от съда разпоредбата на чл. 71, т. 3 от ЗДДС. Според практиката на СЕС условията за признаване на право на данъчен кредит са: субектът, който ползва данъчен кредит да е данъчно задължено лице; закупените стоки или услуги да се използват за облагаеми доставки; тези стоки или услуги да са закупени от друго данъчно-задължено лице. Тези условия са налице и неспазването на изискването по чл. 71, т. 3 от ЗДДС – данъчно задълженото лице да притежава документ, който да го посочва като вносител или получател на стоката не може да е самостоятелно основание да не му се признае право на данъчен кредит. От всички събрани в хода на съдебното производство доказателства е видно, че при подаването на митническата декларация неправилно е вписан като получател на стоката "Софарма" АД. Установено е безспорно, че ревизираното лице е собственик на внесените стоки и е заплатило ДДС, но не е спазено формалното условие да е вписано в митническата декларация и това е единственото основание да му бъде отказано право на данъчен кредит. Постановеният отказ да бъде признато право на данъчен кредит нарушава принципа на данъчен неутралитет, тъй като за дружеството не съществува друг начин да си възстанови платения косвен данък по процесната митническата декларация. Признаването на право на данъчен кредит не може да доведе до засягане правата на фиска, тъй като не съществува риск ДДС да бъде приспаднат два пъти от две различни лица. Софарма АД не е ползвало и не може да ползва данъчен кредит по митническата декларация, тъй като не е собственик на стоката. Погрешното разбиране на решаващият състав на АССГ за приложимите материално правни норми, според кастатора, е довело до постановяване на неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено по посочените по-горе съображения. Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - С., чрез процесуалният си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за неоснователност на същата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител изразява становище, че касационната жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Правото на приспадане на данъчен кредит по електронен административен документ /ЕАД/ от 23.03.2016 г. е отказано поради неизпълнение на чл. 71, т. 3 от ЗДДС и извода за липса на нарушения по извършения внос във връзка с разпоредената през 2018 г. проверка не опровергава констатацията в обжалвания РА. Нормата на чл. 71, т. 3 от ЗДДС, е ясна и точно приложена от данъчния орган. Правилна е и преценката на АССГ за законосъобразност на РА. Първоинстанционното решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК, които да налагат неговата отмяна. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт №Р-22221016006218-091-001 от 10.08.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-С., в частта, с която е изменен с решение № 1703/27.10.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - С., като установения с РА резултат по ЗДДС за м. 06. 2016 г. ДДС за внасяне в размер на 0. 00 лв. е определен на: ДДС за възстановяване в размер на 790. 32 лв. Въз основа на това изменение, в полза на Ф. И. Л. не е признатоправо на данъчен кредит в размер на 42 925. 25 лв., тъй като не са спазени изискванията на чл. 71, т. 3 от ЗДДС - дружеството не разполага с документ, че е вносител на стоките по митническа декларация за внос № 16 BG005100 Н184999/23.03.2016 г. Съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизвоствените правила, за да достигне до този извод се е позовал на Тълкувателно решение № 5/22.06.2016 г. по Тълкувателно дело № 4/2014 г. Подробно е обсъдил регламентацията на електронните подписи съгласно Закона за електронният документ и електронният подпис /ЗЕДЕП/ сега Закон за електронния документ и електронни удостоверителни услуги/, като е приел, че са спазени изискванията и актовете в ревизионното производство са подписани по надлежния ред.. По същество на спора е направил извод за неоснователност на оспорването, тъй като не е доказано, че ревизираното лице е вносител на стоката и следователно не отговаря на едно от изискванията на закона установено по чл. 71, т. 3 от ЗДДС. Мотивирал се е с обстоятелството, че макар да е установено, че е подадено искане за промяна в електронния административен документ/митническа декларация за внос/, то е направено само и единствено с цел подкрепа на защитната теза в хода на съдебното производство. Според решаващият състав РЛ е разполагало с възможността по чл. 71 от Закона за митниците, да поиска корекция на декларацията, но това не е направено, а едва при оспорване на ревизионния акт е подадено и заявление за корекция. Към момента на издаване на ревизионния акт, според съда е безспорно, че жалбоподателят не притежава право на приспадане на данъчен кредит, тъй като не притежава единен административен документ и не фигурира като вносител на стоката в него, което от своя страна налага извод за законосъобразно отказано право на данъчен кредит. Пред настоящата инстанция е представено решение № 201 от 18.09.2018 г. на Н. М. А. С., с което е извършена корекция на получателя по митническа декларация № 16 BG005100 Н184999/23.03.2016 г., като вместо "Софарма" АД в кл. 8 "Получател" е вписано учреденото в Р. К. дружество "Ф. И. Л.", което е вносител на стоката от Канада. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Основателно касаторът поддържа, че спорът между страните се концентрира върху въпроса формално ли е изискването на чл. 71, т. 3 от ЗДДС и може ли да се приеме, че ревизираното лице е вносител въпреки, че не е вписан като такъв в митническа декларация № 16 BG005100 Н184999/23.03.2016 г. От доказателствата по делото е видно, че всички предпоставки на законовата норма са изпълнени, освен изискването дружеството да е посочено като вносител в митнически документ за внос. АССГ е приел, че наличието на издадени проформа фактури и окончателни такива, наличието на споразумение между "Софарма" АД и "Ф. И. Л." от 06.11.2015 г.; представените транспортни документи не са достатъчни, за да обосноват наличие на внос и съответно право на приспадане на данъчен кредит от РЛ. Не е кредитирана и ССчЕ, приета неоспорена от страните съгласно която е налице плащане на ДДС по МД от кипърското дружество чрез "У. Б." АД. От представените ЧМР и потвърждения по делото е видно, че "Софарма" АД, е действала като спедитор на стоката, така както е договорено в споразумението от 06.11.2015 г., но никога не е имала правото на собственост върху стоката. Вътреобщностните доставки са извършвани технически от "Софарма" АД, но от името и за сметка на ревизираното лице до клиенти в Европейския съюз. Не се споделят мотивите на съда, че поисканата корекция на митническата декларация е само за подкрепа на защитната теза на ревизираното лице. От представените пред настоящата инстанция доказателства е видно, че са налице основания за поправка на подадената пред М. А. С. митническа декларация и тя е извършена. По този начин в кл. 8 "Получател" е вписано ревизираното лице, в следствие на което е отстранена пречката същото да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит. Решение № 201/18.09.2018 г. на Н. М. А. С. представлява факт, който по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, рефлектира върху законосъобразността на оспорения ревизионен акт. Според чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Съгласно чл. 142, ал. 2 от АПК установяването на нови факти от значение за делото, след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Новите факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически и доказателствени факти и са от значение за решаване на делото. Разпоредбата на ал. 2 се прилага спрямо онези нови факти, които имат значение за преценка законосъобразността на акта към момента на издаването му, т. е. онези факти, на които законодателят е придал обратно действие - които с обратна сила рефлектират върху законосъобразността на акта към датата на издаването му. Предвид цитираната разпоредба, въвеждаща задължение съдът да прецени новите факти от значение за делото, за които доказателства са представени в касационното произвоство следва да бъде съобразена извършената корекция в процесната митническа декларация. Въз основа на решение № 201/18.09.2018 г. на Н. М. А. С. основанието по чл. 71, т. 3 от ЗДДС е отпаднало, поради което ревизионният акт, в тази част подлежи на отмяна. Макар и последващ издаването на акта, фактът на отмяна на извършената корекция в кл. 8 "Получател" на митническата декларация, променя съществувалото към момента на издаване на акта правно положение. При наличието на решение за корекция твърденията на касатора са подкрепени с необходимите доказателства и същият вече разполага с необходимия документ, въз основа на който може да упражни право на данъчен кредит. Първоинстанционният съд е изложил мотиви за неоснователност на подадената от ревизираното лице жалба, но представеното по делото решение № 201/18.09.2018 г. на Н. М. А. С., налага да се приеме, че е изпълнено условието на чл. 71, т. 3 от ЗДДС. Още по време на осъществяване на вноса собственик на стоката е било Ф. И. Л., а към настоящият момент е вписан и в митническата декларация за внос. К. е отхвърлил жалбата, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата на дружеството бъде уважена, а РА следва да бъде отменен в оспорената част. Пред настоящата инстанция не са направени искания за присъждане на разноски, поради което и съдът не дължи произнасяне в този смисъл. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение