Решение № 885 от 22.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 422/2018 г.

Решение № 885 от 22.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 422/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от П. ЦОКОВ с адрес в [населено място], чрез процесуален представител адвокат Б. Блажев от АК Плевен срещу решение № 586 от 27.11.2017 г. на Административен съд Пазарджик по адм. дело № 662/2017 г. С него се отхвърля оспорване на П. Цоков против решение № 1020-12-61-1/17.07.2017 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 32/23.05.2017 г. на длъжностно лице по осигуряването, с което злополуката, станала на с П. Цоков на 24.03.2017 г. не се приема за трудова. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Пазарджик, взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Ответникът, "Строймонтаж" ЕООД взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на П. Цоков срещу цитираното решение. С него се потвърждават констатациите в разпореждане № 32 от 23.05.2017 г. на старши инспектор по осигуряването, че злополуката станала с Цоков на 24.03.2017 г. не се приема за трудова. От фактическа страна е прието, че на тази дата П. Цоков е работил на компютър във фургон на обект на фирма "Строймонтаж" ЕООД край гр. Нови Пазар, област Шумен. Към 11. 34 часа при Цоков във фургона влязъл шофьора Н. Раков, служител на същата фирма и след като затворил вратата започнал да му нанася удари по главата и тялото. П. Цоков успява да излезе от фургона и започва да търси помощ като на 15 метра от фургона видял друг служител на фирмата А. Гиздов, който не взел отношение и заедно с Раков се отдалечили от мястото. От медицинското свидетелство установяващо нараняванията е посочено, че травматичните увреждания могат да бъдат получени по време и начин съобщени от пострадалия. Съдът от фактическа страна е установил, че нараняванията са били причинени по време на работа изпълнявана от Цоков, възложена от фирма "Строймонтаж" ЕООД. Установена е причината за уврежданията - физическо насилие от друг служител на същата фирма в резултат на неизяснен личностен конфликт между тях. При установеното от фактическа страна е прието от съда, че не е налице трудово злополука по силата на законовото определение, дадено в разпоредбите на чл. 55 и сл. КСО и жалбата като неоснователна е отхвърлена. Решението е правилно. Определението за трудова злополука е дадено в чл. 55 КСО и представлява всяко внезапно увреждане на здравето станало по време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайна намалена работоспособност или смърт. Така изброени материалните характеристики на трудовата злополука съпоставени в установеното от фактическа страна в настоящия случай не разкриват хипотеза на трудова злополука както правилно е приел административния орган и съдът в обжалваното решение. В случая действията на друго лице основани на личностни взаимоотношения изключват квалифицирането на злополуката като трудова, независимо от обстоятелството, че физическото насилие е било извършено на работното място при и по повод изпълнение на служебните задължения. Трудовата злополука е резултат от протичане на трудов процес, в който се престира работна сила, организиран от работодател при задължение от негова страна да осигурява здравословни и безопасни условия на труд. Физическото насилие, упражнено от един работник/служител над друг е извън регулацията на този трудов процес и като волево поведение на личностнова основа е извън хипотезите на чл. 55 КСО, поради което съдът е извел обосновани изводи в съответствие с материалния закон, а решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати в полза на ТП на НОИ Пазарджик 100 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК, Върховен административен съд