Решение № 13798 от 5.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11526/2009 г.

Решение № 13798 от 5.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11526/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Димитри - Иван Евстати Паница /Джон Димитри Паница/, Харитина Мария Паница, Никола Стефан Паница, Марина Надя фон Кристиенсон, Ан Мари Бернадет Дьо Монтенард, Никол Надежда Ристон, Соланж Мари Ристон Лермит, Франсоа Ксавиер Иван Ристон, Александра Александрова Миркова, Надина Петрова Радева, Анна Мария Бертера, Александра Морган, Борис Никола Иван Радев, Кристиян Кирил Радев, Фредерик Феликс Иван Радев, Елизабет Райна Елионер Радева - Прево, Анастасия Първанова Хазан, Елена Стоименова Сарафова, Мария Спасова Сарафова, Иван Стоянов Михайлов, Мария Димитрова Гюркова, Бончо Неделчев Бонев, Димитър Неделчев Бонев, Лиляна Енчева Несторова, Милен Асенов Несторов, Надежда Теодорова Теодорова, Станка Губиделникова Велманс, Анна Първанова Методиева и Анелия Стефанова Йорданова против отхвърлително решение по адм. д. № 1986/2004 г. по описа на СГС. Искат отмяна на решението като неправилно и развиват подробни съображения. В хода на съдебното производство на мястото на починалите Димитри Иван Евстати Паница и Харитина Мария Паница са конституирани наследниците им Ивон Маргерит Мари Фуркад, Антоан Бертрланд Роберт Шеневиер, Ален Евстати Шеневиер, Сава Евстатиев паница, Марина Надя фон Кристиерсон, Никола Стефанов Паница Яблански. Касационните жалбоподатели искат отмяна на решението и определяне на обезщетение с компенсаторни записи, присъждане на разноските по делото и адвокатски хонорар. Твърдят, че е недопустимо да се прилага тоталитарен закон, а не реституционен, с който се признава право на обезщетение. Необосновано съдът приел, че няма доказателства за предаване на процесните имоти- представени са приемо-предавателни протоколи. В жалбата на адвокат П. Попчев са развити и доводи, че акционерите на национализираните по ЗДЗИ акционерни дружества е трябвало да бъдат обезщетявани по ЗДЗИ с нещо като "ликвидационен дял", който да зависи не от номинала на акцията, а от стойността на активите на дружеството намалени с привлечените средства. Връщането по номинала на акцията по реда на ЗДЗИ от 1946 г. не представлява равностойно обезщетение и съдът не следва да приема, че акционерите са обезщетени. Ответната страна областен управител на Област София, чрез юрисконсулт Стаменова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът законосъобразно се е позовал на чл. 6 и чл. 7 от Закона за Държавния застрахователен институт от 1946 г. (отм.). Липсват доказателства, че отчуждената сграда е била собственост на застрахователното дружество. По принцип е предвидена възможност за обезщетяване с компенсаторни записи. Върховният административен съд, III отделение, намира, че касационните жалби са допустими, но неоснователни по следните съображения: Делото е образувано по жалба срещу мълчалив отказ на областния управител по преписка РД-97-00-6043 от 19.11.1998 г. да се произнесе и уважи заявление подадено от "наследници на бивши акционери на Застрахователни дружества "Балкан - Живот", "Балкан - Пожар - Транспорт" и Преосигурително дружество "Балкан" чрез адвокат Теодора Тодорова Петкова за обезщетение по чл. 6 от ЗОСОИ за конкретно описани имоти на дружествата. В заявлението не са посочени имената на акционерите, нито на техните наследници, не е приложен списъка с доверителите на адвокат Теодора Тодорова. Приложените са пълномощни, но те са само приложения към заявлението като доказателство за процесуално представителство. Областният управител не се е произнесъл. С решението на първоинстанционният съд е посочено, че предмет на разглеждане е само мълчаливият отказ на областния управител по заявлението описано по-горе, подадено за обезщетяване на имот бивша собственост на застрахователно дружество "Балкан - Пожар - Транспорт" находящо се в гр. София, ул. "Нишка" № 101. За да отхвърли жалбата, съдът приема, че именно жалбоподателите са подали искането пред областния управител, но няма доказателства, че имотът на ул. "Нишка" (ул. "Найчо Цанов", сега ул. "Тодор Александров") № 101 е било собственост на ЗД "Балкан Пожар - Транспорт". Такива данни липсват и по АДС от 1950 г. за същия имот. Развити са мотиви, че акционерите на национализираното застрахователно дружество не могат да претендират обезщетение за конкретни имоти, собственост на дружеството, а само за притежаваните в дружеството акции по номинална стойност. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Административното производство е започнало по заявление, подписано от адвокат Теодора Петкова като пълномощник на лица, за които твърди, че са правоимащи. По делото не е имало спор, че жалбоподателите пред съда са сред описаните в "справка за наследници и процентно участие" към заявлението, която обаче не е приложена. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд по настоящото дело е само мълчаливия отказ за признаване на право на обезщетяване с компенсаторни записи за имот на ул. "Нишка" № 101. Съгласно чл. 2 от ЗОСОИ имат право на обезщетение собствениците или правоприемниците на собственици на имоти, одържавени по законите и начините, посочени в чл. 1 и чл. 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, но които не могат да бъдат върнати реално, защото са станали публична собственост на държавата или на общините, придобити са добросъвестно от трети лица, или върху тях са извършени, при спазване на действащото законодателство, строежи или други промени, които не позволяват реалното им връщане. По делото няма доказателства, че имотът на ул. "Нишка" № 101 е бил собственост на ЗД "Балкан Пожар - Транспорт" и е отнето от него по ЗДЗИ. Приложеният АДС № 636/7.03.1950 г. съставен за имота описва нотариален акт № 49, т. ХХIV, р. 4849, н. д. № 4220/1940 г., както и основанието за завземане - ПМС № 2187 от 27.07.1950 г. на Министерския съвет. Тези доказателства за бившия собственик на имота и основанието за отнемането му не са приложени към административната преписка, нито по делото. В същия акт за държавна собственост е посочено, че на 1.09.1050 г. имотът е предаден на ССП "Софжилфонд" за управление и експлоатация, като заварените "използвачи" на имота са три физически лица - Стоян Груев, Димитър Червенков и Донка Димитрова. Административното и съдебното производство са проведени по ЗАП (отм.). Съгласно чл. 45 от ЗАП (отм.) по въпросите, които не са уредени в закона се прилага ГПК. Съгласно чл. 127, ал. 1 от ГПК (отм.) страната е длъжна да докаже обстоятелствата, на които основава исканията си. Следователно в тежест на жалбоподателя е да докаже, че имотът е бил собственост на ЗД "Балкан Пожар - Транспорт". При липсата на доказателства правилно съдът приема, че жалбоподателите не са доказали имотът на ул. "Нишка" № 101 да е бил собствен на ЗД "Балкан Пожар - Транспорт", както и че е отнет принудително от дружеството по реда на Закона за Държавния застрахователен институт от 1946 г. Обратно - от АДС е видно, че принудителното отнемане е станало през 1950 г. на основание постановление на Министерския съвет от физически лица. Изложените мотиви са достатъчни, за да обосноват законосъобразността на отказа на областния управител да се произнесе по заявление РД-97-00-6043 от 19.11.1998 г. относно имота на ул. "Нишка" № 101 за признаване право на обезщетение по ЗОСОИ. Решението на съда е правилно и следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора не следва да се присъждат претендираните разноски. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,