Решение № 11403 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2206/2009 г.

Решение № 11403 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2206/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба, подадена от Костадин Георгиев Димитров от гр. Свиленград, срещу Решение № 854 на Министерския съвет на Република България от 30.12.2008 г., обнародвано в ДВ, бр. 4 от 16.01.2009 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград - турска (гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км) ч" на територията на община Свиленград, област Хасково, в частта относно определеното обезщетение за отчуждена площ от 246 кв. м, от земеделски имот № 14708.27.99, целият с площ от 6443 кв. м, находящ се в землището с. Генералово, област Хасково, м. "Язова дупка", на стойност от 195 лв. В жалбата се твърди, че определеното обезщетение е несправедливо, не е съобразено с действителната пазарна цена на отчуждавания имот, поради което се претендира определянето му в размер на поне 20 лв. за квадратен метър, който да съответства на критерия за равностойно обезщетение по пазарни цени. Ответникът - Министерски съвет на Република България, както и заинтересованите страни Министерство на финансите, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Национална компания "Железопътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители оспорват подадената жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното: Жалбата е подадена от легитимирано лице и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: В процедура по чл. 34а, във вр. с чл. 33 и 34б от ЗДС, с решение № 854/30.12.2008 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград - турска (гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км) ч" на територията на община Свиленград, област Хасково, е отчуждена част от земеделски имот № 14708.27.99, в землището на с. Генералово, целият с площ от 6 443 кв. м, м. Язова дупка". С решението, за отчуждената част от имота е определено обезщетение в размер на 195 лв, въз основа независима експертна оценка, възложена на 21.07.2008 г. и изготвена в хода на отчуждителната процедура по чл. 34а във вр. с чл. 33 и чл. 34б от ЗДС от лицензиран оценител, съобразно чл. 32, ал. 3, т. 2 от закона. Във връзка с твърденията в жалбата за заниженост и несправедливост на определеното обезщетение, с определение на съда от 17.03.2009 г. е назначена съдебно-оценителна експертиза, вещото лице по която да даде заключение за пазарната цена на отчуждения имот по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, във вр. с § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Препис от определението е редовно връчен на жалбоподателя на 23.03.2009 г., видно от приложената по делото обратна разписка, но последният не е внесъл в предоставения му срок определената сума за депозит. По разпореждане на съдията-докладчик е изпратено ново напомнително писмо до жалбоподателя за необходимостта от внасяне на депозит за вещото лице, което е получено на 27.04.2009 г. Задължението не е изпълнено до проведеното на 26.05.2009 г. съдебно заседание. В с. з. съдът с протоколно определение е указал на жалбоподателя, че на основание чл. 171, ал. 4 от АПК, върху него лежи доказателствената тежест за установяване на твърдението, че определеният размер на обезщетението е занижен, в която връзка е назначена експертиза. Препис от определението, с което е указана доказателствената тежест е връчен на 3.06.2009 г. на жалбоподателя. Същият не е внесъл определената сума за възнаграждение на вещото лице, както и не е ангажирал други доказателства, поради което с протоколно определение на съда, постановено в открито съдебно заседание на 15.09.2009 г., назначената експертизата е заличена. При тези данни и с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса и при липсата на други доказателства, даващи основание да се приеме, че размерът на обезщетението за отчуждения имот е неправилно определен, съдът приема за недоказани твърденията на жалбоподателя, че решението в оспорената част противоречи на приложимия материален закон. При служебната проверка на акта от настоящия съдебен състав не са констатирани и други отменителни основания по чл. 146 АПК, поради което жалбата срещу решението на МС, в частта относно определения с него размер на обезщетение за посочения отчужден имот, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, предл. последно, Върховният административен съд, четвърто отделение,