Решение № 10936 от 13.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3309/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД Митница Пловдив, подадена чрез пълномощника юрк. С. Димитрова, срещу Решение 114/17.02.2023 г., постановено по адм. дело 231/2022 г. по описа на Административен съд Хасково, с което по жалба на Янис Спед ЕООД е отменено Решение РТД-3000-427/08.03.2022 г./32-76819, издадено от Директора на ТД Митница Пловдив. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва решаващия извод на съда, според който органът не е аргументирал неприложимост на вторичните методи за определяне на митническата стойност. Моли за отмяна на оспорваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против митническото решение. Ответникът Янис Спед ЕООД, чрез пълномощника адв. Т. Коларова, в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Хасково е било Решение РТД-3000-427/08.03.2022 г./32-76819, издадено от Директора на ТД Митница Пловдив, с което е определена нова митническа стойност на внесени от дружеството стоки, както следва: за стока 1/15 дамски блузи, памук трикотажни 2 428,04 лв.; за част от стока 7/15 трикотажен плат от синтетични нишки, съдържащ 5% прежди от еластомери 127 176,66 лв.; за част от стока 7/15 трикотажен плат гладко кадифе от синтетични нишки 4 828,95 лв.; за част от стока 7/15 трикотажен плат от синтетични нишки обагрен 4 836,00 лв. В резултат за дружеството са възникнали задължения за доплащане на ДДС в размер на 23 899,66 лв. В хода на административното производство е установено, че Янис Спед ЕООД е декларирало процесните стоки пред МБ Хасково с МД с МРН 21BG003012011324R0 за допускане за свободно обращение и крайно потребление. При регистриране на митническата декларация в митническата информационна система е активиран рисков профил, като е прието, че декларираната митническа стойност, определена на основание чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, за стоките е значително по-ниска от средностатистическите стойности при внос на същия вид стоки със същата държава на произход. Прието е, че възниква основание за пораждане на обосновани съмнения за отхвърляне на декларираната МС по смисъла на чл. 140, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2447/2015, без да се оспорва автентичността на представените от дружеството документи. Изложени са съображения за неприложимост на методите по букви а, б, в и г от §2 на чл. 74 на Регламент (ЕС) 952/2013, като е прието, че митническата стойност на процесните стоки следва да се определи на основание чл. 74, §3 от Регламента. При прилагането на този способ административният орган е изброил установените чрез извършена справка в МИСЗА митнически декларации за допускане за свободно обращение на стоки, като е посочил конкретната такава, която използва като база за определяне на новата МС за всяка от процесните стоки, в резултат на което са определени посочените по-горе стойности за всяка от стоките. По делото е допусната съдебно-икономическа експертиза, кредитирана от съда и неоспорена от страните. Вещото лице е дало заключение, че е налице съответствие между договорената (фактурната) цена за стоките и декларираната стойност по процесната митническа декларация, съобразно данните в счетоводството на Янис Спед ЕООД. При така установената фактическа обстановка и след извършена служебна проверка за законосъобразност на основание чл. 168 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, административният съд е формирал краен извод за основателност на жалбата. Изложени са съображения, според които митническите органи в решението само формално са спазили изискването на чл. 22, § 6, изречение първо от Регламент /ЕС/ 952/2013, според който преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, митническите органи му съобщават мотивите, на които ще се основава решението, и му предоставят възможност да изрази своето становище в определен срок. Този извод е формиран на основание непълнота в мотивите на органа, въз основа на които възнамерява да постанови неблагоприятното си решение. На следващо място, според съда, макар органът да е обосновал наличие на основателни съмнения по чл. 140, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2447/2015, тъй като декларираната митническа стойност на процесните стоки е 50 % по-ниска от справедливата цена по системата Тезей, не са изложени мотиви защо имено стойността на вноса следва да се определи по реда на чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) 952/2013, а не съобразно някой от вторичните способи, регламентирани в чл. 74, § 2, букви от а до г. Решението е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Спорният по делото въпрос се свежда до това законосъобразно ли митническият орган е определил стойността на процесния внос по реда на чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) 952/2013, а не съобразно някой от вторичните способи, регламентирани в чл. 74, § 2, букви от а до г. Правилно съдът е приел, че когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, §2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Формално, при издаване на административния акт, органът се е позовал на относимата правна уредба. В конкретния случай обаче не става ясно защо не може да бъде приложен редът, регламентиран в чл. 74, § 2, б. от а до г от Регламент (ЕС) 952/2013. Изложени са бланкетни мотиви, които се свеждат най-общо до това, че митническата система не съдържа данни за внос на стоки, които биха могли да послужат при прилагане на методите, предвидени в чл. 74, § 2, б. от а до г. На практика изложените мотиви биха били относими към всеки процесен внос и всяка митническа декларация при евентуално извършване на съпоставителен анализ. В тази връзка следва да бъде съобразено и заключението по СИЕ, според което от страна на митническите органи не е допусната проверка в информационните масиви на Агенция Митници относно декларации за внос и документи на други вносители на идентични или сходни стоки за приблизително същите периоди от време. Отделно, при прилагане на процесния метод по чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) 952/2013 в решението липсват мотиви на какъв принцип са избрани трите митнически декларации, съобразно които е определена нова митническа стойност на процесния внос. Следва да бъдат споделени мотивите на съда и в частта досежно допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като с писмото по чл. 22, § 6, изречение първо от Регламент /ЕС/ 952/2013 дружеството не е било информирано, че за стока 7/15е установено, че представлява различни видове трикотажен плат и част от нея следва да се класира с други кодове по КН, респ. по ТАРИК. По този начин е нарушено правото на защита на адресата на акта, което съставлява съществено процедурно нарушение. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По разноските: При този изход на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства, в полза на ответника по касация се следват разноски. Според представен списък по чл. 80 от ГПК (л. 25) страната е заплатила 2 550 лв. адвокатско възнаграждение, заплатено в брой съгласно представен договор за правна защита и съдействие (л. 26). Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,