Решение № 12857 от 12.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7937/2025 г.
ВАСТрето отделение12.12.2025 г.докладчик т Мариника Чернева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 5597 от 20.06.2025 г., постановено по адм. дело 2235//2024 г. от Административен съд Пловдив.
ОСЪЖДА З. С. З. от гр. Пловдив да заплати на Изпълнителна агенция Военни клубове и военно-почивно дело сума в размер на 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА Членове: /п/ ИВАН РАДЕНКОВ /п/ МАРИЯ ПОПОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от З. С. З. от гр. Пловдив, чрез адв. С. Харизанов, срещу Решение 5597 от 20.06.2025 г., постановено по адм. дело 2235//2024 г. от Административен съд Пловдив. Изложени са съображения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество, като бъдат уважени исковите претенции в цялост. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна Изпълнителна агенция Военни клубове и военно-почивно дело (ИА ВКВПД), чрез пълномощника си, в писмен отговор на касационната жалба, излага съображения за нейната неоснователност. Моли да бъде потвърдено оспореното решение като правилно и законосъобразно. Процесуалният представител на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователна при следните съображения: Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд са предявените от З. С. З. искове, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, срещу ИА ВКВПД, с които претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 3 085,29 лв., от които 1 368,59 лв. (822,51 лв. - главница; 137,54 лв. - лихва за посочения в исковата молба период; 408,45 лв. - съдебно-деловодни разноски), изплатени от ищеца на ИА ВКВПД във връзка с Решение 970 от 06.07.2023 г., постановено по гр. дело 1061/2023 г. по описа на Окръжен съд Пловдив; 636,70 лв. съдебно-деловодни разноски по адм.д. 10640/2020 г. по описа на АССГ; 1080 лв. съдебно-деловодни разноски по адм.д. 12096/2021 г. по описа на ВАС и неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, претърпени от Заповед 1063/23.10.2015 г., издадена от изпълнителния директор на ИА ВКВПД, отменената, като незаконосъобразна, с влязло в сила Решение 4443 от 05.07.2021 г., постановено по адм. д. 10640/2020 г. по описа на Административен съд София-град. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните, и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил така предявените искове, като ги е приел за неоснователни и недоказани. За да постанови този резултат е приел, че не са доказани всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което претенцията е неоснователна, както за имуществените, така и за неимуществените вреди. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в процеса не е препятствано по никакъв начин. Съдът е обсъдил релевантните за спора доказателства, ведно с възраженията на страните и въз основа на този анализ се е мотивирал. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основават предявените искове въз основа на събраните по делото доказателства. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена правилна преценка относно приложението на закона. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявените искове. Несъгласието на страната с изводите на съда не обосновава касационно основание за отмяна на обжалваното решение. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата. В случая безспорно е налице отменен, като незаконосъобразен, с влязло в сила съдебно решение, административен акт. Обосновано и правилно съдът е приел, че ищецът не е установил пряка и непосредствена причинна връзка между отменения акт и твърдените имуществени и неимуществени вреди, поради което не следва да бъде ангажирана отговорността на държавата. Исковете за имуществени и неимуществени вреди се основават на Заповед 1063/23.10.2015 г., издадена от изпълнителния директор на ИА ВКВПД, с която е определен размер на обезщетение, което следва да заплащат лицата, заемащи имоти от жилищния фонд на Министерство на отбраната, без основание или на отпаднало правно основание или които се ползват не по предназначение, в четирикратния размер на определената месечна наемна цена и отменена, като незаконосъобразна, с влязло в сила Решение 4443 от 05.07.2021 г., постановено по адм. д. 10640/2020 г. по описа на Административен съд София-град. Установено е наличието на първия елемент от сложния фактически състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Твърдените имуществени вреди не са настъпили в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения акт, както правилно е приел решаващият съд. Отговорността по ЗОДОВ е обективна, безвиновна, т.е. Държавата (и Общината) отговаря за вреди, независимо дали са причинени виновно от отговорното длъжностно лице. Границите на отговорността се простират до вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. до вредите, които са в пряка причинна връзка с административния деликт, в която и проявна форма да се е осъществил (акт, действие или бездействие). Вредите не се предполагат, както се каза по-горе, а следва да се докажат както по вид, така и по размер (за имуществените). Вредата представлява накърняване на имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага. Когато е засегнат патримониумът на едно лице вредата е имуществена, която по форма бива претърпяна загуба или пропусната полза. Между страните не е спорно, че с влязло в сила Решение 1141/25.08.2023 г., постановено по гражданско дело 1061/2023 г. по описа на Окръжен съд Пловдив е отхвърлен предявения от ИА ВКВПД срещу З. С. З. иск за осъждането на З. да заплати сумата 2958,96 лв., представляваща обезщетение равняващо се на четирикратния размер на определената месечна наемна цена за периода 01.01.2016 г. - 14.08.2017г., поради ползването на отпаднало основание (прекратен договор за наем) на имот от жилищния фонд на Министерство на отбраната, ведно със законната лихва, считано от 02.11.2018г. до окончателното изплащане, поради погасяването чрез плащане на установената дължима се част от горепосочената главница в размер на 822,51 лв., представляваща месечната наемна цена за посочения период и на законната лихва върху нея, считано от 02.11.2018 г. до 25.06.2020 г. в размер на 137, 54 лв. и поради недължимост на останалата част от главницата в размер на 2 136, 45 лв. - за разликата над 822, 51 лв. до пълния предявен размер от 2 958, 96 лв. Този резултат е постановен именно въз основа на отменената незаконосъобразна заповед, като въпреки че е отпаднало основанието за заплащане на четирикратен размер на наема, то за ищеца е останало задължението да внася месечната наемна цена на заемания от него апартамент от жилищния фонд на Министерство на отбраната. При така установеното не може да се приеме, че претендираните вреди в размер на 822,51 лв. главница, 137,54 лв. лихва и 408,45 лв. - съдебно-деловодни разноски са в причинно-следствена връзка с отменената заповед, тъй като главница се явява нормален разход, който ищецът би сторил дори и да не е бил прекратен договорът му за наем, а до заплащането на лихвите и разноските се е стигнало поради забавеното погасяване и водените съдебни производства. В случай, че главницата е заплатена два пъти, то реда за уреждане на този спор е по ЗЗД, а не по ЗОДОВ. По втория иска обосновани и законосъобразни са изводите на решаващия състав, че претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в на правените разходи за държавни такси и адвокатско възнаграждение по делата представляват разноски по делото по смисъла на чл. 143 АПК и е следвало да бъдат претендирани пред съответните инстанции при разглеждане на оспорването на законосъобразността на Заповед 1063/23.10.2015 г., издадена от изпълнителния директор на ИА ВКВПД. В нормата на чл. 143 АПК законодателят е разписал отговорността за разноски в административния процес. Съгласно ал. 1 на текста: Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Задължение на страната в административния процес е 1. Да поиска своевременно присъждане на понесените по делото разноски и 2. Да представи на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, по аргумент от нормата на чл. 80 ГПК, приложима субсидиарно в административния процес на осн. чл. 144 АПК. Такова искане пред решаващия спора за законосъобразността на Заповед 1063/23.10.2015 г., издадена от изпълнителния директор на ИА ВКВПД, административен съд, е отправено и съдът се е произнесъл в смисъла на чл. 143, ал. 1 АПК, като е приел само част от претендираните разходи за доказани. С други думи З. е реализирал правото си да получи от административния орган, издал незаконосъобразния административен акт, заплатените от него разходи за държавна такса и адвокатско възнаграждение за един адвокат. Тъй като в общия процесуален закон е предвиден ред за възстановяване на разноските в административния процес, то тези разноски не могат да бъдат търсени по реда на специалния закон ЗОДОВ, по арг. от нормата на чл. 8, ал. 3 на същия. Всички претендирани разходи, които З. обозначава в процеса като имуществени вреди, не са в пряка и непосредствена причинна връзка с отменената заповед, поради което безвиновната отговорност на Държавата не следва да бъде ангажирана. Мотивите на решаващия съд в тази част, към които настоящата инстанция препраща на осн. чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, изцяло се споделят. Следва да бъде споделен и извода на съда, че за претендираните неимуществени вреди макар и да са ангажирани гласни доказателства, то не се установява същите да се претърпени именно от отменената заповед, поради което обосновано и правилно и тази претенция е отхвърлена, като неоснователна. Доказателствената тежест е на ищеца и в случая ангажираните от него доказателства сочат на претърпени негативни изживявания от невъзможността да закупи ведомственото жилище, което е ползвал. Мотивираният извод за неоснователност на иска е в съответствие както с фактически установеното, така и с нормите на материалния закон. Липсата на пряка причинна връзка между отменената заповед и твърдените за настъпили вреди води до неоснователност на предявените искове и правилно същите са били отхвърлени. При така изложените мотиви касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение правилно и законосъобразно, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника Изпълнителна агенция Военни клубове и военно-почивно дело за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и в съответствие с приложимата норма на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ следва да бъде присъдена сума в размер на 100 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение