Решение № 2545 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9000/2016 г.

Решение № 2545 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9000/2016 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Я. Т. и В. Я. Г., чрез пълномощника им адв. М. Ш., срещу решение № 127 от 27 май 2016 г., постановено по адм. д. № 499/2015 г. по описа на Административен съд Х., с което е отхвърлена жалбата им против заповед № ДК-10-ЮЦР-69/28 август 2015 г. на началника на РДНСК Южен централен район. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответниците О. А. Ж. и Г. К. Ж., чрез пълномощника им адв. Т. К., е постъпил писмен отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба и се претендира присъждането на направените по делото разноски. Началникът на РДНСК Южен централен район, чрез пълномощника си юрк. Р. И., намира за неоснователна подадената касационна жалба. Главният архитект на община С., конституиран като ответник в касационното производство, е представил писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Х. е образувано по жалба на М. Я. Т. и В. Я. Г. срещу заповед № ДК-10-ЮЦР-69/28 август 2015 г. на началника на РДНСК Южен централен район, с която е отхвърлена жалбата им и е оставено в сила разрешение за строеж № 105/22 юли 2015 г. на главния архитект на община С. за "Ограда с плътна част с височина 0,60 м, в участъка от уличната регулация с дължина по границата 4,84 м между УПИ V-1079 и УПИ VI-1078 в кв. 31 по плана на гр. С., като оградата се разположи по равно в двата имота". Съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на материалноправните норми и административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Поради това е отхвърлил подадената жалба. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че с оспореното разрешение за строеж е разрешено изграждането на ограда между УПИ V-1079, собственост на ответниците по касация О. и Г. Ж., и УПИ VI-1078, собственост на касационните жалбоподателки, с плътна част с височина 0,60 м, разположена по равно в двата имота. Установено е също така, че с влязло в сила съдебно решение е разрешен спора между собствениците на двата поземлени имота във връзка с владението на част от УПИ V-1079, като по този начин е установена имотната граница между тях. В заключението си вещото лице е посочило и обстоятелството, че в случая имотната и регулационната граница между двата имота съвпадат напълно. При тези данни обосновано е заключението на административния съд, че при издаването на разрешението за строеж не са допуснати нарушения на закона. В тази връзка следва да се отбележи, че възражението на касаторките относно това, че според съда понятията имотна и регулационна граница били тъждествени, е неоснователно. Такова твърдение в решението няма. Напротив, съдът обосновава разликата между двете понятия, като обосновано приема, че строежът на оградата е разрешен по регулационната граница между двата урегулирани поземлени имота, която в случая съвпада с имотната граница между имотите. Този извод е направен във връзка с твърденията на оспорващите, поддържани и в касационната жалба, че разрешението за строеж е издадено въз основа на представеното по преписката конструктивно становище, което предвижда разполагането на оградата между УПИ V-1079 и УПИ VI-1078 по имотната граница. Тук следва да се посочи, че дори и в конструктивното становище да е посочена имотна граница в смисъл на недвижим имот, а не на граница урегулиран поземлен имот, то това не се отразило на законосъобразността на оспореното разрешение за строеж, респ. на потвърдилата го заповед на началника на РДНСК Южен централен район, доколкото в случая двете граници съвпадат напълно. Неоснователно е и възражението относно неправилното вписване на касаторките като възложители на строежа. В тази връзка административният съд е изложил подробни мотиви, които - доколкото се споделят напълно от касационната инстанция, не следва да бъдат повторно излагани. Правилен е и извода на инстанцията по същество, че в случая - предвид изричната разпоредба на чл. 48, ал. 3, изр. второ от ЗУТ и липсата на изчерпателно посочените в нея предпоставки, не е необходимо изрично писмено съгласие на собствениците на УПИ VI-1078 за разрешаване на строителството на ограда. При постановяване на решението си съдът не е допуснал соченото в касационната жалба съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че не е допуснато извършването на нова съдебно-техническа експертиза. Изслушаната такава е отговорила на относимите въпроси, а искането за извършване на нова такава за установяване на несъответствие на линията на оградата и регулационната линия правилно е прието от съда за неоснователно предвид изричното заключение, че такова несъответствие не съществува. С оглед горното и предвид липсата на релевираните пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Въпреки този изход на делото и направеното искане на ответниците по касация О. и Г. Ж. не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като не са представени доказателства за направени такива пред тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,