Решение № 1379 от 18.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5014/2007 г.

Решение № 1379 от 18.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5014/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова Производство по чл. 218е, ал. 1 ГПК (отм.) вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С решение на Софийски апелативен съд от 02.05.2007 г. по гр. д. № 2150/2006 г. е оставено в сила решение на Софийски градски съд от 02.10.2006 г. по гр. д. № 914/2006 г., с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 261, ал. 2 ЗМВР (отм.) за сумата 11958,82 лева и чл. 86 ЗЗД за сумата 321,84 лева, предявени от И. М. Р. от гр. С. против С. д. "П", гр. С. Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд е постъпила от С. д. "П" с оплаквания за постановяването му в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Поддържа се, че съдът е приложил неправилно чл. 261, ал. 2 ЗМВР (отм.), който текст предвижда максимално еднократно обезщетение при освобождаване от служба в размер 20 брутни трудови възнаграждения, независимо дали обезщетението се изплаща изцяло при първо прекратяване на служебното правоотношение или се допълва при повторно освобождаване от служба. Ответникът по жалбата я оспорва и моли да бъде оставено в сила въззивното решение. Претендира съдебни разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след констатация, че касационна жалба е постъпила в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима, провери обжалваното решение с оглед въведените касационни основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), при което намира жалбата за основателна предвид следното: В решението на Софийски апелативен съд е прието за установено, че ищецът И. М. Р. е заемал длъжността "експерт" в служба "Информация, анализ и организация на управлението" при Министерство на вътрешните работи, от която е бил уволнен поради пенсиониране със заповед № 1* от 01.07.1992 г. на Министъра на вътрешните работи на основание чл. 66, ал. 1, т. 2 ЗМВР (отм.). При уволнението е получил обезщетение в размер на 12 брутни месечни заплати в размер на 42087 неденоминирани лева. На 27.05.1996 г. отново е постъпил на служба на длъжност "старши юрисконсулт" в С. д. на вътрешните работи. Със заповед № К* от 22.12.2005 г. на Министъра на вътрешните работи е бил освободен от служба на основание чл. 253, ал. 1, т. 1 ЗМВР (отм.) поради навършване на пределна възраст за служба в Министерство на вътрешните работи. През месец януари 2006 г. са му били изплатени осем брутни трудови възнаграждения в размер общо на 8019,20 лева. С молба № Я* от 29.12.2005 г. И. М. Р. е направил искане за заплащане на разликата в обезщетенията в размер на 20 брутни месечни заплати, изчислени на база трудовото му възнаграждение при повторното му освобождаване от длъжност и изплатеното обезщетение при първоначалното му пенсиониране. При така установените факти, въззивния съд е приел предявените искове за основателни и доказани по размер. Приел е, че съгласно чл. 261, ал. 2 ЗМВР (отм.) при повторното освобождаване от военна служба, на служителя се дължат 20 брутни месечни заплати, изчислени съобразно последното му трудово възнаграждение, от които се приспада обезщетението, получено при предишно уволнение. При размер на възнаграждението на служителя за м. октомври 2005 г. 1002,40 лева, съдът е определил общ размер на обезщетението от 20048 лева, от които след приспадане на обезщетението, получено през 1992 г. - 42,98 деноминирани лева и изплатените суми през 2005 г. в размер на 8019,20 лева, е присъдил на основание чл. 261, ал. 2 ЗМВР (отм.) сумата 11958,82 лева, а на основание чл. 86 ЗЗД сумата 321,84 лева, съставляващи обезщетение за забава при изпълнение на паричното задължение в размер на законната лихва за периода. Решението е неправилно. Касационното оплакване за неправилно приложение на чл. 261, ал. 2 ЗМВР (отм.) е основателно. Както правилно е прието в обжалваното въззивно решение, обезщетението по чл. 261, ал. 1 ЗМВР (отм.) се определя съобразно прослуженото време към момента на прекратяване на службата, като броят месечни възнаграждения съответства на броя прослужени години, но не повече от двадесет. Съгласно чл. 261, ал. 2 ЗМВР (отм.) при повторно освобождаване от служба, от дължимото обезщетение се приспада обезщетението, получено при предишното уволнение. Неправилен обаче е формираният извод, че при повторно освобождаване от служба, размерът на обезщетението се определя съобразно общо прослужените години на база последно месечно възнаграждение, от което се приспада получената сума при първоначалното освобождаване. Обезщетението по чл. 261, ал. 2 ЗМВР (отм.) при повторно освобождаване от военна служба се определя на база последно изплатено възнаграждение, но съобразно броя години прослужени след първоначалното освобождаване при ограничението по чл. 261, ал. 1 ЗМВР (отм.) - не повече от двадесет. Както при първоначалното, така и при последващото освобождаване от служба, обезщетението се определя съобразно последното трудово възнаграждение за брой прослужени години, като при условията на чл. 261, ал. 2 ЗМВР (отм.) се приспада не получената сума при първоначалното освобождаване, а получения съобразно прослужени брой заплати. Редът за определяне на размера на обезщетението съобразно последното трудово възнаграждение осигурява възможност за съобразяване на получената сума със стандарта на живот в страната към момента на изплащане на обезщетението, но не и за неправомерно облагодетелстване, каквото би се явило при преизчисляване на размера на първоначално полученото обезщетение съобразно възнаграждението, получавано от служещия в последващ период. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон и при условията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор. По делото е установено по безсъмнен начин, че при първото освобождаване от служба на ищеца И. М. Р. през 1992 г. е било изплатено обезщетение съобразно съответния брой прослужени години на база последното брутно трудово възнаграждение или общо сумата 42978 неденоминирани лева за 12 прослужени години в системата на МВР. Установено е и че при повторното му освобождаване през 2005 г. е получил обезщетение в размер на осем брутни месечни трудови възнаграждения - сумата 8062,18 лева или изплатен е максималния размер на обезщетение от общо двадесет месечни възнаграждения, определени в размер съобразно момента на освобождаването от служба. Дължимото на ищеца обезщетение по чл. 261, ал. 2 ЗМВР (отм.) е изплатено изцяло, поради което предявения иск за разлики, явяващи се при преизчисляване на първоначално изплатеното обезщетение е неоснователен. С оглед обусловения му характер, като неоснователен следва да се отхвърли и искът с правно основание чл. 86 ЗЗД за обезщетение в размер на законната лихва. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение