Решение № 256 от 16.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3133/2016 г.

Решение № 256 от 16.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3133/2016 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по молба на Н. Д. Т. и Е. М. Т., двамата от [населено място], за отмяна на въззивно решение № 1882 от 12.11.2015 г. по в гр. д № 2265/2015 г. на Варненски окръжен съд и потвърденото с него решение № 3027 от 7.07.2015 г. по гр. дело № 16548/2015 г. на Варненски РС, произнесено по предявен от молителите установителен иск за собственост на основание придобиване на недвижим имот по давност. Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с определение № 75 от 17.02.2016 г. на II г. о на ВКС и е влязло в сила. Твърдението по молбата е за основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид откриването на нови писмени доказателства, които са били в държание на ответната страна [община], не са били взети предвид от съда и вещите лица по делото. Към молбата са приложени копия от разписен лист от 1956 г., извадка от кадастралния план към този момент за имот пл. № 849 и скица за него, както и писмо от дирекция Общинска собственост с изх. дата 14.07.2004 г. до лицето Г. Д., че една част от ПИ пл. № 3071 по плана на к. к. "Чайка" не е общинска собственост. Според молителите, основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е налице и новооткритите доказателства установяват обстоятелства от съществено значение за делото, а именно че имот пл. № 849, съответно ПИ с пл. № 3071, съответно идентифицираните имоти по исковата молба, са били собственост на физическото лице, посочено в приложеното писмо изх. № О. -4-94.Г от 14.07.2004 г., а не на общината. Така е и според записа в разписния лист. Доказателствата са били в държание на ответната община, която не ги е представила по делото. Съображения по същество са изложени от адв. Д. Ответникът по молбата за отмяна [община] е изразил становище, че същата е неоснователна. Доказателствата не са нови, извадка от кадастралния план към 1956 г. е била представена от ответника и взета предвид от вещите лица и съда. Приложените към молбата документи съдържат същата информация, каквато и приетите по делото доказателства. Писмото до Г. Д. не представлява признание на правото на собственост от страна на общината. Становището на общинския служител не е становище по факти и не е от съществено значение за делото. С определение № 263 от 4.10.2016 г. молбата е допусната до разглеждане на основание чл. 307, ал. 1 ГПК. Молбата по същество е неоснователна. В подкрепа на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК законът има предвид писмени доказателства за обстоятелства, които не са могли да бъдат доказани поради липса на документи или незнанието че такива съществуват, но не и доказателства или доказателствени факти, потвърждаващи изяснени и приети за установени обстоятелства. Въззивният съд изрично се е позовал на скиците от КП, изготвен през 1965 г. Представеното към молбата за отмяна копие е от кадастрално заснемане към 1956г, което е взето предвид от назначеното по делото вещо лице инж. Ст К., идентифицирал отразяването на процесните ПИ-116 и ПИ-172 по КК на район "Приморски" в основно и допълнително заключение. По КП от 1956 г. (който е и одобрен топографо-геодезически план) двата процесни имота са идентифицирани от вещото лице като част от стар имот № 846 (онагледено в изготвените към заключението комбинирана скица- приложение № 1, № 3 по основното заключение и скица № 4 по допълнителното заключение), а не като част от стар имот № 849 по КП от 1956 г. На сега приложеното от молителя копие-извадка от кадастралното заснемане, за имот№ 849, също личат двата съседни имота. Вписванията за тях по приложения към молбата за отмяна разписен лист от 1956 г. са различни. За собственик на имот№ 849 е посочено физическо лице, а за имот № 846 е посочено "военен обект". Така е приел за установено и съда по делото, в съгласие с изричните изводите по т. 2 от основното заключение на в. л инж. К. (от 5.05.2015 г.), позовал се включително на данните по разписния лист към КП от 1956 г. при проследяване заснемането на двата процесни имота и отразяването им. Представените от молителя документи не са доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, щом са копия планове, взети предвид от приетата по делото съдебно-техническа експертиза . Освен това, доказателственото им значение е в подкрепа на фактически изводи, които решаващите съдилища безпротиворечиво са направили при разглеждането на спора по същество. Местоположението на имотите, възстановени от ПК - В. на Г. Д., представляващи части от имот пл. № 3071 по плана от 1990г и съответно частта, закупена от настоящите молители с нот. акт № 178/2003 г. (ПИ-115поКК.) също са идентифицирани в допълнителното заключение на в. л инж. К. от 3.06.2015 г. (отразени на четири комбинирани скици - приложение № 3-6). При изяснени обстоятелства, за които представените понастоящем към молбата писмени доказателства също свидетелстват, е бил разрешен въпроса за идентификацията на двата процесни два имота към 1956 г. и понастоящем. Те представляват плажна ивица (каменист терен и пясък), старата им кадастрална основа сега включва част от морето, а останалата част - стръмен скат, попадащи под режима на чл. 6 от ЗУЧК, респ. частна държавна или общинска собственост. Експертизата е отговорила на всички задачи, изяснени са били релевантните за спора обстоятелства и съдът е постановил решението си, възприемайки заключението. Остава и възможността да се прецени наличието на съществено значение за делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК при новооткрито доказателство. Що се отнася до представеното писмо изх. № О. -4-94.Г от 14.07.2004 г., случаят не е такъв. В него няма индиция за връзка с процесния имот, предмет на иска, претендиран от ищите като придобит по давност. В становището на дирекция "Общинска собственост" при Общ. В. до Г. Д. последният е уведомен, че "останалата част от ПИ пл. № 3071 по плана на к. к. "Чайка" не е общинска собственост", което изцяло кореспондира с установеното от вещото лице, онагледено в скица-приложение № 3, 4, 5 към допълнителното заключение по делото. Съдържанието на писмото не би могло да доведе до опровергаване изводите на вещото лице, че имотите по иска не са идентични с тези на Г. Д., за които е попълвана кадастралната основа на бивш имот пл. № 3071 (т. 2, т. 3 по допълнителното заключение), нито до опровергаване констатациите какво представляват спорните два имота, което да изключи приложените от съда правила относно придобиването на държавни и общински имоти по давност. По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Следва да се присъдят разноски на ответната община, поискани предвид осъществена защита от юрисконсулт в настоящето производство по отмяна, в размера на минимални определения за адвокатска защита съгласно наредба № 1/9.07.2004 г. Те са в размер на 566,37 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.