Решение № 13230 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7070/2012 г.

Решение № 13230 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7070/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Радослав Кръстев Радев от гр. София против решение № 4819 от 03.04.2012 г. по административно дело № 6215/2011 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед рег. № К-2679/17.03.2011 г. на министъра на вътрешните работи. Иска се отмяна на съдебното решение на основанията по чл. 208, т. 3 от АПК, както и отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон Поддържа се, че заповедта не е мотивирана, не са индивидуализирани дисциплинарните нарушения, както и че фактическите установявания, направени от страна на дисциплинарно разследващия орган не обосновават извод за осъществено от страната на касатора дисциплинарно нарушение, описано в обжалваната заповед. Твърди се, че в обобщената справка и становището на дисциплинарно разследващата комисия са описани 8 нарушения, а в заповедта са посочени 7 на брой, без да са уточнени и конкретизирани. Според касатора решението е и необосновано, тъй като изводите на първоинстанционния съд не се подкрепят от събраните и установените по делото доказателства. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна. Представя писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. Излага становище, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество - за основателна. С решение № 4819 от 03.04.2012 г. по административно дело № 6215/2011 г. Върховният административен съд, пето отделение, е отхвърлил жалбата на Радослав Кръстев Радев срещу заповед рег. № К-2679/17.03.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на Радев на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание " уволнение" за това, че в периода от 19.03.2010 г. до 03.05.2010 г. в качеството му на отговорник на канала за идентификация на автомобилите е регистрирал седем автомобила с неавтентични документи видно от протокол № 26/24.06.2010 г. за извършена техническа експертиза на документите за регистрация на автомобилите, назначена с постановление по ДП № 25/2010 г./по описа на ОСлС-ОП-Варна/, с което е нарушил служебните си задължения по заповед рег. № 751/17.10.2005 г. на директора на РДВР-Варна, инструкция рег. № I-45/2000 г., методическите указания, регламентиращи регистрацията на МПС и т. т. 7 и 13 на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, обявен с МЗ рег. № Iз-2013/08.11.2006 г., като деянията му са станали достояние на отделни граждани и други държавни органи и е прекратено служебното му правоотношение с МВР. За да постанови този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна, че в периода от 19.03.2010 г. до 03.05.2010 г. Радослав Радев в качеството му на дежурен отговорник на канала за идентификация и след съгласуване с механиците и отбелязване в горния десен ъгъл на заявленията инспектор Радослав Кръстев Радев насочва автомобилите за проверка на номера на рамата от експерт, като инспектор Генчо Димитров извършва еднолична идентификация като собственоръчно на гърба на подадените заявления отразява писмено експертно мнение, че номерата на рамите на автомобилите са автентични, а свидетелствата истински. През този период действат две заповеди на директора на ОДМВР Варна, които предвиждат създаване на експертни групи в състав-експерт от СЕК при СДВР, БНТЛ и НТЛ при РДВР, оперативен работник по криминална линия и механик от КАТ, която да извършва изследване на автомобила, с цел откриване на интервенция върху номерата на рамата и двигателя по искане на купувача и при желание на собственика на автомобила срещу заплащане на съответна такса. Дисциплинарно-разследващият орган не е установил съществуването на заповед, която да задължава отговорника на технологичната линия да насочва МПС към комисиите, сформирани в изпълнение на горните заповеди. С издадена през месец август заповед рег. № 1128/19.08.2010 г. от директора на ОДМВР Варна е преодоляна тази празнота в реда и е регламентирано, че при възникнало обосновано съмнение за автентичността на идентификационния VIN номер се изисква от началника на сектор "БНТЛ" осигуряване на служител, който да извърши допълнителни действия по установяване автентичността на идентификационния VIN номер. Независимо от гореизложеното първоинстанционният съд е приел, че при така установената фактическа обстановка са налице тежки нарушения на служебната дисциплина от страна на жалбоподателя. Те се изразяват в това, че в посочения период-19.03.2010 г. до 03.05.2010 г., макар да липсва конкретна уредба на действията, които следва да се предприемат при възникнали обосновани съмнения относно автентичността на номер на рама или на двигател, с насочването на автомобилите към действащата по заповед № 751/17.10.2005 г. комисия, инспектор Радослав Кръстев Радев е следвало да се съобрази със заложеното изискване за нейния състав, поради което ДРО е счел, че от страна на служителя при регистрацията на всеки от автомобилите, а именно: л. а. Ауди Q7 с рег. № В 6321 РМ, черен металик, джип Мицубиши паджеро с рег. № В 7473 РМ, сив металик, л. а. Ауди Q7 с рег. № В 8887 РМ, черен металик, л. а. БМВ 320 Д с рег. № В 8788 РМ, сив металик, л. а. БМВ 320 с рег. № В 8188 РМ, черен, л. а БМВ Х5 с рег. № В 7272 РМ, черен, т. а. Ивеко 35 с 15 с рег. № В 8316 РМ е налице лошо изпълнение на заповед- дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР. За неизвършване на задълбочена проверка на всички съпътстващи л. а. БМВ 730 Д с рег. № В 6430 РМ документи, която с оглед констатацията в т. 6 от протокол рег. № 26/24.06.2010 г. за извършена техническа експертиза на документи (липса на реакция на UV светлина) би довела до съмнение в автентичността на документа и оттам до съставяне на докладна записка и изпращане на документа в сектор "БНТЛ" за извършване на експертно изследване и изготвяне на експертна справка, правилно ДРО е приел, че е налице неизпълнение на служебните задължения от страна на жалбоподателя. Според съдът правилен е изводът на ДРО за системност, тъй като са установени повече от три нарушения на служебната дисциплина в рамките на една година. В заключение тричленният състав е стигнал до извод, за законосъобразност на обжалваната заповед, с който министърът на вътрешните работи на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10, чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР е наложил на Радев дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното му правоотношение в МВР. Решението на тричленен състав обаче е постановено в нарушение на материалния закон. Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушение са дефинирани в чл. 224, ал. 2 от ЗМВР и се изразяват в: 1. неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители; 2. неизпълнение на служебните задължения; 3. неспазване на служебните правомощия и 4. неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушението, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. Неизпълнението на служебните задължения се състои в извършването или пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответното лице. Разпоредбата на т. 7 от Етичния кодекс за поведение на държавни служители в МВР гласи "държавния служител пази доброто име на институцията, която представлява, а т. 13 - " Държавният служител не злоупотребява с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на орган на властта" По делото безспорно е установено, че Радев е регистрирал седем автомобила, с неавтентични документи /истински като бланки, притежаващи необходимите защити като вид на хартията, релеф, вариоптични мастила, микротекстове и реакция на УВ светлина, но непопълнени по установения ред/ съгласно заключение по техническа експертиза на документи по протокол 26/24.06.2010 г./, което обстоятелство не би могло да бъде установено от Радев, както е приел и ДРО в своята обобщена справка и в становището си до министъра на вътрешните работи/. В обжалваната заповед не са индивидуализирани конкретните седем нарушения - регистрации на автомобили с неавтентични документи, което обстоятелство представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е довело до нарушаване на правото на защита на лицето, доколкото същото не би могло да разбере кои са конкретните нарушения, по отношение на които е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Това е така тъй като в заповедта са цитирани седем нарушения, а в становището на ДРО и в обобщената справка са описани 8 нарушения - 7 идентични и 1 различно от останалите 7. За 8-мото нарушение, описано в обобщената справка не е ясно дали е последвала регистрация на автомобила или не. С обжалваната заповед служителят е наказан за 7 регистрации на автомобили, а не за 8. Т. е явно дисциплинарно наказващият орган е приел липса на извършено нарушение по т. 8 от обобщената справка и становището на ДРО. От друга страна следва да се вземе под внимание и обстоятелството, че регистрациите по заявления от т. 1 до т. 7, описани в обобщената справка и в становището на ДРО, са правени от страна на Радев, след получаване на експертно мнение - съответно отбелязване на гърба на заявлението от страна на експерт, че номерата на рамите на автомобилите са автентични, а свидетелствата - истински. Т. е. в цитираните по-горе 7 хипотези Радев е изпълнявал стриктно служебните си задължения в съответствие със законовите и подзаконовите разпоредби, действащите заповеди, инструкции, указания и установената към същия момент практика. Не е налице законова или подзаконова разпоредба, или указание, нито е била налице заповед към момента на извършване на деянията, която да задължава служителя при съмнение относно автентичността на идентификационния VIN номер, да насочва автомобила за допълнителна проверка към комисия с точно определен състав. Това обстоятелство се признава и от ДРО в неговото становище и в обобщената справка. Такава заповед е издадена от Директора на ОД на МВР -Варна едва на 19.08.2010 г. Заповед № 751/17.10.2005 г., която се сочи като нарушена в оспорения акт на министъра на вътрешните работи, също не предвижда такова задължение за служителя. С Цитираната заповед № 751/17.10.2005 г. на директора на РДВР - Варна се създава експертна група за изследване на автомобилите и издаване на експертни справки и се определя нейния състав. Тази заповед се издава на основание и в изпълнение на заповед № I 165/16.06.1997 г. на главния секретар на МВР, с която е разпоредено на директорите на СДВР и РДВР със свои заповеди да създадат експертни групи в определен състав, които да извършват изследване на автомобила, с цел откриване на интервенция върху номерата на рамата и по двигателя по искане на купувача и при желание на собственика на автомобила, след подаване на съответни молби. При конкретните 7 регистрации, извършени от Радев няма данни да са били налице молби от страна на купувачите или собствениците на автомобилите за извършване на изследване на автомобила, а такова обстоятелство не се твърди нито от ДРО, нито от министъра на вътрешните работи в обжалваната заповед. Следователно посочената в обжалвания акт заповед не е нарушена от страна на служителя при осъществяване на неговата служебна дейност. Липсата на нарушена заповед, или законова или подзаконова разпоредба, указание или вътрешна инструкция от страна на служителя води до извод за липса на осъществен състав на дисциплинарни нарушения - неизпълнение на служебни задължения или лошо изпълнение на заповед, а още по малко - тежко нарушение на служебната дисциплина или неспазване на правилата на Етичния кодекс. Обжалваната заповед е и немотивирана. Дисциплинарно наказващият орган явно не е приел мотивите и съображенията на ДРО относно липсата на вина, а от там и - на нарушения на Етичния кодекс, извършени от страна на Радев, но въпреки това не е изложил съображения въз основа на какви факти и обстоятелства приема наличие на извършени нарушения на т. 7 и т. 13 на Етичния кодекс за поведение на държавните служители. Не е изложил и никакви съображения относно липсата или наличие на вина, форма на вина, както и въз основа на какви конкретни факти приема наличие на съответна форма на вина. За да се приеме за извършено едно дисциплинарно нарушение е необходимо съставът на нарушението да е осъществен не само от обективна, но и от субективна страна. Т. е. при всички случаи се изисква наличие на вина - умисъл или непредпазливост. Когато деянието не е извършено виновно, не е налице и дисциплинарно нарушение. Доколкото дисциплинарно наказващият орган е приел извършването на по-тежко нарушение, в сравнение с приетото от страна на ДРО, неизлагането на мотиви в тази насока, представлява съществено нарушение на изискването за форма на акта, което е и допълнително основание за отмяна на обжалваната заповед. Изложените съображения водят до извод, че оспорената в първоинстанционното производство заповед на министъра на вътрешните работи е незаконосъобразна - постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Като е приел друго и е отхвърлил жалбата като неоснователна, тричленният състав е постановил неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което оспорената министерска заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. При този изход на делото основателно е искането на касатора за присъждане на направените разноски, поради което Министерството на вътрешните работи следва да бъде осъдено да му заплати сумата 15 лева - платени държавни такси за двете съдебни инстанции. Така мотивиран, Върховният административен съд, петчленен състав