Решение № 589 от 25.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2857/2011 г.

Решение № 589 от 25.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2857/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 296/2011 г. на Апелативен съд гр. Варна е подадена касационна жалба от подсъдимия Б. Б. М. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и от защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение законосъобразно, при спазване на процесуалните правила, а наложеното наказание справедливо. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 11.10.2011 г. постановено по внохд. № 296/2011 г. на Апелативен съд гр. Варна е потвърдена присъда по нохд. № 58/2011 г. на Окръжен съд гр. Шумен. С посочената присъда подсъдимия Б. М. е признат за виновен на 22.09.2009 г. в [населено място] да е извършил, при условията на опасен рецидив, грабеж на вещи на стойност 172 лв., от който пострадал Б. М., поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 НК вр. с чл. 198, ал. 1 НК вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години, което да изтърпи при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. ПО ЖАЛБАТА на подсъдимия М.: Оплакванията са за съществени процесуални нарушения при оценка на доказателствата. Дадена била вяра на свидетелите на обвинението, а не на свидетелите на подсъдимия. Не установено по категоричен начин участието на подсъдимия в инкриминираното деяние, не отстранени съществени противоречия в показанията на свидетелите. Доводите са неоснователни. Инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства. Подробно са ги обсъдили и са посочени, кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствена основа. Изцяло голословно е твърдението, че не са отстранени "противоречията" в показанията на разпитаните по делото свидетели. Напротив обсъждайки показанията на свидетелите Д., Й. и П. първоинстанционния, а и въззивния съд са посочили, в коя част им дават вяра и защо. Посочили са и защо приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК показания на тези свидетели следва да се кредитират, в частта им за мястото, времето и начина на извършване на грабежа. Следва да се има предвид и обстоятелството, че и в разпита им по време на съдебното следствие пред първоинстанционния съд и тримата си спомнят: - св. Д. - "имаше такъв момент момчето /пострадалия / да бяга и да спира такси...Б. го върна, след което момчето успя да слезе от колата и да избяга", св.Й. - "Б. ми се оплака, че са му взели телефона насила ", св.П. - "Б. ми каза, че Б. му ударил един шамар и му взел телефона". Категорично установено е по делото, че на инкриминираната дата и място, в посоченото време, подсъдимия е извършил квалифициран грабеж на вещи, от който е пострадал св. Б. М.. Изводите на инстанционните съдилища по фактите, са след задълбочен и прецизен анализ на доказателствата и почиват на правилата на формалната логика. При правилно установените факти и закона е приложен правилно. Неоснователно е и алтернативно поддържаното оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия са взети предвид всички обстоятелства от значение, като очевидно е натежало, като смекчаващо вината обстоятелства ниската стойност на предмета на посегателство и обстоятелството, че подсъдимия доброволно е върнал единия телефон. Наказанието е определено в предвидения от закона минимум и не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила, а жалбата на подсъдимия М. изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение