Решение № 541 от 9.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4005/2008 г.

Решение № 541 от 9.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4005/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Жанета Найденова Производството е по чл. 290 ГПК. К. Г. К. от гр. Р. е обжалвал решението на Русенския окръжен съд от 19.06.2008 г. по гр. д. № 335/2008 г. с което е оставено в сила решението на Русенския районен съд от 6.03.2008 г. по гр. д. № 4585/2006 г. С това решение районният съд намалил завещателното разпореждане извършено от покойния Г. К. Г., бивш жител на гр. Р., починал на 10.12.2001 г. със саморъчно завещание № 167 от 12.04.1989 г. в полза на съпругата му Я. И. Г. на цялото му движимо и недвижимо имущество което притежавал към момента на смъртта, до размер на 1/4 ид. част. Отхвърлил искът за намаляване на завещателното разпореждане над 1/4 ид. част до 1/3 ид. част. В касационната жалба се твърди, че постановеното от Русенския окръжен съд решение е неправилно поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 293, ал. 2 ГПК. С определение № 193 от 9.03.2009 г. ВКС, 4-то гр. отд. е допуснал до касационно обжалване въззивното решение на Русенския окръжен съд, тъй като съществени материално правни и процесуално правни въпроси са били решени в противоречие с практиката на ВКС - Тълкувателно решение № 1/2001 г., Постановление № 5/78 г. на Пленума на ВС, решение № 3142/30.11.1979 г. на ВС, 1-во гр. отд. и решение № 270/69 г. по гр. д. № 1967/69 г. ВС 1-во гр. отд. Върховният касационен съд след проверка на изложените в касационната жалба основания за касация на въззивното решение на Русенския окръжен съд, прие следното: Не е основателно оплакването, че решението на Окръжния съд не е въззивно, отразяващо решаващата роля на съда, а контролно-отменително съобразно отменените разпоредби на ГПК. В исковата молба К. Г. К. е твърдял, че е пряк наследник-син от предишен брак-на баща му Г. К. Г., починал на 10.12.2001 г. в гр. Р. Първоначално получил удостоверение за смъртта и наследниците в което било отразено че само той бил пряк наследник - син и неговата съпруга ответницата Я. И. Г., а по-късно в ново удостоверение била вписана като наследник и Б. Г. К. С универсално завещание от 12.04.1989 г. наследодателят оставил цялото си движимо и недвижимо имущество на съпругата си Я. Г., която го обявила през 2001 г. Ищецът считал че се накърнява с него запазената му част и е искал съдът да го намали до размер на 2/3 ид.част, а ако прецени че има и друг пряк наследник - до размера на 3/4 ид.части. От представеното по делото удостоверение № 2848/17.12.2001 г. на Община Р. е било установено, че действително в него като наследници са били посочени само съпругата Я. И. Г. и синът К. Г. К. Във второто удостоверение - удостоверение № 2966/13.07.2005 г. децата на починалия са били две-синът К. и дъщеря Б. Г. К. с ЕГН **********. Същите данни са били и в удостоверението на Община Р. № 873 от 15.02.2007 г. - отново като наследник е била посочена Б. Г. К. И двете страни - и ищецът, и ответницата Я. И. Г. са оспорили наследствените права на това лице. Съдът е изискал от Община Р. акт за раждане - ксерокопие - № 139 и личния регистрационен картон на Б. Г. К. и същия картон на Г. К. Г. От личния картон на Б. Г. с ЕГН ********** - ЕГН ********** - е било видно, че като нейни баща е бил вписан Г. К. Г. с ЕГН ********** - починал, удостоверено с акт № 1932/11.12.2002 г., а в другите документи - 17.12.2001 г. (датата и годината на смъртта). Майката Р. М. Д. била починала на 22.05.2002 г. Нейното ЕГН било **********. От регистрационния картон на Г. К. Г. е било установено, че действително неговият ЕГН бил ********** и че починал на 12.10.2001 г. - установено с акт за смърт № 1* от 11.12.2001 г. В акта за раждане Б. Р. Б. е била записана като дете на Ж. Б. Р., а в личния картон на Б. Г. майката е записана като Р. М. Д. Това лице през 2002 г. е било вписано като майка в личния картон и на бащата Г. К. Г. В акта за раждане е било посочено решение на Русенския районен съд № 1528/72 г. с което е било признато за установено, че баща на детето Б. Р. Ж., родено на 10.01.1972 г. от майката Р. Б. Ж. бил Г. К. Г. от гр. Р. ул. "А." № .. Решението на съда към личния картон на е било приложено. Въпреки това, решаващият Русенски окръжен съд правилно е приел, че щом като в акта за раждане е било вписано решението на съда по гр. д. № 1528/72 г. на Русенския окръжен съд, като за това е имало и доказателства - ксерокопия от описната книга на съда за 1972 г. и за 1973 г., когато делото е било под № 895/73 г., този документ доказва установеното бащинство на детето - т. е. че Б. е дете на Г. К. Г. Вписването на бащата е било направено в акта за раждане в графата "Бележки" така както е разпореждала Наредбата за гражданско състояние, утвърдена с Постановление № 117 от 30.08.1975 г. на Министерския съвет. В Постановление № 5/78 г. на Пленума на ВС изрично е посочено, че "Лицето което погрешно или въобще неправилно е вписано като баща в акта зараждане на извънбрачно дете, има право да иска поправка на акта по реда на чл. 127 от Закона за лицата и семейството. То не е активно легитимирано да предявява иск за оспорване на произход..." И в продължение на тази постановка, законосъобразно Русенския окръжен съд е приел, че наследниците на починалия Г. К. Г. също не са можели и не са доказали наличието на такава грешка, а още по-малко - не са могли да опровергаят произхода на Б. Г. К. от баща Г. Върховният касационен съд приема, че е правилно да се приеме, че щом в акта за раждане е вписано съдебното решение за установяване на произход на едно лице, то е официален документ установяващ по безспорен начин кръвната връзка между детето и лицето посочено като негов баща. Това дете е и негов наследник и законосъобразно в случая е намалено завещателното разпореждане не с 1/3 ид. част, а с 1/ 4 ид. част съгласно чл. 28, ал. 3 ЗН. Решението на Русенския окръжен съд е правилно постановен съдебен акт и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд