Решение № 12519 от 5.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4071/2011 г.

Решение № 12519 от 5.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4071/2011 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът е обжалвал решението от 02.02.2011 г. постановено по адм. д. № 8368/2009 г. на Административен съд- София- град, 28 състав, с което е отменена заповед № 18-63/25.09.2009 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия картография и кадастър, с която е одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри за имот 49597.1706.156 като незаконосъобрзна и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Наведени са оплаквания за неправилност на решението. Ответниците Божидар Иванов, Валентина Иванова и Петър Иванов чрез процесуалния си представител изразяват становище за неоснователност на жалбата и правилност на решението. Останалите ответници физически лица не изразяват мнение. Представителят на Връхвната административна прокуратура депозира заключение за законосъобразност и обоснованост на съдебния акт. Върховният административен съд след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел аз незаконосъобрзна заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание. 1.Съответни на доказателствата по делото са съображенията на съда за допустимост на оспорвенатето с оглед на доказателствата по делото и по- точно от приложеното съобщение на СГКК-София (л. 77 и л. 78), в което е отразена възможност за обжалване до 20.11.2009 г. - един ден след изтичане на срока по чл. 49, ал. 2 ЗКИР правилно решаващият състав е приел, че жалбата следва да се счита за подадена в срока оглед чл. 161 АПК, регламентираща случаите на погрешно посочване на срока от административния орган или от съда различни от законоустановените. Жалбата правилно е приета за допустима с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 АПК. Когато е определен друг срок раличен от законовия, който да е спазен оспорването следва да се счита за подадено в срок. 2.Правилно решаващият състав е приел, че административният орган не се е съобразил с чл. 41 ЗКИР като е пренебрегнал предишния кадастрален е регулационен план и съществуващата материализирана ограда на процесиня имот и е отменил административния акт в оспорената му част. Кадастралната карта е само едно отразяване на кадастралния план, който е недопустимо в това производство да се променя. Съобразно основните принципи за законност и при наличие на служебно начало, административният орган е длъжен да събере всички необходими и посочени в ЗКИР доказателства и да основе административния акт на действителните факти, от значение за случая. Натрупването на актове по чл. 38, ал. 1, т. 3КИР не освобождава административния орган от задълженията му по чл. 41 ЗКИР и от съобразяване с чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14 от Наредба № 3/2005 г. Според чл. 43, ал. 1,т 5 ЗКИР при несъвпадение между материализирани граници и такива по предходни планове предимство имат винаги първите. Границите от плановете се нанасят в съответната поредност при липсата и на специално означени, и на посочени със съгласие от страните, и на материализирани на място граници. В случая не е установено границата на имота да е била специално означена или посочена от страните, поради което е подлежала на заснемане така, както е материализирана на място, а след като не е установена такава заснемането е неправилно. Наред с това след като не са представени документи установявяащи правото на собственост, административентия орган не имал възможността да издаде акта за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за имот 49597.1706.156, поради което отменяйки заповедта като незаконосъобразна като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона и връщайки делото като преписка на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания, съдът е постановил обосновано и законосъобразно решение. Решението е постановено в отсъствие на отменителните основания сочени в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т. 3 предл. 1 и 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл., следва да се остави в сила. При този изход на производството следва да се присъдят посканите от ответниците своевременно разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 550.00 лв. за положената от адв. Кайров защита, осъществена реално в отговор и лично явяване пред съда, при липсата на възражение за прекомерност на възнаграждението. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение