Решение № 4543 от 28.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, срещу Решение 1982/10.11.2022г., постановено по адм. д. 1141/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопоризводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че първоинстанционният съд не е съобразил конкретната фактическа установеност и не е допуснал до разпит органа по приходите, извършил контролната покупка на място. Подчертава, че срокът за налагане на мярката е обстойно мотивиран с установените обстоятелства и неговата продължителност е съобразена с принципа на съразмерността. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу оспорената заповед, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - "ГИМС БГ" ЕООД, гр. Пловдив не изразява становище по основателността й. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: За да достигне до извод за основателност на оспорването, първостепенният съд е приел, че оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК- С1186- 0456525 от 09.08.2021 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Преценил е, че са налице материалноправните предпоставки за издаването на оспорения акт, но същият не е съобразен с целта на закона. Според решаващия състав, изложените в заповедта мотиви са бланкетни и нито кореспондират с конкретната фактическа установеност, нито обосновават формираната воля за налагане на ПАМ за срок от 14 дни. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 ЗДДС предвижда налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Според чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118. Последният въвежда задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба Н-18/2006 г. на МФ. Нормата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС сочи, че при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби следва, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, като при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". В конкретния случай, принудителната административна мярка е наложена за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, поради неиздаване на фискална касова бележка от ФУ за осъществена продажба на стойност 5 лв. Противно на доводите на касатора, преценката на изложените в оспорения акт мотиви сочи, че същите не обосновават срока, за който е предприета процесната ПАМ. В тази връзка обосновано решаващият състав е съобразил, че при упражняване на правомощието за определянето на срока, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. Несподелима е тезата в касационната жалба, че осъщественото от търговеца нарушение не е еднократно, тъй като след издаването на оспорената заповед е констатирано ново нарушение на чл. 118, ал.1 ЗДДС. Същото обаче не е осъществено към 13.04.2022г., поради което в рамките на настоящото производство, в което се преценява законосъобразността на акта към момента на издаването му, липсват данни за системност на нарушенията на търговеца. Поради това следва да се приеме, че нарушението по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е еднократно и от него не са произлезли конкретно определени вредни последици за фиска, за които налагането на ПАМ за срок от 14 дни да се явява съразмерно. Тази продължителност на срока засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава и е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. Като е достигнал до същия краен извод и е отменил оспорената заповед, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение