Решение № 69 от 5.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 946/2012 г.

Решение № 69 от 5.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 946/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба, подадена от Е. К. М. от [населено място], за отмяна на влязлото в законна сила: решение № 75, т. VII, стр. 217 от 17.12.2010 г., решение от 27.06.2011 г. и решение № 437/03.10.2011 г. на Видински районен съд, постановено по гр. д. № 160/2010 г. по описа на същия съд, както и решение № 107/10.05.2012 г. на Видински окръжен съд, постановено по гр. д. № 127/2012 г. по описа на същия съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молителят твърди, че вследствие нарушаване на правилата за призоваване и връчване на съобщения и обявления за постановените съдебни решения на двете съдебни инстанции, е бил лишен от възможността да участва в делото и съответно-лишен от право на защита. Излагат се доводи, че съдът без основание и в нарушение на процесуалните правила е приел, че не се намира на адреса, който е посочен в исковата молба и от който не е отсъствал, като е постановил, че връчването на молбата е редовно на основание чл. 47, ал. 6 ГПК и му е бил назначен особен представител. Молителят твърди, че всъщност е бил потърсен на друг адрес, вероятно на съседната къща, излага аргументи, че уведомление на входната врата не е залепвано и същия не е бил търсен на адреса, посочен в исковата молба. Ответницата по молбата Т. П. К., чрез пълномощника си адвокат П. Б., счита подадената молба за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. При извършената проверка касационният съд установи следното: Молбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима. Видно от данните по делото, пред Видински районен съд е била депозирана искова молба с вх. № 11373/18.12.2009 г., от Т. П. К. против Е. К. М., с която е предявен иск за делба на описаното имущество-недвижими имоти и движими вещи, придобити по време на брака между страните, прекратен с влязло в законна сила решение по гр. д. № 22/2009 г. по описа на Видински районен съд, по която молба за ответника Е. К. М. е посочен адрес за призоваване: гр. В., [улица], ет. 1. На ответника М., на горепосочения адрес, е изпратено съобщение с препис от исковата молба и указания на съда /лист 22 от делото/, което е върнато в цялост на 12.03.2010 г., редовно оформено от длъжностното лице С. И. -призовкар, с отбелязване че лицето е търсено на адреса на отбелязаните пет дати по различно време, но не е намерено, както и няма на кого да се връчи последното. С резолюция от 15.03.2010 г., съдът е указал на ищцата К. в посочения срок да представи справка за постоянния и настоящ адрес на ответника М. за връчване на книжата. В изпълнение на тези указания, с молба вх. № 3107/29.03.2010 г., депозирана по делото, е представено писмо рег. № 1100-8265/24.03.2010 г. на [община], подписано от Директора на "Дирекция УЧР АИО", с което се уведомява съда, че лицето Е. К. М. има един и същ настоящ и постоянен адрес, а именно-гр. В., [улица], който адрес е посочен в исковата молба. На посочения адрес отново е изпратено уведомление до ответника Е. К. М., на основание чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ГПК, с указания да се яви в посочения срок в канцеларията на РС Видин за получаване на книжата по делото /лист 29 от делото/, редовно оформено от 1.04.2010 г. с отбелязване на призовкаря С. И., че на 15.04.2010 г. е залепено същото на входната врата на сградата, находяща се на горепосочения адрес. С резолюция от 19.04.2010 г. на РС Видин по делото, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК уведомлението е приложено по делото и книжата се смятат редовно връчени, след което съдът е пристъпил към определяне и назначаване на особен представител на ответника М. по делото, като при спазване изискванията на закона за такъв е определен адвокат Е. г. В настоящото производство, разпитаните свидетели Т. Х. Т. и Т. И. А., които в периода от 2005 г. до 2012 г. са работели в офис на партерния етаж, който е бил нает от фирмата от собственика на офиса- Е. М. -ответник по делото, заявяват че сградата е на 3 етажа, от които два апартамента са населени/единият, в който живее ответника/, като са работили в офиса си в рамките на работния ден до 17,30ч. и не са били търсени от длъжностно лице за връчване на уведомления за съда, както и не са виждали такова залепено на входната врата. При преценката на съдържанието на тези свидетелски показания, касационният съд намира, че същите от една страна не са относими към твърдяното от молителя в молбата му обстоятелство, че вероятно е бил търсен за връчване на уведомленията на съседния адрес - ул. "А. С." № 6, а от друга страна преценени с оглед останалите доказателства по делото/отразените часове на посещения на призовкаря/предимно след 17,30 часа-след края на работния им ден/, същите са непълни и необективни. С оглед изложеното, твърденията на молителя, че са налице нарушения на правилата за призоваване и връчване на съобщения и обявления по делото са неоснователни и недоказани. Напротив, съдът е спазил правилата за връчване на съобщения, съгласно предвидената процедура в чл. 47 от ГПК, като правото на защита на ответника по делото-настоящ молител, не е нарушено, тъй като в производството по делото е бил представляван от назначения по реда на процесуалния закон особен представител. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд