Решение № 10133 от 25.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6453/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Димитрова срещу Решение 744/21.04.2023 г. на Административен съд (АС) Пловдив постановено по адм. дело 3178/2022 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Т. Димитрова срещу Заповед ОСОС-Н023/22.11.2022 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното ѝ правоотношение и Т. Димитрова е осъдена да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения за това, че първоинстанционният съд е направил неправилни, необосновани и грешни заключения и неправилно е ценил доказателствата по делото. Оспорва изводите на съда, че не е нарушена целта на закона. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което Заповед ОСОС-Н023/22.11.2022 г. на изпълнителния директор на БАБХ да се отмени. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представя списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Генчева. Ответникът по касация Директорът на Българска агенция по безопасност на храните оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация се представлява от юрк. Карабаджаков и служител с юридическо образование Стефанова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС Пловдив е била Заповед ОСОС-Н023/22.11.2022 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 10 и ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на Българска агенция по безопасност на храните (УПБАБХ), утвърдено длъжностно разписание на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) Пловдив от 22.11.2022 г. и одобрен доклад на директора на ОДБХ - Пловдив е прекратено служебното правоотношение на Т. Димитрова на длъжност началник на отдел Финансово стопанска дейност (ФСД) към ОДБХ Пловдив при БАБХ, считано от 22.11.2022 г. Като причина за прекратяване на служебното правоотношение е посочено съкращаване на щата. За да отхвърли жалбата на г-жа Димитрова решаващият съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. В тази връзка е изложил съображения, че в организацията на общата администрация на ОДБХ Пловдив са направени структурни промени, доколкото е закрит изцяло един отдел и функциите му са разпределени в два нови отдела. Длъжността на жалбоподателката е престанала да съществува, като система от функции, задължения и изисквания. Посочил е, че съвкупно двете нови длъжности обемат областите на дейност на старата длъжност началник ФСД, но всяка една от тях по отделно не я припокрива. Решаващият съд е посочил още, че хронологичното развитие на събитията сочи на нескрито и целенасочено намерение на работодателя да прекрати служебното правоотношение с жалбоподателката същата е възстановена на работа на 21.11.2022 г., от същата дата е докладът на директора на ОДБХ за необходимата промяна в организационната структура на дирекцията, от следващия ден е утвърденото ново щатно разписание и съответно и издадена оспорваната заповед. Приел е, че независимо от това, формално длъжността е премахната и на нейно място са налице две нови длъжности, като всяка една от тях по отделно не съвпада със старата. В рамките на целесъобразността е, както възприетото преструктуриране на общата администрация, така и преценката кой да остане началник на двата новосъздадени отдела. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Основанията за оспорване на административен акт са посочени в разпоредбата на чл. 146 АПК. Съответно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК задължава съда, освен да обсъди основанията, посочени от оспорващия, въз основа на представените доказателства да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на оспорваното пред настоящата инстанция решение, съдът не е извършил проверка за законосъобразността на оспорената пред него заповед на всички основания по чл. 146 АПК. Така липсват фактически констатации и правни изводи относно това дали административният акт е издаден от компетентен орган, дали е издаден в предвидената от закона форма, дали при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и дали съответства на целта на закона. Съдът има фактически установявания и правни изводи относно материалната законосъобразност на заповедта, преценена съобразно длъжностното разписание към момента на възстановяване на служебното правоотношение и към момента на неговото прекратяване и относно нейната целесъобразност, като последната не подлежи на съдебен контрол, както правилно е отбелязал и решаващият съд. Проверката за спазване целта на закона е различна от целесъобразността на административния акт и същата подлежи на съдебен контрол. Доводите в първоинстанционната жалба са били свързани с издаването на оспорваната заповед в нарушение на материалния закон, в нарушение на неговата цел и в нарушаване на принципа на съразмерност. По отношение на последните два довода съдът не е изложил каквито и за е съображения, което е в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК. За преценка дали е спазена разпоредбата на чл. 6, ал. 1 АПК, съответно дали при съкращаването е нарушена целта на закона, са необходими допълнителни фактически установявания, каквито настоящата инстанция, предвид чл. 220 АПК, не разполага с правомощие да направи. Макар и да е събрал доказателства за предходното съкращаване на длъжността заемана от г-жа Димитрова, решаващият съд се е задоволил само да констатира, че Т. Димитрова е била възстановена на длъжността началник отдел ФСД към ОДБХ, въз основа на влязло в сила съдебно решение на АС Пловдив, постановено по адм. дело 2816/2021 г., със Заповед ВР-4003/21.11.2022 г. Няма фактически установявания, съответно правни изводи, дали е налице реално възстановяване на служителя на длъжността, на която е възстановен. Наличието на такова реално възстановяване е предпоставка, за да се прецени законосъобразността на последващото съкращаване, на всички основания по чл. 146 АПК, вкл. дали е спазен материалния закон и целта на закона. От съда не са направени фактически констатации и не са изложени правни изводи дали и при второто съкращаване органът по назначаване не е изхождал от същите съображения, както и при първото съкращаване. В тази връзка следва да се обсъдят представените по делото одитни доклади - от месец февруари 2022 г., като вторият е с отбелязване, че е окончателен и е свързан с Доклад вх. ВД-704/16.02.2022 г. Пред първоинстанционния съд жалбоподателят е имал възражения срещу тези одитни доклади, който не са обсъдени от съда. Следва да се отбележи, че решаващият съд е посочил, че одитен доклад за извършване на одитен ангажимент, съдържа констатации които са обосновали извършването на преструктуриране в администрацията на ОДБХ, но не е конкретизирал кой точно доклад има предвид проекта или окончателния доклад и как това следва да се съотнесе към процесното съкращаване на служебното правоотношение. Съгласно чл. 46, ал. 1 УПБАБХ дирекциите в ЦУ, специализираните структури и ОДБХ на агенцията осъществяват функциите си в съответствие с правилника. Едно от възраженията на жалбоподателя свързано с нарушаване на принципа на съразмерност е, че само в ОДБХ Пловдив, структурата на дирекцията не съответства на тази на БАБХ. Във връзка с това възражение по делото са събирани доказателства, но съдът няма както фактически, така и правни изводи по него. Предвид изложеното спорът не е изяснен от фактическа страна, а предвид това, че по силата на чл. 218, ал. 2, предл. 3 АПК, за съответствие на решението с материалния закон съдът следва да следи и служебно, неизяснеността на спора от фактическа страна преклудира възможността за извършване на касационна проверка от настоящата инстанция в дължимия обем. Решението като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане. При новото разглеждане съдът ще следва да направи фактически установявания и съответно изложи правни изводи дали г-жа Т. Димитрова е реално възстановена на заеманата преди предходното прекратяване на служебното правоотношение длъжност, след това да прецени дали при процесното съкращаване са били налице предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., дали е спазена целта на закона и принципа на съразмерност, като мотивирано отговори на възраженията на жалбоподателя. Следва да прецени законосъобразността на административния акт и на останалите основания по чл. 146 АПК. По направените искания за разноски в касационната инстанция следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК, като вземе предвид и изхода на делото пред него. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение