Решение № 13792 от 16.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15687/2014 г.

Решение № 13792 от 16.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15687/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Тодор Георгиев Янков от гр. Пловдив, ул. "Райно Попович" № 16, ет. 1, ап. 3, против решение № 2306 от 29.10.2014 г. по адм. дело № 1259 от 2014 г. по описа на Административния съд - Пловдив. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - поради липса на мотиви и не съответства на целта на закона. Оспорват се изводите на съда за ползване на имота без основание, тъй като гаражната клетка е поставена в имота с разрешение на Общината. Изтъква, че не е уведомен за изтичане на срока на разрешението и в същото време е продължил да плаща наема без общината да се противопостави. По изложените съображения иска да бъде отменено решението на административния съд. Ответникът по жалбата - кметът на Община Пловдив - район "Централен", редовно призован, в писмено становище счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа доводи, че обосновано съдът е приел, наличието на предпоставките на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС за изземване на общински имот, който се държи без основание. Фактът, че жалбоподателят е продължил да плаща, като във фактурите е отразявал "плащане на задължения по договор", не означава, че такива отношения съществуват. След изтичане на срока за ползване, във всеки един момент общината може да приложи разпоредбата на чл. 65 от ЗОС и да постанови изземването на имота, както е и направено. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - Пловдив, е отхвърлил жалбата на Тодор Георгиев Янков от гр. Пловдив, против заповед № РД-14-168 от 19.03.2014 г., издадена от кмета на община Пловдив - район "Централен", с която на основание чл. 65 от ЗОбС е наредено да се изземе по административен ред недвижим имот - УПИ ||, кв. 524 по плана на град Пловдив, отреден за комплексно жилищно застрояване, търговия и други обществени дейности, върху който е поставен преместваем обект за местодомуване на МПС под № 10 съгласно схема на главния архитект на района. Съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС за изземване на общински имот, който се владее без правно основание. Собствеността върху имота е безспорно установена, тя не се и оспорва, а жалбоподателят не е доказал, че владее имота на годно правно основание. Решението е правилно. При извършената касационна проверка настоящият състав на съда не установи наличие на основанията по чл. 209 от АПК. Административният съд подробно е анализирал доказателствата относно собствеността на процесния имот, а всъщност и спор по делото няма - за поставянето на преместваемия обект са издадени разрешения за поставяне и разрешение за ползване приложени на л. 32 до л. 39 от делото сроковете на които към момента са изтекли, В тази връзка обоснован е изводът на съда, че след изтичането на срока -3.05.2010 г. имотът се владее без правно основание. Не е установено и наличие на облигационни права между касатора и общината, което да прави държането на имота от негова страна за основателно. Оспорената заповед се явява издадена при правилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 65 от ЗОС, посочена като правно основание за издаването и. Основанието е юридически факт, който зависи от волята на страните, а не от фактическото положение. Фактическите състави очертани в чл. 65, ал. 1, предложение първо от ЗОС са: надлежна материалноправна легитимация на общината, държане на имота собственост на общината от друго лице без правно основание, конкретен недвижим имот и правна неоснователност на фактическото положение, които към момента на издаване на оспорения административен акт са били налице. Ирелевантни са твърденията на касатора относно евентуална възможност от страна на общината за продължаване на сроковете за ползване на процесния имот и неиздаването на заповеди за иземване по отношение на други съседни имоти. Настоящата инстанция не констатира твърдяните нарушения в касационната жалба. Неподкрепени с доказателства са твърденията на касатора за наличието на сключен договор. Приложените писмени доказателства по делото: Разрешение за поставяне на преместваем обект № 183 от 4.05.2006 г. издадено въз основа на заявление от 28.04.2006 г. и разрешение за ползване от 5.05.2006 г. издадени на името на касатора за ползване на общински имот- за местодомуване на МПС оборват твърдяното от него. Пред касационната инстанция също не се представиха доказателства, които да доведат до изводи различни от установеното и прието от първоинстанционния съд. Съдът е постановил своя съдебен акт в съответствие с изяснената по делото фактическа обстановка и при съобразяване на приложимия материален закон. Решението му е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,