Решение № 15194 от 30.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4956/2012 г.

Решение № 15194 от 30.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4956/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на юрк. Добрев, в качеството си на процесуален представител на директора на ТД на НАП - Варна, срещу решение № 440/23.02.2012 г., постановено по адм. д. № 3877, по описа за 2011 г. на Административен съд гр. Варна /АС/, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11-9526/3.09.2011 г. на Зам. директора на ТД на НАП - Варна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като необосновано, касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи моли да бъде отменено и по същество отхвърлена жалбата. Ответникът по жалбата - "Еффект" ООД, гр. Варна, чрез търговски пълномощник юрк. Котоманов, в писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на ВАП излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е била Заповед № 11-9526/3.09.2011 г. на Зам. директора на ТД на НАП - Варна, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на "Еффект" ООД е наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект" - магазин за накладки и сервиз за монтаж на накладки и др. ремонти, находящ се в гр. Варна, ул. "Христо Смирненски" № 31, както и забрана за достъп до него за срок от 15 дни. За да постанови обжалваното решение от фактическа страна съдът е приел, че от Протокол за извършена проверка № 0007622/6.07.2011 г., се установява, че след проверка на наличното в обекта фискално устройство не е констатирано неиздаване на фискални касови бонове. На основание чл. 13 и чл. 37, ал. 3 от ДОПК от управителя на търговското дружество е изискано представянето на посочените счетоводни сметки, които предвид приложение към протокола, са представени на 18.07.2011 г. След анализ на събраните доказателства, на 16.08.2011 г. проверяващите са констатирали, че при извършена услуга - лепене на дискови накладки на стойност 55 лв. - поръчка № 000827/1.07.2011 г. не е издадена фискална касова бележка от монтирания и работещ ЕКАПФ, а сумата е платена на същата дата. Съдът е обсъдил приложения формуляр "Поръчка № 00827", и е приел за установено, че на 1.07.2011 г. в сервиза за ремонти работи на жалбоподателя е поръчано лепенето на дискови накладки при договорена единична цена в размер на 55 лв. Поръчката е изпълнена на 1.07.2011 г., но съответният клиент не е положил своя подпис за приемане на изработеното и за заплащане на договореното възнаграждение. Не е спорно между страните, че на 1.07.2011 г. касов бон за сумата от 55 лв. не е издаван, а това е видно и от разпечатка ЕКЛ 0208/1.07.2011 г. Издаден е Акт за установяване на административно нарушение № 0043589/17.08.2011 г., съобразно който деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите във вр. с чл. 186, ал. 1, б. "а" от ЗДДС, НП № 11-9525/3.09.2011 г. и процесната Заповед с мотиви, че "Еффект" ООД е нарушило разпоредбите на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите и чл. 118 от ЗДДС, поради което и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "б" от ЗДДС, освен санкцията по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, кумулативно е наложена и принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Посочено е, че "с оглед защитата на обществените интереси и в изпълнение целите на закона, както и относно превъзпитаване на нарушителя към спазване на установения правов ред" следва да се наложи предвидената мярка за срок от 15 дни. При тази фактическа обстановка съдът е приел, че от събраните по делото доказателствата не е установено, че на 1.07.2011 г. клиентът по сключеният между страните договор за изработка /услуга/ с предмет лепене на дискови накладки е приел работата и е извършил реално плащане, поради което за жалбоподателя не е възникнало задължението за издаване на фискална касова бележка, респективно не е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. При липса на нарушение, съдът е приел, че не са били налице предпоставките за приложението на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, поради което процесната заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена в нарушение на материалния закон. На следващо място, съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и поради липса на мотиви относно упражняването на правомощието на органа по целесъобразност да определи конкретната продължителност на допустимия по закон срок за налагане на принудителната административна мярка. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото е безспорно установено, че на 1.07.2011 г. клиентът по сключения с "Еффект" ООД договор за изработка /услуга/ с предмет лепене на дискови накладки не е приел работата и не е извършил реално плащане. Други доказателства за извършено плащане, респективно неиздаване на фискална касова бележка от "Еффект" ООД не са събрани в хода на проверката и съдебното обжалване, поради което е правилен извода на съда, че липсва нарушение на разпоредбите на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите и чл. 118 от ЗДДС, поради което и незаконосъобразно е наложена принудителна административна мярка по реда на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС Неоснователен е довода в касационната жалба, че при постановяване на своето решение съдът е следвало да събере достатъчно доказателства, включително и свидетелски показания за установяване извършването на административното нарушение. Процесната поръчка е представена в първото по делото заседание и е оспорено нарушението с доводи, че липсва подпис на получил, респективно не е извършено плащане. Касаторът е длъжен да докаже положителния факт, а именно извършено плащане без издадена касова бележка, поради което и въпреки връчената на касатора молба, изходяща от дружеството и предоставената възможност за оспорване, респ. ангажиране на доказателства, в съдебно заседание не се е явил представител и не е направено искане за доказателства. При съобразяване на приложимите разпоредби съдът законосъобразно е приел, че въведеното задължение за издаване на фискална касова бележка възниква при извършване на продажба на стока или услуга в съответния търговски обект, което издаване съгласно ал. 3 на чл. 25 от Наредбата е при извършване на плащането, а предоставянето на фискалния бон на клиента е едновременно с получаване на плащането. Обосновано съдът е приел, че по преписката и по делото не са събрани доказателства, установяващи получено плащане за извършени услуги, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Неоснователен е довода в касационната жалба за неправилност на решението относно приетото от съда за липса на мотиви относно упражняването на правомощието на органа по целесъобразност да определи конкретната продължителност на допустимия по закон срок за налагане на принудителната административна мярка. В този смисъла е практиката на ВАС по решение № 13269/24.10.2012 г. на ВАС, осмо отделение по адм. д. № 2392/12 г. и др. Претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставена без уважение, поради неявяване на процесуален представител в хода на настоящото производство. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 1, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение