Решение № 10288 от 27.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8241/2019 г.

Решение № 10288 от 27.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8241/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 164 от 30.05.2019 г. по административно дело № 200/2019 г. по описа на Административен съд – Перник е: 1) отменено като незаконосъобразно предписание, обективирано в протокол № ПР 1905291 от 18.02.2019 г., съставен от инж. Д. С. – главен инспектор, и И. Я. – инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" – Перник, с което на основание чл. 404, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) на "Димел" ЕООД, ЕИК 113044186, е предписано в срок до 22.02.2019 г. да изпълни задължението си за предоставяне на документи по чл. 128а, ал. 1 от КТ; 2.) осъдена Дирекция "Инспекция по труда" – Перник да заплати на "Димел" ЕООД, ЕИК 113044186 със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. "Райко Даскалов" № 1, Бизнес център "Перник", ет. 5, офис 17, съдебни разноски в размер на 550 лева. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Дирекция "Инспекция по труда" – Перник, подадена чрез пълномощника старши юрисконсулт Михайлов. Посочените пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Исканията са за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Димел" ЕООД против приложената принудителна административна мярка (ПАМ), или след отмяната му - връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия административен съд. Ответникът по касация "Димел" ЕООД гр. Перник, действащ чрез процесуалния си представител адвокат Сотиров, изразява становище за правилност на атакувания съдебен акт. Иска да бъде оставено в сила решението на Административен съд – Перник и да му се присъдят разноски, посочени в представения списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Предлага съдебното решение да бъде отменено поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна по делото, за която решението е неблагоприятно съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Перник, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по допустимо оспорване на акт, който подлежи на съдебен контрол според чл. 405 от КТ, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предложения първо и второ от АПК – допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. В хода на производството пред първата инстанция е установено, че административното производство е започнало по сигнал, подаден от Р. Д. на 29.01.2019 г., за нарушение на трудовото законодателство. След извършени проверки на 07.02.2019 г. и 18.02.2019 г. от инспектори в Дирекция "Инспекция по труда" – Перник в присъствието на пълномощник Й. Новакова, на "Димел" ЕООД са издадени предписания на основание чл. 404, ал. 1 от КТ за отстраняване на констатирано нарушение на чл. 128а, ал. 1 от КТ и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от него, обективирани в протокол ПР 1905291/18.02.2019 г., а именно: работодателят да изпълни задължението си за предоставяне на документи в срок до 22.02.2019 г. Така дадените предписания са мотивирани с констатациите при проверките, според които "Димел" ЕООД в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ не е изпълнил задължението си да предостави на Р. Д. необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, в 14–дневен срок от искането с вх. № 10/30.01.2019 г., да му бъде издадена декларация за доходите. За да отмени ПАМ по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, първоинстанционният съд е приел, че тя е приложена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма за нарушение по чл. 128а от КТ. Приел е за безспорно установено по делото, че на 07.02.2019 г. дружеството – работодател е издало удостоверение № 34 за получените от Р. Д. доходи за периода м. януари – м. декември 2018 г. При издаването му е спазен регламентираният в чл. 128а, ал. 1 от КТ 14–дневен срок. По отношение на втория елемент от фактическия състав на правната норма, задължаващ работодателя да предостави документа в 14–дневния срок, съдът е приел, че не е доказано неизпълнението на това задължение. Обсъдил е представените по делото правила за входящия и изходящия документооборот за кореспонденцията на "Димел" ЕООД, според които всички изходящи документи, получател на които е работник или служител на дружеството, се изготвят на хартиен носител, предоставят се на управителя за сведение и подпис, регистрират се в "Дневник изходяща кореспонденция" и се предават лично срещу подпис на съответния работник или служител в офиса на дружеството. В случая безспорно е установено, че Р. Д. е получил удостоверението срещу подпис на 27.03.2019 г. От така установените факти съдът е направил извод, че работникът не е направил необходимото, а именно да се яви в дружеството и да се получи удостоверението. Липсват доказателства за това работодателят да му е създавал пречки във връзка с получаването на изготвеното удостоверение. Поради това не е доказано неизпълнение от страна на работодателя на задължението му по чл. 128а, ал. 1 от КТ да предостави на работника поисканото удостоверение. Така постановеното решение е правилно. Изводите на първоинстанционния съд за това, че оспорените задължителни предписания са издадени от компетентен орган, са правилни и се споделят от настоящия състав. Лицата, които са извършили проверката и съответно са съставили протокола, в който са обективирани задължителните предписания, са били служители на длъжност "главен инспектор" и "инспектор" в Дирекция "Инспекция по труда" – Перник към датата на проверката и издаване на задължителните предписания. Правомощието за издаване на задължителни предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е предоставено на контролните органи на инспекцията по труда. В чл. 21, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г., е предвидено, че при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, в Закона за държавния служител и в други нормативни актове, които възлагат контрол на Агенцията. Правилно също така е приел административният съд, че в производството по издаване на оспореното задължително предписание не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. В разпоредбата на чл. 404, ал. 1 от КТ е предвидено, че за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки, изброени в т. 1 – т. 12, една от които е процесната по т. 1 - задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. Следователно, задължителното предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ представлява принудителна административна мярка, която се прилага по отношение на работодателя при установено от контролните органи конкретно нарушение на трудовото законодателство – в случая нарушение по чл. 128а, ал. 1 от КТ. С оглед изложеното правилно съдът е извършил преценка за това доказано ли е от страна на контролните органи извършването на нарушението по чл. 128а, ал. 1 от КТ от работодателя "Димел" ЕООД във връзка със задължението си да провери съответствието на оспорената ПАМ с материалния закон. Издаването на поисканото удостоверение за доходите в рамките на 14-дневния срок от работодателя не е спорно. Искането е подадено от работника на 30.01.2019 г., а удостоверението е издадено на 07.02.2019 г. Спорно е изпълнението от страна на работодателя на задължението му по чл. 128а, ал. 1 от КТ да предостави удостоверението на работника. В административната преписка липсват данни, съответно доказателства, за това, че работодателят не е предоставил удостоверението, или умишлено е попречил на подалия искането работник да си го получи в рамките на законоустановения срок. Като е достигнал до извода за това, че липсват доказателства по делото, установяващи извършването на нарушението по чл. 128а, ал. 1 от КТ, поради което не са били налице материалноправните предпоставки за издаването на оспореното предписание, съдът е постановил правилно решение, с което го е отменил. Неоснователен е доводът на касатора за това, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е допуснал разпит на поисканите от него свидетели – Р. Д. и Д. С. Д. е бивш работник на дружеството с негативно отношение към него, а фактите, кога и какво е поискал да му бъде издадено от бившия работодател, и кога и къде удостоверението му е връчено, са доказани с писмени доказателства. С. е участвал като контролен орган от Дирекция "Инспекция по труда" – Перник в извършването на проверката по случая и е обективирал в протокол в писмен вид какви действия са извършени при проверката и какви констатации са направени, което обезпредметява разпита му за същите обстоятелства. Дори обаче и да бяха разпитани тези лица като свидетели от първоинстанционния съд, не би могло да се установи различна фактическа обстановка, водеща до правен извод за законосъобразност на процесното задължително предписание. Това недвусмислено личи както от представените от самия касатор два броя протоколи от съдебни заседания на Пернишкия районен съд по АНД № 719/2019 г., в които С. и Д. са били разпитани като свидетели, така и от представените от ответника по касация две съдебни решения. С влязлото в сила на 04.12.2019 г. решение на Районен съд – Перник № 547/27.09.2019 г. по същото АНД № 719/2019 г., е отменено наказателно постановление (НП) № 14-0000708/05.04.2019 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Перник, с което на "Димел" ЕООД в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ за нарушаване на чл. 128а, ал. 1 от КТ. Решението на Пернишкия районен съд е оставено в сила с решение № 535 от 04.12.2019 г. на Административен съд – Перник по КАНД № 691/2019 г. С влязлото в сила съдебно решение на районния съд наказателното постановление не е отменено поради допуснати съществени нарушения в административно-наказателното производство, а поради това, че не е доказано извършването на нарушението по чл. 128а, ал. 1 от КТ. От мотивите на решението на Районен съд – Перник е видно, че работникът Р. Д. е разпитан като свидетел и е заявил, че след като е подал искането си за издаване на удостоверение, не е ходил в офиса на "Димел" ЕООД да си го получи до 27.03.2019 г., на която дата е получил документа. Нормата на чл. 300 от ГПК, според която влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, следва да се приложи по аналогия и по отношение влезлите в сила съдебни решения, с които в производство по оспорване на НП се разрешава въпросът за това извършено ли е административното нарушение. В този смисъл са налице множество постановени от различни състави на ВАС актове по сходни казуси, при които се оспорват наложени ПАМ, като: решение № 3582 от 31.03.2015 г. по адм. д. № 5677/2014 г. на тричленен състав на ВАС, решение № 4255 от 31.03.2009 г. по адм. д. № 8790/2008 г. на тричленен състав на ВАС, решение № 6976 от 17.05.2012 г. по адм. д. № 10356/2011 г. на тричленен състав на ВАС, решение № 5694 от 09.05.2017 г. по адм. д. № 767/2015 г. на тричленен състав на ВАС, решение № 10971 от 04.12.2002 г. по адм. д. № 6006/2002 г. на петчленен състав на ВАС. По тези съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, според удостоверяването на този факт в представения договор за правна защита и съдействие. Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските се поемат от юридическото лице, в структурата на което е административният орган, което юридическо лице е Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" съгласно чл. 2 от Устройствения правилник на същата. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,