Решение № 6031 от 20.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез пълномощника му юрк. Б. Митев, срещу решение 54 от 14.12.2021 г., постановено по адм. дело 275/2021 г. от Административен съд Русе. В жалбата формално се сочи, че съдебният акт е неправилен поради нарушение на материалния закон и целта на закона. Иска ес неговата отмяна и решаване на спора по същество. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. Чл. 144 АПК досежно претенцията за разноски на ответника. Ответната страна НЕТБОКС ЕООД, представлявано от пълномощника адв. Й. Дойчинов, в писмен отговор на касационната жалба, в съдебно заседание и в писмените си бележки поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Претендира разноските за настоящата инстанция и представя списък по реда на чл. 80 ГПК. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е допустима, но по същество е неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно, постановено е при правилно приложение на материалния закон, не са налице касационни основания за неговата отмяна и предлага на съда да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението, от надлежно упълномощен процесуален представител, от страна, спрямо която постановеното съдебно решение е неблагоприятно намери, че същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 145-178 от Административно-процесуалния кодекс, вр. с чл. 27, ал. 1, вр. с § 1, т. 1 от ДР на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) Административният съд Русе ОТМЕНЯ, по жалба на НЕТБОКС ЕООД със седалище с. Смирненски, общ. Ветово, представлявано от управителя В. Селим, Уведомително писмо 269/Подмярка 6.4.1 от 05.03.2021 г. (изх. 01-2600/1477 от 05.03.2021 г. по описа на ДФЗ), в частта на Раздел ІІ, т. 1, т. 5 и т. 6, с която са определени като недопустими разходи в размер на 289 312 лв. за Подземна оптична мрежа; 231 200 лв. за иновативно оборудване за разпространение на Интернет чрез оптика (олт ону) и 78 099. 60 лв. за Оптични кабели. С оглед на резултата от правния спор е осъдил ДФЗ да заплати на жалбоподателя сумата от 6 500 лв. разноски по делото и сумата от 1 650 лв. на Административен съд Русе, представляващи държавна такса. Въз основа на анализа на приложените по делото доказателства и доказателствени средства съдът от първата инстанция е установил фактическата обстановка. Установено е, че със Заповед РД-09-830 от 04.09.2018 г. на ръководителя на УО на ПРСР 2014-2020, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, са утвърдени Насоки за кандидатстване по Процедура чрез подбор BG06RDNP001-6.003 Развитие на услуги във всички сектори и други неземеделски дейности по подмярка 6.4.1 Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности от ПРСР 2014-2020 г., включващи като Приложение 1 към заповедта Условия за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна помощ по процедурата (достъпни на интернет страницата на ДФЗ - https://www.dfz.bg/bg/prsr-2014-2020/merki-podpomagane-ISUN/). На 07.12.2018 г. процесното търговско дружество е подало своето проектно предложение, регистрирано под номер BG06RDNP001-6.003-0502, с наименование на проекта Разширяване и модернизиране на електронно-съобщителна оптична мрежа за повишаване качеството, скоростта и надеждността на предоставяните електронни услуги от фирмата, което е свързано с изграждане на подземно оптично трасе с дължина 5650 метра, разположено между селата Сеслав и Горичево, изцяло на територията на Община Кубрат. Проектът включва и извършване на преустройство и промяна на предназначението на съществуващ цех за обработка и разфасоване на пчелен мед в административни помещения и изграждане на ново гише за обслужване на клиенти. Общо допустимите разходи по проектното предложение били определени на стойност 805 071. 70 лв., от които като безвъзмездна финансова помощ са поискани 390 735. 85 лв. (48,53% от общо допустимите разходи), а сумата от 414 335. 85 лв. е посочена като съфинансиране на проекта от бенефициента. Установено е също, че проектопредложението е преминало успешно двата етапа от процедурата по оценка Предварителна оценка и Оценка за административно съответствие и допустимост и техническа и финансова оценка, като във втория етап оценителната комисия е извършила корекции на проектобюджета на проекта като е приела за недопустими за финансиране подробно описаните, в 7 точки от раздел ІІ от оспорваното уведомително писмо, разходи на осн. чл. 19, ал. 7, т. 1 и т. 4 от ПМС 162/2016 г. С оспореното уведомително писмо 269 от 05.03.2021 г. жалбоподателят е уведомен, че предложението му е одобрено за финансиране, но в размер след извършените корекции. След като дружеството е получило писмото, на 19.03.2021 г. чрез ИСУН, на 02.04.2021 г. е подало жалба до АС Русе, с която (съобразно последвалите уточнения и заявено оттегляне) оспорва определянето като недопустими разходите, посочени в т. 1 (289 312,00 лв. за подземна оптична мрежа), т. 5 (231 200,00 лв. за иновативно оборудване) и т. 6 (78 099,60 лв. за оптични кабели). В останалата част на извършените корекции на бюджета на проектното предложение уведомителното писмо не се оспорва и не е било предмет на разглеждане от сезирания съд. В хода на съдебното производство е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, приета от съда, чието заключение той е счел за неотносимо с оглед оттеглянето на жалбата в частта по т.т. 2, 3 и 4 и не го е обсъждал. За изясняване на спора е разпитан, в качеството на свидетел, И. Радулов проектант със специалност електроавтоматизация и съобщителна техника, който е проектирал полагането на подземната оптична мрежа. Въз основа на фактическите установявания съдът е направил извод, че оспорваният акт индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като засяга неблагоприятно правната сфера на адресата си - в частта, с която е коригиран бюджета на проектното предложение по съществото си представлява отказ да се предостави безвъзмездна финансова помощ в размера на определените като недопустими разходи по проекта и съобразно чл. 27 ЗУСЕСИФ подлежи на съдебен контрол. Уведомителното писмо е издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, който се явява ръководител на УО на ПРСР 2014-2020, в изискуемата се от закона писмена форма. Отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, тъй като в него са отразени фактическите констатации на оценителната комисия, а от правна страна е мотивирано с относимата правна уредба - чл. 19, ал. 7, т. 1 и т. 4 от ПМС 162/2016 г., както със специфичните разпоредби от Условията за кандидатстване по процедурата чрез подбор, относими за всеки отделен разход, който е счетен за недопустим. Съдът не е констатирал в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В хода на разглеждане на прокетното предложение оценителната комисия нееднократно е изисквала от кандидата представянето на допълнителни документи и разяснения, които своевременно са представяни. Оценката е извършена по правилата - от двама членове на оценителната комисия, които са разгледали проектното предложение на жалбоподателя и са отразили извършените от тях проверки в множество контролни листи, приложени по преписката, проектното предложение е оценено с 58 точки и е включено в списъка на одобрените за финансиране проекти. При извършената проверка за материалната законосъобразност на уведомителното писмо в оспорената му част обаче съдът е констатирал, че административният орган, чрез оценителната си комисия, е достигнал до неправилни изводи за недопустимост на спорните разходи. Относно заявените с проектното предложение разходи за изграждане на подземна оптична мрежа (в размер на 289 312 лв.) съдът е приел, че административният орган незаконосъобразно е счел, че за тези разходи не са представени документи за учредено право на строеж върху имотите, върху които ще се разполага подземната оптична мрежа, за срок не по-малко от 6 години, считано от датата на подаване на проектното предложение, каквото е изискването на т.5 от Раздел 13.2. на Условия за допустимост на дейностите от Условията за кандидатстване по процедурата за подбор. За удостоверяване на факта на изпълнение на посоченото условие жалбоподателят е представил заповед 604 от 27.06.2019 г. на Кмета на Община Кубрат, издадена на основание чл. 193, ал. 4 от ЗУТ и чл. 18, ал. 3 ат ЗЕСМФИ, с която му е учредено право на прокарване, без ограничаване на това право със срок, през изрично изброени общински имоти с дължина на трасето 37 898 метра. За 19 метра трасе допълнително е представено Разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения в обхвата на пътя и в обслужващата зона РСПП-5 от 12.02.2018 г., издадено от Областно пътно управление Разград, като предпоставка за издаване на разрешение за строеж за дейностите, за които е издадено. От приложените по делото доказателства - контролни листи, отразяващи работата на оценителната комисия, съдът не е констатирал посочените документи да са обсъждани под каквато и да е форма. С оглед на това съдът е направил извод за необоснованост на извода му, че разходите за подземна оптична мрежа са недопустими поради неизпълнение на изискването на т.5 от Раздел 13.2. Условия за допустимост на дейностите от Условията за кандидатстване. Въз основа на това е счел, че неправилно разходите за изграждане на подземна оптична мрежа са приети за недопустими и бюджета на проекта не е следвало да бъде коригиран с тяхната стойност 289 312 лв. Касае се за особен вид строеж такъв на електронна съобщителна мрежа, за изграждането на каквато са предвидени специални правила - не се предоставя право на строеж върху чужд имот, а се учредява право на прокарване по реда на чл. 193 ЗУТ и чл. 17 и сл. ЗЕСМФИ. Не кореспондира на събраните доказателства и извода на административния орган, че жалбоподателят не е представил документи за ползване на имотите, върху които ще се разполагат иновативното оборудване (с изключение на две устройства) и оптичните кабели, за срок не по-малко от 6 години, считано от датата на подаване на проектното предложение. Това прави извода му за недопустимост на разходите за Иновативно оборудване за разпространение на Интернет чрез оптика (олт ону) и за Оптични кабели , поради неизпълнение на условието на т. 6, б. а от Раздела 13.2. Условия за допустимост на дейностите от Условията за кандидатстване, необоснован. След като изрично е била изискана информация по въпроса в хода на разглеждане на проектното предложение, жалбоподателят е представил договори с електроразпределителното дружество собственик на стълбовата мрежа в населените места, обхванати от проектното предложение, за отдаване под наем за временно и възмездно ползване (впоследствие за достъп до и/или съвместно ползване) на стълбове НН (ниско напрежение) в описаните в договорите населени места. Договорите започват от 2017 г. и са анексирани за удължаване срока им на действие, като последно договореният срок за ползване на предоставените на жалбоподателя за ползване стълбове е до 31.12.2026 г. Това обстоятелство е изрично потвърдено от електроразпределителното дружество и анексите към договорите са съобразени изцяло с действащата нормативна уредба. Тези договори също не са коментирани от оценителната комисия в процеса на оценяване на проектното предложение на жалбоподателя. Съдът е счел, че и по отношение на тези разходи и изискването да се докаже от кандидата за финансиране, че разполага с право да ползва имота, в който ще бъде разположена инвестицията, административният орган отново не е съобразил вида на конкретната инвестиция електронна съобщителна мрежа, която съгласно определението, дадено в § 1, т. 2 от ДР на ЗЕСМФИ, представлява съвкупност от преносни съоръжения и при необходимост съоръжения за комутация и/или маршрутизация и други ресурси, включително неактивни мрежови елементи, които позволяват пренос на сигнали посредством проводник, радио, оптични или други електромагнитни способи, включително спътникови мрежи, фиксирани (с комутация на канали или с пакетна комутация, включително интернет) и мобилни наземни мрежи, електроразпределителни мрежи, доколкото се използват за пренос на сигнали, мрежи, използвани за радио- и телевизионно разпръскване, и кабелни електронни съобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми, независимо от вида на пренасяната информация. Жалбоподателят е удостоверил, с допустимите доказателства, че разполага с право да ползва имотите (в случая стълбовете), върху които ще бъде разположено оборудването и част от оптичните кабели, като това ползване е за по-дълъг срок от изискуемия в Условията за кандидатстване. Останалата част от оптичните кабели е предвидено да се вложат при изграждане на подземната оптична мрежа, която представлява електронна съобщителна инфраструктура по смисъла на §1, т. 13 от ДР на ЗЕСМФИ и на основание чл. 31, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЕСМФИ за ползването й възниква сервитут по закон с влизане в сила на одобрения подробен устройствен план за разположението й. По така изложените съображения съдът е приел оспорвания акт за постановен при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост и го е отменил. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, която представлява, организира и ръководи дейността й. Правилен се явява и извода на съда, че административният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма и е мотивиран. Посочени са фактически и правни основания за издаването му в съответствие с разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В процесния административен акт са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице условия за корекция на проектобюджета на кандидата за финансиране. Съгласно Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи. В случая е спазено изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им, с което е спазен принципа за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган. Първоинстанционният съд е извършил цялостен контрол за законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК, като подробно и обстоятелствено е разгледал всички, наведени от страните доводи и възражения. Събрал е и е коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти, като е отговорено на относимите възражения. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е обсъдил правнозначимите доводи на страните и е проверил законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК. Въз основа на анализа на доказателствата по делото административният съд е извел законосъобразни изводи за необоснованост и неправилност на констатациите на административния орган, който неправилно е тълкувал и приложил материалния закон. Мотивите на съда се споделят напълно от настоящата инстанция без да е необходимо да се повтарят. С оглед изложеното, обжалваното решение следа да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски, които са своевременно поискани. Касаторът е направил възражение по реда на чл. 78, ал. 5 АПК, което следва да бъде уважено като размерът на разноските, декларирани от ответната страна се редуцира до 1 000 лв.