Решение № 11520 от 31.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7459/2016 г.

Решение № 11520 от 31.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7459/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Л. И." ЕООД, подадена чрез адвокат П. И. - Германова и адвокат Н. Й. К. против Решение № 1502/07.03.2016 г., постановено по административно дело № 6046/2015 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-2214-1405371-091-001/19.02.2015 г., потвърден с Решение № 668/07.05.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С..

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, като постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се преценката на събраните по делото доказателства и правните изводи на съда относно отсъствие на предпоставките за признаване право на данъчен кредит.

Касационната жалба се поддържа от процесуален представител - адвокат Германова, която моли за отмяна на съдебното решение, след което да бъде уважена жалбата против ревизионния акт и се присъдят сторените пред първата и настоящата инстанция, съдебно-деловодни разноски.

Ответната страна се представлява от юрисконсулт Венева, която оспорва касационната жалба с доводи за правилност и законосъобразност на оспореното решение, поради което моли да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е основателна, поради следните съображения:

Процесното ревизионно производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия № 1405371/04.07.2014 г., издадена от П. Т. П., заемаща длъжността Началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. С.. Определен е обхватът на ревизията, а именно установяване на задължения на "Л. И." ЕООД за ДДС за периода от 05.07.2013 г. до 31.05.2014 г. и органите, които да я извършат: В. А. П. - главен инспектор по приходите, като ръководител на ревизията и Д. С. Т. - Ачева - главен инспектор по приходите. Посочените две лица са съставили Ревизионен доклад № Р-2214-1405371-020-01/23.12.2014 г., с който са предложили да бъдат установени задължения по ЗДДС на ревизираното дружество, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Килсон" ЕООД и "Сантим" ЕООД. Ревизионен акт № Р-2214-1405371-091-001/19.02.2015 г. е издаден от П. Т. П. на длъжност Началник сектор "Ревизии" и възложила ревизията и от В. А. П. на длъжност "Главен инспектор по приходите" и ръководител на ревизията. След оспорването му по административен ред, актът е потвърден с Решение № 668/07.05.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. С..

Административен съд - С. град е отхвърлил жалбата против ревизионния акт, след като е развил мотиви за неговата законосъобразност. Съдебният състав не е извършил правилна преценка относно компетентността на органите, издали акта и по - конкретно не е съобразил разпоредбата на чл. 118, ал. 2 ДОПК.

Съгласно чл. 118, ал. 2 ДОПК, ревизионният акт се издава от органите, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за Националната агенция за приходите, които са изчерпателно изброени и това са само служители, заемащи експертни длъжности, а именно: "държавен експерт по приходите", "държавен инспектор по приходите", "главен експерт по приходите", "старши експерт по приходите", "експерт по приходите", "главен инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "инспектор по приходите". Тази разпоредба предоставя материална компетентност за издаване на ревизионния акт по предмет и по степен, но само на приходните органи по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, които съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията, са включени към експертното длъжностно ниво.

Съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и от ръководителя на ревизията. Тази норма в настоящата си редакция, в сила от 1 януари 2013 г. /обн. ДВ, бр. 82 от 2012 г./, въвежда съвместна компетентност за издаване на акта от два органа, които са определени съгласно функционалното или процесуално качество, което имат в конкретното ревизионно производство, а не според длъжността, която заемат.

Посочените две разпоредби следва да са спазени едновременно, за да се приеме, че ревизионният акт е постановен от компетентни органи, поради следните аргументи:

1. Нормите са равни по степен и не си противоречат, тъй като предоставят компетентност по различен критерии, който според чл. 118, ал. 2 ДОПК е общ и се определя от длъжностното ниво на органа, което следва да е експертно, а според чл. 119, ал. 2 ДОПК е специален и зависи от процесуалното качество на органа в конкретното производство.

1. Систематично, нормата на чл. 119, ал. 2 ДОПК се намира след чл. 118, ал. 2 ДОПК, следователно уточнява кои от приходните органи на експертно ниво и имащи отношение към конкретното ревизионно производство, разполагат с правомощието да издадат конкретния ревизионен акт. Това е и разликата между разпоредбата на чл. 118, ал. 2 ДОПК и тази на чл. 119, ал. 2 ДОПК, а именно първата определя материална компетентност за издаване на акта, а втората стеснява приложното поле на първата, като определя кои от материално-компетентните органи по чл. 7, т. 4 ЗНАП, разполагат с правомощието за това според функцията, която са заемали в съответното ревизионно производство.

1. С изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК, разпоредбата на чл. 118, ал. 2 ДОПК не е изрично отменена или изменена, каквото е изискването на чл. 11, ал. 3 от Закона за нормативните актове, поради което следва да продължи да се прилага.

Кумулативното приложение на двете норми, е правно и обективно възможно, с оглед съдържанието на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, в който не е въведено ограничение за териториалния директор относно приходните органи, които може да натовари с правомощието да възлагат ревизия, тоест това може да са и органите на експертно ниво, посочени в чл. 7, т. 4 ЗНАП, а не само тези на ръководно ниво по чл. 7, т. 3 ЗНАП. Респективно, за да бъде спазено изискването на чл. 118, ал. 2 ДОПК, териториалният директор би следвало да определи със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, приходни органи на експертно ниво.

Приемането на обратната теза и игнорирането на чл. 118, ал. 2 ДОПК, би било в нарушение на: 1. Правилото, въведено в чл. 11, ал. 3 ЗНА, съгласно което нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт; 2. Принципа за стриктно и буквално прилагане на нормите, определящи компетентност за издаване на административен акт; 3. Принципа за самостоятелност и независимост на органите по приходите съгласно чл. 4 ДОПК; 4. Въведената в чл. 10, ал. 1 АПК забрана за изземване на компетентност от орган, стоящ по-високо в йерархията на съответната администрация.

Процесният ревизионен акт е издаден при спазване на чл. 119, ал. 2 ДОПК, но в нарушение на чл. 118, ал. 2 ДОПК - от лице, заемащо длъжността "началник сектор" и от лице, заемащо експертна длъжност. Първият издател на акта не е сред лимитативно посочените експертни длъжности по чл. 7, т. 4 ЗНАП, към който препраща чл. 118, ал. 2 ДОПК, а е сред органите по чл. 7, т. 3 ЗНАП, които съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията, са на ръководно длъжностно ниво. След като единият от органите, издали ревизионния акт, не притежава материална компетентност за това съгласно изискването на чл. 118, ал. 2 ДОПК, то актът се явява нищожен.

Касационният съд е длъжен служебно да следи за съответствието на съдебното решение с материалния закон, а нормите, определящи компетентност за издаване на административен акт, са материалноправни. Първоинстанционният съд не е извършил правилна преценка за валидността на издадения ревизионен акт, поради което е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Невалидният административен акт не поражда правни последици и следва да бъде прогласен за нищожен от съда, без значение от това на кой етап от процеса се констатира порока некомпетентност на издалия го орган, по чий почин е инициирано касационното съдебно производство и какви са доводите, развити в касационната жалба.

По изложените мотиви, съдебното решение следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се прогласи нищожността на ревизионния акт. При този изход на делото, следва да се уважи претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените пред първоинстанционния съд съдебно-деловодни разноски, съгласно представения списък, както и направените такива в хода на касационното производство за платена държавна такса, които са в общ размер на 1 575 лева.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение