Решение № 223 от 13.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1945/2014 г.

Решение № 223 от 13.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1945/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 290 от ГПК. С определение № 294 от 19 05.2014 г. по касационна жалба на И. С. С. е допуснато касационно обжалване на решение № 4/06.01.2014 г. по гр. д. № 2980/2013 г. на Варненски ОС, с което е потвърдено решение № 3273 от 02.07.2013 г. по гр. д. № 2837/2011 г. на РС-Варна. С последното е уважен предявеният от В. А. Т. против касаторката отрицателен установителен иск, като е признато за установено, че тя не е собственик на место с площ 1000 кв. м, съставляващо поземлен имот 776 по ПНИ на СО "А.", одобрен със заповед № РД-7706-319/2006 г. на областен управител на област Варна, идентичен с имот 152 по предходен кадастрален план на местността, за който е бил отреден парцел ХIV-152, а по кадастралната карта имота е с идентификатор 10135.2522.776 с площ 981 кв. м. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, защото не следва да се счита сделка по смисъла на този текст прехвърлянето на съсобственост между сънаследници, при което собствеността се концентрира в един от тях, че неправилно е прието, че няма коректно заявяване пред поземлената комисия поради това, че друга, териториално компетентна се е произнесла и защото заявлението е за възстановяване на земи, на наследодател, починал преди колективизацията. Навежда се оплакване за допуснато процесуално нарушение, защото съдът е приел, че е преклудирано доказателствено искане, за което няма указания от първата инстанция в доклада и за необоснованост поради това, че не са обсъдени всички доказателства. Ответникът по касация оспорва жалбата, счита, че правилно е приложен материалния закон, решението е обосновано защото със събраните доказателства са установени неблагоприятни за касаторката обстоятелства. Счита, че за приложението на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ са меродавни сделките, които са направени до отмяната на ЗТПС. Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: опорочена ли е реституционната процедура, ако е заявен имот, останал в наследство от наследодател, починал преди колективизацията, а не от наследодателя, който е бил жив към момента на образуване на ТКЗС. По този въпрос с Р № 420/11 от 03.07.2012 г. по гр. д. № 300/2009 г. I гр. о., постановено по чл. 290 ГПК е прието, че когато е направено искане за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ на земи на починал собственик, заявителят по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, съответно ищецът по иск по чл. 11, ал. 2 от същия закон следва да докажат правото на собственост на наследодателя си. Доказателствата по чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ са достатъчни в този случай. Само ако заявителят твърди, че имотът е придобит от прекия му наследодател, който е един от наследниците на починалия преди колективизацията по-общо наследодател, следва да се установи и неговото придобивно основание. В същия смисъл е и р № 585/11.11.2009 г. по гр. д. № 273/09 г., II гр. о., с което е допълнено, че е без значение дали към момента на образуване на ТКЗС имота е принадлежал на прекия наследодател, или е съсобствен на неговите наследници по аргумент от чл. 14, ал. 1, изр. 4 ЗСПЗЗ. Допуснато е касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса - действително ли е решение на поземлената комисия, респективно на ОСЗГ, което е постановено от териториално компетентната комисия, на която преписката е била изпратено служебно от друга комисия по компетентност. Съгласно чл. 15 ППЗСПЗЗ преписката се изпраща служебно на компетентната поземлена комисия, когато заявлението е подадено пред некомпетентна такава, като срокът се счита спазен. Постановеното решение от териториално компетентната комисия, на която преписката е изпратена не е нищожно и поражда правни последици. По въпроса "преклудирано ли е доказателствено искане за допускане на СТЕ за изясняване идентичност на недвижим имот, направено с въззивната жалба, ако първата инстанция не е дала указания за доказателствената тежест за изясняване на това обстоятелство, може ли да се приеме в този случай, че идентичността е недоказана". С т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК се прие, че пропускът на първоинстанционния съд да даде указания относно подлежащите на доказване спорни факти, когато това е наведено като оплакване във въззивната жалба следва да бъде отстранен от въззивния съд, а поисканите от страните доказателства пред втората инстанция за установяване на обстоятелствата, за които няма указания от първата инстанция не нарушава нормата на чл. 266 ГПК, а е налице извинителна причина по смисъла на този текст. С т. 3 от същото ТР е прието, че въззивният съд е длъжен да събере доказателства, които по принцип се събират служебно от съда /експертизи, оглед освидетелстване/ ако е направено оплакване във въззивната жалба в този смисъл и делото е останало неизяснено. С Р № 266/22.10.2013 г. по гр. д. № 3513/2013 г. на I гр. о. е прието, че принципните разрешения, дадени с ТР № 9/07.11.2012 г. на ОСГК на ВКС са приложими и когато в спор за собственост другата страна противопоставя права по ЗТПС. Тя може да оспорва идентичността на имота ако противопоставя свои права, препятстващи реституцията по ЗСПЗЗ за същия имот, защото не е могла да противопостави тези права в административното производство, по което не е страна - чл. 17, ал. 2 ГПК. По последния въпрос - представлява ли дарението на идеална част от наследствен съсобствен недвижим имот в полза на един от сънаследниците от останалите разпоредителна сделка по смисъла на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 3 ГПК. С изменението на чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ (Изм. - ДВ, бр. 122 от 19.12.1997 г.) е предвидено, че когато е извършена замяна по реда на отменения ЗТПС, правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната, освен ако не са извършени разпоредителни сделки или имотът не е застроен. В тези случаи замените, извършени от Т. -комисиите запазват действието си. Целта на законодателя е да не се засягат интереси на трети лица, придобили имота от получилите по замяната и да не се създават условия за необосновано разместване на имуществени блага и за спорове, свързани с неоснователно обогатяване. Когато разпоредителната сделка е само между сънаследниците на заменителя за идеална част от заменения имот не се постига този ефект, тъй като собствеността се концентрира в един от тях. Ако те биха извършили съдебна делба по между си би се постигнал същия ефект, а това производство не е разпоредителна сделка. До същия резултат може да се стигне и при наследяване, което също не е разпоредителна сделка. Текстът на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ изключва реституцията само при разпоредителни сделки и застрояване. Това са две хипотези, при които се създава ново правно, или фактическо положение - в първия случай собствеността се придобива от нов субект, а във втория се променя фактически имота - увеличава се неговата стойност. Общия разум на реституционните закони е да не се възстановява собствеността когато имота не съществува във вида, в който е бил, или когато тя ще засегне трети лица и ще създаде сложни имуществени отношения между тези лица и реституентите. При разпореждания между съсобствениците /сънаследниците/ придобили имота по замяна, извършена по ЗТПС, респективно и по наследство от заменителя този неблагоприятен ефект не се постига. Имота не се придобива от трето лице. В този случай нормата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ разрешава директно колизията между реституентите и преобретателите по замяната без да е необходимо последващо уреждане на отношения с трети лица и водене на съдебни спорове с тях. Споровете в този случай биха се развили относно това дали са налице предпоставките на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, а не за последиците от прилагането му. /В този смисъл мотиви са изложени и в Р № 997/01.02.2010 г. по гр. д. № 1882/2008 г. III гр. о. на ВКС, постановено по отменения ГПК./ По касационната жалба. Предявен е отрицателен установителен иск от В. А. Т. за место с площ 1000 кв. м, съставляващо поземлен имот 776 по ПНИ на СО "А.", одобрен със заповед № РД-7706-319/2006 г. на областен управител на област Варна, идентичен с имот 152 по предходен кадастрален план на местността, за който е бил отреден парцел ХIV-152. /според петитума на исковата молба/, а по скица № 7934/05.04.2011 г. /л. 38 от делото на РС/, по кадастралната карта бивш имот 152 е идентичен с ПИ с идентификатор 10135.2522.776 и е с площ 981 кв. м. Ищецът е придобил дворното место и първия етаж по дарение, оформено с н. а. № 149, т. IV/02.10.2006 г. и по продажба с н. а. № 150, т. IV/02.10.2006 г. от родителите си А. В. Т. и Х., А. В. Т. - втория етаж. Дворното место е придобито от прехвърлителя /тъй като съпругата му е чужд гражданин/ по замяна, оформена с н. а. № 191, т. ХХVIII/21.08.1996 г. от Н. Т. К. Той се е легитимирал с н. а. № 30, т. III/19.03.1966 г., с който К. Т. К. е призната за собственик на основание замяна по ЗТПС на празно место с площ от 1 декар м. "А." землището на [населено място] при описани съседи. В нот. акт е отразено, че е предоставен с протокол от комисията по Т.. Този нот. акт и удостоверение за наследници са представени при сключване на договор за дарение с н. а. № 147, т. II/01.03.1988 г., с който Т. К. К. и дъщерите му М. Т. Я. и Ж. Т. И. са дарили съответно първия ? ид. ч., а другите две общо 1/3 ид. ч. на Н. Т. К. от лозе с площ един декар. при описани граници. Въпреки наложената забрана за издаване на строителни книжа поради това, че ПНИ не е влязъл в сила със заповед № РД-46-0522/06.08.1998 г. е издадено строително разрешение № 380/05.11.2003 г. Изградена е до степен груб строеж двуетажна вилна сграда в процесното место, предмет на прехвърлителните сделки от 2006 г. с цитираните по-горе нот. актове. Доказвайки изложеното и позовавайки се на нормата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, ищецът доказва и правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. /ТР № 8/2012 г. на ОСГТК/ Ответницата е единствен наследник на родителите си И. С. Н., починал на 07.01.1988 г. и Д. С. Д., починала на 16.10.1979 г., а те двамата са наследници на С. Н. А.. Той е починал на 04.06.1939 г. В декларация за непокрити недвижими имоти от 1949 г. по партидата на наследници на С. Н. А. са записани лозе и обработваема земя в м. А." от по 1,5 дка. С протокол № 3 от 08.02.1957 г. от наследници на С. Н. А. са отписани и причислени към ДПФ нива от 3 дка при описани съседи. Със заявление № 202/ от 06.1992 г. Иванка С. е заявели за възстановяване лозе от 4 дка в м. "А." като наследник на С. Н. А. и е подала освен описаните два документа, установяващи правото на собственост на наследници на С. Н. А. и декларация по чл. 12, ал. 3 ЗСПЗЗ. От писмо № 290/02.02.2008 г. на ОСЗГ [населено място] е видно, че заявлението е подадено в Поземлена комисия А. и служебно е препратена на компетентната териториално Общинска служба по земеделие и гори - Варна, където е заведено под нов № 11194 от същата дата. По този номер преписка е издадено решение № 685/23.03.2000 г., с което е признато правото на възстановяване на собствеността на наследници на С. Н. А. Със заповед № 740/14.08.2009 г. на кмета, издадена на основание § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост върху имот 776 по ПНО, одобрен със заповед № 685/29.11.2009 г. с площ 981 кв. м. Ответницата е въведена във владение на имота на основание възстановяване на собствеността, но документално. Издаден е и констативен нот. акт въз основа на описаните документи № 40/т. I/15.04.2010 г. Снабдила се е със строително разрешение № 94/08.06.2011 г. за изграждане на лека ограда, разположена в имот 776. Въззивната инстанция е приела правилно, че ищеца има правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск предвид представените от него доказателства за придобивни сделки и твърдението му за приложение на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ и предвид приетото в ТР № 8/2012 г. на ОСГТК. Неправилни са изводите на въззивната инстанция, че ответницата не се легитимира като собственик по реституция по ЗСПЗЗ, тъй като имота е заявен като собствен на наследодателя й, който е починал към 1939 г., т. е. не е бил жив и не е могъл да бъде собственик към момента на колективизацията. С оглед отговорът на първия поставен въпрос, съдът приема, че е достатъчно ответницата, която е заявила имота да докаже, че наследодателя й е бил собственик на процесния имот. Тя доказва този факт с допустими по чл. 12, ал. 3 ЗСПЗЗ доказателствени средства - записване в емлячния регистър и тъй като е единствен наследник установява и правото си на реституция. Не е необходимо да доказва друго придобивно основание. Неправилно и в нарушение на материалния закон съдилищата по същество са приели, че тъй като номерът, под който е заведена преписката при подаване на заявлението, е различен от номера на постановеното решение на ПК, е възстановен незаявен имот, поради което решението е нищожно. Съгласно чл. 15 ППЗСПЗЗ преписката се изпраща служебно на компетентната поземлена комисия, когато заявлението е подадено пред некомпетентна такава, като срокът се счита спазен. Постановеното решение № 685/23.03.2000 г. от териториално компетентната комисия, с което е признато правото на възстановяване на собствеността на наследници на С. Н. А., не е нищожно и поражда правни последици. Необосновано е прието, че не е доказано от къде произхожда собствеността на наследодателя на ответницата. Тя е заявила земи на своя наследодател и е доказала както правото на собственост по облекчения ред по ЗСПЗЗ пред ПК /ОСЗГ/, така и наследственото правоприемство. Затова след влизане в сила на ПНИ й е издадена заповед по § 4к, ал. 7 за същия имот. Правилно въззивният съд е приел, че е доказано извършването на замяна с процесния имот. Ответницата е оспорила нот. акт от 1966 г., установяващ извършената замяна по ЗТПС, но констатациите в него не са оборени при нейна доказателствена тежест. Идентичността между заменения имот и възстановения имот се установява от административната процедура по идентифициране на имота, развила се пред ОСЗГ и издадената скица № 7934/05.04.2011 г. /л. 38 от делото на РС/, по кадастралната карта. В нея е направено официално удостоверяване, че бивш имот 152 е идентичен с ПИ с идентификатор 10135.2522.776 и е с площ 981 кв. м. Това удостоверяване не е оспорено и оборено. Основният спор между страните е дали е налице сделка на разпореждане, която би била пречка за реституция. Съдът е приел че дарението извършено през 1988 г. от трима от наследниците-съсобственици в полза на четвъртия сънаследник е разпоредителна сделка, която запазва действието на замяната на основание чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, поради което имота не е подлежал на реституция. Предвид приетото по последния въпрос - че в този случай се концентрира съсобствеността само у един от съсобствениците и имота не преминава в патримониума на трето лице, т. е. не е налице разпоредителна сделка по смисъла на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ настоящата инстанция приема, че замяната не запазва действието си. Последващите разпореждания, извършени след влизане в сила на ЗСПЗЗ са без значение за приложението на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ - Р № 246/11 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1200/2010 г. II гр. о. Застрояването, извършено от ищеца, също е ирелевантно, защото е след 1998 г. - след влизане в сила на ЗСПЗЗ и чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ в сегашната му редакция. Така по изложените съображения, ответницата се легитимира като собственик на процесния имот. Правоизключващите възражения от ищецът са неоснователни. Предявеният от него отрицателен установителен иск е неоснователен и поради това следва да бъде отхвърлен. Решението на въззивния съд, с което е формиран противен извод е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което следва да се отмени. Тъй като не се налага извършване на процесуални действия, настоящата инстанция постановява решение по съществото на спора, с което по вече изложените мотиви отхвърля иска. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение