Решение № 2206 от 14.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8089/2010 г.

Решение № 2206 от 14.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8089/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Пловдив, при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) против решение № 636 от 29.04.2010 г. по адм. дело № 871 по описа за 2009 г. на Административен съд - Пловдив в частта, с която е отменен ревизионен акт № 160801995 от 4.03.2009 г. на ст. инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърдена с решение № 269 от 23.04.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, гр. Пловдив. Като пороци на съдебното решение са посочени нарушения на чл. 109 и чл. 128, ал. 1, изр. 2 от ДОПК - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Емил Димитров Димитров като ЕТ "ЕД - Емил Димитров", гр. Асеновград, обл. Пловдив, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отменил частично ревизионен акт № 160801995 от 04.03.2009 г. на ст. инспектор по приходите в Териториалната дирекция на НАП, гр. Пловдив, потвърден с решение № 269 от 23.04.2009 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП, гр. Пловдив. Постановеното от Административен съд - Пловдив решение е правилно и следва да бъде оставено в сила в частта, с която ревизионният акт е отменен за определените на ЕТ "ЕД - Емил Димитров", гр. Асеновград, задължения за осигурителни вноски за ДОО и за фонд "Здравно осигуряване" за периода 2001 г., осигурителни вноски за ДОО за м. 12.2002 г. и годишна изравнителна вноска за 2002 г. общо в размер на 1792,66 лв. главница и лихва от 2340,47 лв. Административен съд - Пловдив законосъобразно е приел, че горните задължения са погасени по давност и по силата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК възможността за органите на НАП да съставят ревизионен акт е преклудирана. Изтеклият срок от 5 години, считано от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за развитието на ревизионно производство по ДОПК. Изложените в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на чл. 109, ал. 1 от ДОПК са неоснователни. В преобладаващата съдебна практика е прието, че административнопроцесуалното правило на чл. 109, ал. 1 ДОПК е приложимо не само за задължения за данъци по кодекса, но и за задължителни осигурителни вноски (Решение № 3338 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6744/2009 г. - VI о., решение № 10113 от 28.07.2009 г. по адм. д. № 1965/2009 г. на ВАС - I о., решение № 9487 от 13.07.2009 г. по адм. д. № 2080/2009 г. на ВАС - VI о. и др.).С ревизионния акт могат да се установяват само съществуващи и подлежащи на изпълнение публични задължения, но не и погасените на различни правни основания, в случая поради изтичане на погасителна давност. Становището на органа по приходите, че изтеклата погасителна давност погасява не дълга, а възможността той да бъде събран принудително, противоречи на закона. Постановеното от Административен съд - Пловдив решение е неправилно и следва да бъде отменено в частта, с която ревизионен акт № 160801995 от 4.03.2009 г. на ст. инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив е отменен по отношение на извършеното с акта прихващане на посочените като установени, но погасени по давност задължения за 2001 г., със суми за възстановяване, представляващи недължима сума за данък върху доходите на физическите лица за 2003 г. в размер на 61,90 лв. и недължима вноска за здравно осигуряване за 2005 г. в размер на 63,85 лв. Коментираната в мотивите на съдебното решение разпоредба на чл. 109, ал. 1 от ДОПК е неприложима в конкретния случай. Прихващането на недължимо внесената сума за данък върху доходите на физическите лица за 2003 г. в размер на 61,90 лв. и на недължимо направената вноска за здравно осигуряване за 2005 г. в размер на 63,85 лв. с публични вземания за 2001 г. е извършено по реда на чл. 128 от ДОПК. На основание чл. 128, ал. 1, изр. 2 от ДОПК прихващането на недължимо внесените суми може да се извърши с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност. Възпроизведено е общото правило, установено в гражданското право от чл. 103, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, за допустимост на прихващането и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността. В разглеждания случай изискуемостта на вземанията, произхождащи от надвнесен данък върху доходите на физическите лица и от недължима вноска за здравно осигуряване, е настъпила съответно през 2003 г. и 2005 г., когато задълженията за осигурителни вноски за 2001 г. не са били погасени по давност. На основание чл. 171, ал. 1 от ДОПК погасителният ефект е настъпил към 31.12.2007 г. По отношение на претендираните лихви за забава върху прихванатите вземания съдът законосъобразно е приел, че са извън предмета на производството. Възстановяването им следва да се претендира по специално предвидения от ДОПК ред. С оглед на горните обстоятелства обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено в частта, с която оспореният ревизионен акт е отменен за извършеното прихващане, като вместо това бъде постановено друго решение по същество, с което жалбата бъде отхвърлена в тази част. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,