Решение № 22 от 24.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2889/2011 г.

Решение № 22 от 24.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2889/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. М. М., подадена чрез неговия служебен защитник срещу въззивна присъда № 282 от 12.10.2011 г. на Софийски градски съд, обявена по ВНОХД № 2891/2011 г., с която е ангажирана наказателната му отговорност за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. В жалбата на подсъдимото лице се релевират оплаквания за налични касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1-3 от процесуалния закон. Очертаната позиция се аргументира с фрагментарни доводи за формирано вътрешно убеждение на въззивната инстанция при съблюдаване единствено на съдържимите се в противоречивите показания на свидетеля С. Ш. фактически данни и при съществуваща сериозна неяснота досежно времето на извършване на инкриминираното деяние, довело до постановяване осъдителен акт, базиращ се на недопустими предположения. Поставя се акцент и на явната несправедливост на индивидуализираното на М. М. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, отмерено в максималния, предвиден в чл. 343б от НК размер и при отказ да бъде приложен регламентираният в чл. 66 от НК институт на условното осъждане. При условията на алтернативност се предлага упражняване на касационните правомощия по чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. ал. 3, т. 2 или чл. 354, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2, т. т. 1 и 3 от НПК. Депозиран е и протест от Софийска градска прокуратура, визиращ дерогиране на императивната материалноправна норма на чл. 343г от НК от въззивния съд, който не е изпълнил задължението си за налагане на подсъдимото лице на кумулативното наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК - ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ. В съдебно заседание на 17.01.2012 г. подсъдимият М. се представлява от назначен на основание чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК защитник, който изцяло поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на въззивната присъда в санкционната й част. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, при съблюдаване становищата на страните и материалите по делото, в пределите на инстанционната проверка по чл. 347 от НПК, взе предвид следното: С присъда от 29.04.2011 г., по НОХД № 11247/2010 г., Софийският районен съд е признал М. М. М. за невиновен в това, на 26.06.2009 г., в гр. София, на територията на Централен гробищен парк, да е управлявал моторно превозно средство /МПС/ - лек автомобил, марка Форд, модел Ескорт, с ДК № С 7798 НТ, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда /3,46 промила/, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. С обжалваната въззивна присъда № 282 от 12.10.2011 г., в производство, инициирано от представителя на обвинителната власт, Софийски градски съд е отменил първоинстанционния съдебен акт и ангажирал наказателната отговорност на подсъдимото лице за инкриминираното престъпно деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК, като в съответствие с изискванията на чл. 54 от НК и чл. 59, ал. 1, вр. чл. 61, т. 3 от НК го осъдил на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. По касационната жалба на М. М.. При реализирания инстанционен контрол, настоящият съдебен състав не констатира претендираното неспазване на предписанията за анализ и оценка на доказателствата по делото, лимитирани от процесуалните разпоредби на чл. чл. 13 , 14 и чл. 107, ал. 3 от НПК. В рамките на възложената му от процесуалните норми на чл. 313 и чл. 314 от НПК компетентност, Софийски градски съд е проверил изцяло правилността на първоинстанционната присъда, като след обективна и всеобхватна интерпретация на инкорпорирания доказателствен материал, изградил изводите си по фактите и приложимия материален закон. С демонстриран професионализъм въззивната инстанция е формирала своето вътрешно убеждение, че описаната от първостепенния съд фактология, не е прецизно изследвана и същата не корелира на приобщената по делото доказателствена маса, обосновало отмяна на оправдателната присъда и постановяване на осъдителен съдебен акт. Некоректни са възраженията в касационната жалба, че Софийски градски съд е основал фактическите положения за престъпната съставомерност на извършеното от подсъдимия М. деяние, единствено на очертаните в свидетелските показания на С. Ш. обстоятелства. Задълбочено, с проявен юридически усет е обсъден визирания доказателствен източник и доказателствената стойност и тежест на установените чрез него фактически данни, ценени с оглед конкретиката на тяхното съдържание и наличното съответствие с останалата доказателствена съвкупност. Безпристрастно и непредубедено посоченото лице, осъществяващо трудови функции по охрана на Централни гробища пресъздава непосредствените си възприятия за хронологията на събитията на 26.06.2009 г.. Свидетелят е категоричен, че на инкриминираната дата забелязал М. М., видимо пиян преди да се качи на намиращия се на територията на гробищния парк лек автомобил, марка Форд, модел Ескорт, с ДК№ С 7798 НТ и за предприетото от последния управление с "бърза скорост" по централната алея от главния вход към вътрешността. Правдиво звучат и твърденията му относно последвалото сигнализиране на органите на реда, предпоставило намесата на полицаите Т. Н. и К. Ц., които пристигнали на местопроизшествието, изпробвали подсъдимия за употреба на алкохол с предназначено за това техническо устройство и след отчитане на положителен резултат /над 3 промила/, съставили акт за административно нарушение, издали талон за медицинско изследване, и го транспортирали до болнично заведение за вземане на кръвна проба. Съмнения в достоверността на разказа на С. Ш. не внасят акцентираните от защитата аргументи за съществуващи противоречия в заявеното досежно вербалните прояви на подсъдимия М., сочещи на размяна на реплики със свидетеля или на говорене без адресат, неотносими към основния факт, включен в предмета на доказване по чл. 102 от НПК - извършване на инкриминираното престъпление и неговото авторство. Описаната от коментираното гласно доказателствено средство фактология се подкрепя изцяло и в кореспондираща връзка от дадените свидетелски показания на служителите на ОПП - СДВР /Т. Н. и К. Ц./, и от приложения по делото писмен доказателствен материал /акт за административно нарушение № 387584; талон за медицинско изследване № 0297054; протокол за проверка изправността на уред "Алкотест Дрегер" 7410+, с фабричен № ARSM-0079 и разпечатка с показателите от теста на 26.06.2009 г. за алкохол в кръвта - 3,46 промила/. В контекста на изложеното изискуемият се доказателствен интензитет на повдигнатото срещу М. М. обвинение по чл. 343б, ал. 1 от НК, не се разколебава от схематично поднесените в жалбата аргументи за липса на споделени от разпитаните длъжностни лица впечатления за осъществено управление на МПС в нетрезво състояние. Действително според волеизявленията на Т. Н. и К. Ц., в момента в който те се отзовали на повикването на охранителя на гробищния парк, пияният водач бил слязъл от автомобила си и стоял вблизост до него на тревните площи. Визираните обстоятелства обаче не изключват истинността на депозираното от свидетеля - очевидец. Пристигнали на мястото след подадения сигнал, полицаите допълват ценения с кредит на доверие разказ на Ш., като очертават в логическа последователност и в детайли картината на процесния инцидент. Последното обяснява и наличната несъответност в посоченото в прокурорския акт време на извършване на инкриминираното деяние - около 15.30ч. на 26.06.2009 г. и словно отразеното в акта за административно нарушение като час на реализираната от компетентните органи проверка за употреба на алкохол от М. М., с "Алкотест Дрегер" 7410+ - 16.33 ч. на 26.06.2009 г., на която защитата обръща специално внимание. В разисквания аспект промяна в изведеното заключение за доказаност на обвинителната теза не внасят и релевираните оплаквания за неустановено по безспорен начин съдържание на алкохол в кръвта на подсъдимия М. над допустимите от чл. 343б, ал. 1 от НК - 1,2 на хиляда. Алкохолната концентрация е отчетена по надлежния ред и при съблюдаване на характеризиращите техническото устройство, особености като субсидиарно средство за установяване употребата на алкохол, в хипотезите по чл. 6 от Наредба № 30/27.06.2001 г., една от които е отказът на водача на МПС, да предостави кръв за химическо изследване. Правилно е приложен и материалният закон. Инкриминираното поведение консумира от обективна и субективна страна визирания в нормата на чл. 343б, ал. 1 от НК престъпен състав. По справедливост са отмерени и санкционните последици за М. М. наказание - ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. При диференциране на наложеното наказание въззивният съд е преценил тежестта на инкриминираното престъпление, съобразявайки индивидуализиращите неправомерния акт обективни признаци - време, място, изпълнително деяние и количествени параметри на наличния алкохол в кръвта на подсъдимия - 3,46 промила, със съответните им субективни измерения в съзнанието на автора на престъпното посегателство. Обосноваващи лимитирания максимален размер на санкцията ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, са и фактическите данни, свързани с личността на дееца, с оглед характера и спецификата на престъплението, в което като поведенчески акт, се проявяват неговите обществени, психологически и индивидуални качества, и предвид изискванията на специалната превенция, обуславящи адекватни на репресивната и поправително-възпитателна функция наказания. Въззивната инстанция е отдала необходимото значение на високата степен на лична опасност на М. М., изведена от приобщените доказателства за съдебното минало /наложени административни наказания по чл. 78а от НК за престъпление по чл. 343б от НК и осъждане по чл. 343б от НК с влязла в сила на 12.02.2003 г. присъда, с последвала реабилитация/, и за санкционирани множество административни нарушения по ЗДвП, включително за управление на МПС в пияно състояние, които представляват проекция на изградени асоциални навици и на демонстрирана трайна упоритост при извършване на транспортни престъпления и нарушения. Очертаните обстоятелства, релевантни при индивидуализация на наказателната отговорност компетентно са отчетени и при определяне на начина на изпълнение на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Мотивиран е отказът на съда за прилагане на претендирания от служебния защитник на М. М. институт на условното осъждане. Материалноправната разпоредба на чл. 66 от НК изисква предвидените формални предпоставки - срокът на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да е до три години и лицето да не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, да са в кумулативна даденост с възможността визираните в чл. 36 от НК цели да бъдат постигнати, без да е необходимо ефективното му изтърпяване, последното от които в дискреционната власт и в обсега на преценка от решаващия орган. Изложените съображения за тежестта на извършеното деяние и за личността на автора на престъпното посегателство, интерпретирани във взаимовръзка с установеното от официалната статистика за честотата на този вид престъпления в обхвата на общата престъпност, за социалния им резонанс и за очакванията на гражданите като насоченост на генералната превенция, формират позиция за наложителност подсъдимият да бъде поставен в изолация от обществото. По касационния протест на Софийска градска прокуратура. Санкционната част на постановената въззивна присъда подлежи обаче на корекция в очертаната от представителя на обвинителната власт посока. Контролираният съдебен състав е дерогирал императивната норма на чл. 343г от НК, предписваща задължително и безусловно налагане на наказание - ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, при осъществени престъпни деяния по чл. 343б от НК. Констатираният пропуск опорочава атакувания съдебен акт, субсумира се от касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и доколкото обуславя отежняване на наказателноправния статус на подсъдимото лице, чрез определяне на кумулативно наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, предпоставя упражняване на правомощията на ВКС по чл. 354, ал. 3 от НПК. Мотивиран от предложената аргументация касационната инстанция счита, че следва да отмени въззивна присъда от № 282 от 12.10.2011 г., по ВНОХД № 2891/2011 г., по описа на Софийски градски съд, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, за налагане на подсъдимия М. М. на предвидената в закона кумулативна наказателна санкция - ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 3, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение