Решение № 7490 от 18.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2212/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Н. Г., подадена чрез процесуален представител, срещу решение 6955 от 04.12.2020 г., постановено по адм. д. 3086/2020 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ), с което е отхвърлен предявения от него иск против Национална агенция за приходите (НАП)за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1000 лева вследствие на незаконосъобразно бездействие от страна на ответника, изразяващо се в неизпълнение в достатъчна степен на задължения по чл.59, ал.1 ЗЗЛД и по чл.24 и чл.32 от Общия регламент относно защита на личните данни ЕС 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. (ОРЗД) да гарантира достатъчно ниво на сигурност на обработване на личните данни на ищеца, довело до неразрешено разкриване на личните данни на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба, молба и писмена защита чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необсонованост, иска отмяната му, осъждане на НАП да заплати претендираното обезщетение, ведно със законната лихва, присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение на оказалата безплатна адвокатска помощ адв. Юрукова за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - НАП, чрез процесуален представител в писмен отговор, писмени бележки и съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила. Прокурорът от Върховна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. При извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с искова молба от активно легитимирано лице, но разгледано по същество е неправилно. Производството пред административния съд е образувано по искова молба на Г. срещу НАП за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1000 лв. от бездействия на НАП, довели до неправомерно придобиване и разпространение на личните му данни, от което ищцата е претърпяла неимуществени вреди, представляващи психически страдания, страх и други отрицателни емоции, поради което и претендира обезщетение на тези вреди, ведно със законната лихва от датата на изтичане на личните данни 15.07.2019 г. до датата на изплащане на обезщетението. В решението е прието, че искът е с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразно бездействие от страна на служители на НАП, изразяващо се неизпълнение на задължения, произтичащи от чл. 59, ал.1 от ЗЗЛД, чл. 24 и чл. 32 от Регламента (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 26.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОРЗД). Прието е за безспорно установено, че на 15.07.2019 г. е осъществен нерегламентиран достъп вследствие на умишлени престъпни действия от страна на неизвестно лице, в резултат на което е изтекла информация от информационните масиви на НАП. След извършен преглед на предприетите мерки за защита на сигурността на информацията в НАП, на база представените от ответника доказателства - заповеди на изпълнителния директор на НАП, Методика за оценка на риска Приложение 3 към процедура ПФИС 7, утвърдена политика по информационна сигурност, Инструкция 2/08.05.2019 г. за мерките и средствата за защита на личните данни, обработвани в НАП и реда за движение на преписки и заявяване на регистри АССГ приема, че предвидените с регламента задължения за осигуряване достатъчна надеждност и сигурност на информационната система, както и за защита на физическите лица във връзка с обработване на личните им данни от страна на НАП не са изпълнени в достатъчна и е налице незаконосъобразно бездействие от ответника, но по делото не е доказано ищецът реално да е претърпяла твърдените неимуществени вреди, тъй като по делото не е да е изживял стрес, притеснение, заплаха от незаконосъобразното бездействие на ответника. Решението е неправилно. Същото е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По делото с определение от 23.04.2020 г. са дадени указания на НАП, че следва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, в който да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, както и всички писмени доказателства, с които разполага. На ищеца е указано да докаже наличие на незаконосъобразно бездействие на органа и настъпването от това неимуществени вреди за него, както и доказателства за размера на претенцията.С определение от 24.06.2020 г. на ответника НАП е указано и да представи справка за вида и обема на лични данни на Г., до които е осъществен нерегламентиран достъп. С оглед на така установеното настоящия състав намира, че случая доказателствената тежест между страните не е разпределена правилно от съда. В съдебния процес всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищецът следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. Ответникът следва да докаже изпълнението на действията, дължими от него по силата на закона, което следва от изричната норма на чл. 82, §3 ОРЗД, според която администраторът на лични данни следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че е приел подходящи технически и организационни мерки в съответствие с регламента, така че да изключи всяка своя отговорност за събитието, причинило вредата. В процеса пред първоинстанционния съд, за тези обстоятелства са давани указания единствено на ищеца, с което на практика цялата доказателствена тежест е възложена върху него, без да се съобрази вида на нарушението. На ответника по иска не е указано, че в негова тежест е да установи, че съгласно чл. 24 § 2 и § 3 и чл. 32 ОРДЗ е положил всички усилия и е осъществил всички подходящи политики, взел е всички подходящи мерки за защита на личните данни на всички физически и юридически лица , които притежава и обработва в служебно качество, както и че се придържа към одобрените кодекси за поведение или одобрени механизми за сертифициране, както и че прилага конкретни подходящи технически и организационни мерки, съобразени с конкретните рискове. Освен това съдът не е съобразил и служебното начало в съдебния процес по административни дела, включително необходимостта от специални знания за изясняване на съществен въпрос по делото, а именно какъв е техническият механизъм на неоторизирания достъп до лични данни, осъществен на 15.07.2019г. Решението е и необосновано. При липса на дадени указания за доказателствената тежест и на събрани относими към спора доказателства, изводът на административния съд за неоснователност на иска е формиран при посочените по-горе съществени процесуални нарушения, които са довели и до необоснованост на съдебното решение. По делото не е установена причината, довела до нерегламентирано разкриване и разпространение личните данни на ищеца и не е осъществен контрол дали то не е следствие от неприлагането на подходящи мерки за защита. Нарушението на Регламента, респективно липсата на такова нарушение е това, което следва да бъде установено в съдебния процес пред административния съд, като самият факт, че е общоизвестен факт, че случая достъпът до лични данни, съхранявани от ответника от широк кръг от лица не води автоматично до извод, че е установено нарушение на правилата, въведени за защита на личните данни. Неразрешеното разкриване и достъп може да е следствие от нарушението, но това следствие, както и самото нарушение, респективно тяхната липса, трябва да бъдат доказани и това изисква използване на специални знания. Правото на обезщетение и отговорността за причинени вреди са предвидени в чл. 82, § 1 ОРДЗ, съгласно който всяко лице, което е претърпяло материални или нематериални вреди в резултат на нарушение на регламента, има право да получи обезщетение от администратора или обработващия лични данни за нанесените вреди. Администраторът, участващ в обработването на лични данни, носи отговорност за вреди, произтичащи от извършеното обработване, което нарушава регламента. Съгласно § 6 от цитирания текст на ОРДЗ, съдебните производства във връзка с упражняването на правото на обезщетение се образуват пред съдилища, компетентни, съгласно правото на държавата - членка, посочена в член 79, параграф 2. Националната нормативна уредба за защита правата на физическите лица при обработване на личните им данни, доколкото същите не са уредени в ОРДЗ, се съдържа в Закона за защита на личните данни - чл. 1, ал. 1 ЗЗЛД. Съгласно чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД, при нарушаване на правата им по този Регламент и по закона субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В производството по ал. 1 субектът на данни може да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора или на обработващия лични данни - чл. 39, ал. 2 ЗЗЛД. В чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД не се съдържа специална процесуална уредба относно реда за упражняване на правото на субекта да сезира съда за нарушените му права при обработване на личните му данни, а се препраща към общия административнопроцесуален закон за търсене на отговорност на всички администратори на лични данни- Глава единадесета "Производство за обезщетения" на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Глава единадесета. С оглед на изложеното следва извод, че всеки засегнат частноправен субект може да предяви иск за обезщетение, ако са нарушени правата му по този регламент и е налице пряка причинно-следствена връзка между нарушението и вредите. Предметът на доказване по чл. 82 ОРДЗ изисква следните задължителни елементи: 1. Наличие на материална или нематериална вреда; 2. Доказано нарушение на ОРДЗ; 3. Причинна връзка между претърпяната вреда и нарушението на Регламента. Изложените от ищеца факти, изрично сочещи на допуснати от администратора на лични данни нарушения на задължения, които произтичат от чл. 24 и чл. 32 от Регламента за защита на данни, обуславят правна квалификация на иска по чл. 82, §1 вр. §2 от Регламента. В случая липсват доказателства по отношение на посочените елементи. Освен това неправилно в първоинстанционното решение е обсъждана разпоредбата на чл. 59 ЗЗЛД, която е неотносима в случая, тъй като систематичното й място е в Глава осма ЗЗЛД и която регламентираща правилата за защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване, каквито твърдения и обективни данни по делото липсват. Предвид изложеното настоящия състав намира, че решението следва да бъде отменено като неправилно, а предвид установените нарушения на съдопроизводствените правила следва бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който следва да се произнесе и по направените искания за присъждане на деловодни разноски, съобразно изхода на делото.. При новото разглеждане на делото следва съдът да разпредели доказателствената тежест, като даде конкретни указания за доказателствата, която всяка от страните следва да представи. С оглед фактите, които твърди ищецът и при съобразяване на постановеното в решение от 14.12.2023 г. по дело С-340/2021 г. на Съда на Европейския съюз, че разпоредбата на чл. 82, § 1 от ОРДЗ трябва да се тълкува в смисъла, че опасенията, които субект на данни изпитва, в следствие на нарушение на този регламент от потенциална злоупотреба личните му данни от трето лице (трета страна по смисъла на чл. 4, т.10 ) ОРДЗ, могат сами по себе си да представляват нематериална вреда, като следва да бъдат представени доказателства за твърдените настъпили нематериални вреди. По отношение на ответника, за който не е спорно, че е администратор на лични данни по смисъла на чл. 4 § 7 от ОРЗД и при обработването им следва да спазва принципите за законосъобразност и добросъвестност, залегнали в чл. 5 § 1 б. "а", както и по б. "е" ОРДЗ, при указване на доказателствената тежест съдът следва да съобрази приложимата правна уредба, предвид изложеното по-горе, както и постановеното в посоченото решение на СЕС, че принципът на отчетност на администратора по чл. 5, § 7, конкретизиран в член 24 ОРДЗ трябва да се тълкува в смисъл, че в исковото производство по чл. 82 от този регламент администраторът носи тежестта за доказване на обстоятелството, че приложените от него мерки за сигурност по чл. 32 ОРДЗ са подходящи. При разглеждане на делото следва да бъде съобразено, че дадената от ищеца правна квалификация не обвързва съда, като от значение за преценката му каква е тя, съдът е обвързан само фактическите твърдения на ищеца, въз основа на които съдът е длъжен да определи вярната правна квалификация на иска, съобразявайки от кой нормативен акт произтичат претендираните от ищцата правни последици и какво е мястото му в йерархията на източниците на правото. В случая се твърдят нарушения на задължения, произтичащи пряко от чл. 24 и чл. 32 от Регламента, като въз основа на това се претендира обезщетение по чл. 82 ОРДЗ. Ето защо при формиране на изводите си за наличие или липса на нарушение по тези текстове, съдът следва подробно да обсъди представените от НАП писмени доказателства, при съобразяване на разпоредбата на § 3 на чл. 24 ОРДЗ, а освен това следва да съобрази освен събраните в хода производството доказателства и постановеното в посоченото по-горе решение на СЕС относно тълкуването на посочените разпоредби на ОРДЗ, а именно, че неразрешеното разкриване на лични данни или неразрешен достъп до такива данни от трето лице по смисъла на чл. 4, т.10 ОРДЗ сами по себе си не са достатъчни, за да се приеме, че приложените от ответника технически и организационни мерки не са подходящи по смисъла на чл. 24 и 32 ОРДЗ, а преценката следва да бъде направена като се вземат предвид рисковете, свързани със съответното обработване и естеството, обхватът и прилагането им, съобразно тези рискове, както и че администраторът не се освобождава от задължението си по чл. 82, § 1 и § 2 ОРДЗ за обезщетяване на претърпените вреди само поради факта, че тези вреди произтичат от неразрешено разкриване на личните му данни или неразрешен достъп до такива данни от трета страна по смисъла на чл. 4, т.10 ОРДЗ. По направените искания за присъждане на разноски, юрисконсултско и адвокатско възнаграждение в касационното производство, следва да се произнесе АС при новото разглеждане на делото, на основание чл.226, ал.3 АПК, като вземе предвид и изхода на делото по същество на спора. Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение