Решение № 6934 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10074/2014 г.

Решение № 6934 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10074/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по жалба на Божидар Николаев Русенов, като едноличен търговец с фирма ЕТ "Аня - Божидар Русенов", срещу решение № 140/10.07.2014 г. на Административен съд Стара Загора по административно дело № 58/2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД 15-47/13.02.2014 г., издадена от началника на Митница Пловдив. Според касатора решението противоречи на материалния закон, тъй като съдът е пропуснал да възприеме допуснати в административното производство съществени нарушения на процесуални правила в широкия смисъл и е формирал изводи за осъществяване на материалните предпоставки за издаване на административния акт без те да са налице. Иска отмяна на решението, а имплицитно и на административния акт, доколкото се изразява несъгласие с разпоредените с него задължения. Ответникът по касация началника на Митница Пловдив, чрез повереника си юрисконсулт Симеонова, изразява становище за неоснователност на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред АС Стара Загора заповед по отношение на ЕТ "Аня - Божидар Русенов" е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект за стопанисвания от смесен магазин в с. Пъстрен, общ. Опан, обл. Стара Загора и е забранен достъпа до него. Административният акт е мотивиран с факта на наказването на търговеца с имуществена санкция за нарушение по чл. 108а от ЗАДС /посочено е наказателното постановление за налагане на имуществената санкция/. Не е определен срок за мерките на административна принуда. За да отхвърли оспорването срещу заповедта за налагане на ПАМ първоинстанционният съд е отрекъл в производството по издаването й да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и опущения във формата. Приел е, че актът има ясна и подробна разпоредителна част. Изследвал е компетентността на издателя на акта и съответствието му с материалния закон. С позоваване на относимите разпоредби на чл. 124б, ал. 1 във вр. с чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС съдът е обосновал правомерността на ограничението в правната сфера на жалбоподателя. Определил е издаването на заповедта като проява на обвързана компетентност. Съдът е изключил самостоятелния характер на ограничението по чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС - забраната за достъп до запечатания обект. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен. Съответно на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба е разбирането за деленето на принудителните административни мерки на превантивни, преустановителни и възстановителни. В хипотезата на чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС юридически факт пораждащ правомощието на началника на митническото учреждение или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект е налагането на наказание по чл. 124а от закона. С разпоредбата, която е адрес на препращането, се предвижда налагане на кумулативно наказание лишаване от права за изчерпателно изброени нарушения, включително и това по чл. 108а от ЗАДС. Възприемайки налагането на наказания за извършените нарушения по чл. 117, ал. 1 и чл. 126 от ЗАДС, като източник на правомощието си по чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС, ответникът по касация в условията на обвързана компетентност е издал утежняващия административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност. Правилно административният съд е обсъдил и частта от административния акт, с която е създадена забрана за достъпа до обекта. Нормативен източник на тази забрана е разпоредбата на чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС. Същината на въведеното с нея ограничение в правната сфера на адресата е различно от тази на ПАМ по чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС, което я определя като отделен вид мярка. Изискването за кумулативното й налагане със запечатването по чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС сочи на тъждество на предпоставките им, а както се прие по-горе те са осъществени. Обратно на поддържаното от касатора утежняващият административен акт съответства на изискванията за форма. Фактическо основание за налагане на ПАМ по чл. 124б, ал. 1 и чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС е налагането на наказания за определени административни нарушения и твърдения за тези именно факти се съдържат в обстоятелствената част на административния акт. Не е несъвместимо с разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК и целите на чл. 22 от ЗАНН разпореденото за неопределено време ограничение в правната сфера на адресата на акта. Преустановяването на противоправната деятелност и превенцията на възстановяването й са основанието за въвеждане на нормативна уредба, която обуславя прекратяването на ограничението от отстраняването на причините за налагането му /вж. например чл. 178, ал. 8 от ЗУТ/ или от изпълнението на наказанието, чието налагане е материална предпоставка за ПАМ /вж. цитирания текст от ЗУТ и чл. 124б, ал. 5 от ЗАДС/. След като създаващия правомощието на административния орган за налагане на ПАМ нормативен източник не поставя изискване за срочността й, то и отсъствието на срок на мярката не опорочава акта за нейното налагане. Неоснователен е касационния довод за влизането в сила на наказателното постановление за налагане на административно наказание по чл. 124а от ЗАДС, като условие за ПАМ. Административното наказание се налага с издаване на наказателно постановление - чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, т. е с издаването на НП наказанието е наложено. Влизането в сила на санкционния акт не е относимо към налагането на наказанието, а към изпълняемостта му - чл. 74 от ЗАНН. Отхвърлянето на жалбата срещу оспорения пред АС Стара Загора административен акт е правилно, поради което е дължимо оставянето в сила на съдебното решение. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение